Чета на Христо Ботев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Четата на Христо Ботев е една от най-известните български революционни чети, формирана през април 1876 г., като за войвода е определен Христо Ботев - известен революционен деец, поет и журналист.

При представянето на фактологическата информация е използван юлианският календар (стар стил).

Подготовка[редактиране | edit source]

През есента на 1875 г. Гюргевският революционен комитет взима решение за въоръжено въстание в България. При подготовката ръководителите на Врачанския революционен (Трети) окръг успяват да купят оръжие от Румъния, но се оказва невъзможно то да бъде внесено в България. Апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов решават да съберат чета, която да достави това оръжие. Първоначално наричат четата "Св. Георги". Посещават Христо Ботев в Букурещ и му споделят плановете за въстанието и четата. Но още докато набират четници, до Букурещ стига новината, че въстанието е започнало.

В тази ситуация преминаването на р. Дунав е определено за 5 май. В началото на месеца Христо Ботев успява да получи от Българското човеколюбиво настоятелство 5000 франка, с който закупува необходимите за четата неща и организира четниците по групи в различни пристанища по румънския бряг. В процеса на подготовката постепенно се изяснява, че никой от старите войводи – по една или друга причина – не се наема да оглави четата. Но въпреки това Ботев не възнамерява да се отказва и с големи усилия успява да облече и въоръжи към 205 четници. Кратките срокове за организиране не позволяват да се проведе никаква предварителна военна подготовка и четата се оказва пъстра смесица както от добре обучени бойци от Втората българска легия, така и от съвършено неподготвени ентусиасти. Ботев е именно от последните, така че за военен ръководител е определен поручик Никола Войновски, учил в Николаевската военна гимназия. Знаменосец на четата пък става Никола Симов – Куруто.

Знамето на Ботевата чета е ушито през 1875 г. от Петрана Обретенова, дъщеря на баба Тонка и сестра на Никола Обретенов. Предназначено е за Червеноводската чета, след разпръсването на която е запазено от баба Тонка и изпратено на Никола Обретенов.

Път на Ботевата чета[редактиране | edit source]

16 май[редактиране | edit source]

Първоначално определения срок за преминаване на четата в България не успява да бъде спазен и едва от 16 май последователно в Гюргево, Зимница, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет, четниците на групи започват да се качват на австрийския параход „Радецки”. Нарочно е избран кораб на централноевропейска страна, за да не се предизвикат евентуални усложнения за румънското правителство. Четниците се представят за градинари, пътуващи за Кладово, Сърбия. Командването на четата предвижда завладяване на кораба и поемане на управлението му в случай, че капитанът откаже да спре на предварително определеното за дебаркиране място.

17 май[редактиране | edit source]

Към 11:00 часа на 17 май, когато “Радецки” приближил устието на р.Огоста, по даден от воеводата знак, четниците престъпили към завземане на парахода. Захари Стоянов пише: “То е било гръм, трясък и пукот. като че на всяка дъска от парахода се е трошила…Не само дъски хвърчели по въздуха, но цели сандъци се носели на ръце, ножове дрънчели, фишеци, паласки и чанти нападали.”

Поставен пред свършен факт, капитан Дагоберг Енглендер предоставил “Радецки” на разположение на воеводата. Коректното държане на нашите революционери оставило силно впечатление сред екипажа и пътниците. Капитан Енглендер не само улеснил слизането на родния бряг, но когато във Видин бил поканен от Осман паша да натовари 1000 турски войници и да ги закара до Козлодуй, за да преследват четата, категорично отказал.

Въстаниците слезли на козлодуйския бряг под строй, с развято знаме. Те целунали родната земя и положили клетва, че са готови да дадат живота си за нейното освобождаване. Четата начело с авангард под командването на Никола Войновски се отправил на поход. Най-напред спряла в с. Козлодуй, където разпръснала група черкези, набавила си няколко коня за воеводата и щаба му и взела осем коли за импровизирания обоз. От с. Козлодуй към четата се присъединил местния учител - Младен Павлов от Видин. Към 14:00 часа тя напуснала Козлодуй и до вечерта стигнала с. Бутан. Там четниците използвали колите, за да направят мост през пълноводната р. Огоста и да преминат на другия бряг. Като продължили пътя си, те излезли на пътя Рахово-Враца и прекъснали телеграфната връзка. През нощта четата продължила своето движение в походен ред със строги мерки за охрана. Четата се водила от авангард от 30-40 души, а главните сили се движели в две колони от двете страни на импровизирания обоз. Така четата била в готовност да води бой при внезапно нападение на противника. Движейки с такива мерки за охрана, четата респектирала група черкези, които от време на време откривали огън по нея, но не смеели да я доближат. Преминавайки край с. Алтимир, към полунощ въстаниците влезли в с. Борован, където претърпели първото си разочарование. Тук към четата трябвало да се присъединят 400 въстаници. С тях тръгнал обаче само един.

18 май[редактиране | edit source]

Четата продължила движението си по шосето за Враца и осъмнала на Оходенския мост, на 5-6 км до Милин камък и на 25 км до Враца. Когато четата се приближила до с. Баница, била нападната от черкези и башибозук. Противникът – около 200 души се появил от двете страни в тила. Това била първата сериозна среща с врага. Съзнавайки реалната опасност от обкръжение Никола Войновски заповядва на авангарда да заеме възвишенията Банин връх и да открие огън по противника. Така дава възможност на основното ядро да се изкачи по източната част на възвишението Милин камък и от удобна позиция да приеме боя. Същевременно е взето решение при първа възможност маршът към Балкана да продължи. До обед четниците подготвят индивидуални прикрития за отбрана, разполагайки се в три реда един над друг. Първата атака е предприета около 13 ч. от башибозуците от с. Мраморен срещу източните позиции на отряда. Местността е твърде открита, а за мнозина четници това е първият огневи бой в живота им, така че и атакуващите, и защитниците дават значителни загуби, но неприятелят е отблъснат. Настъпва и башибозукът от с. Баница към позициите на авангарда на Банин връх. Час след началото на боя, вместо очакваната помощ, от Враца пристигат два бюлюка редовна войска, които от дистанция около километър откриват огън с далекобойните си пушки и с две оръдия. Четниците нямат възможност да отвърнат на огъня и са им нанесени сериозни загуби. Но още при първата директна атака, неприятелят е разпилян с добре организирана стрелба, а по същия начин до вечерта са отбити още две атаки.

Близо 30 четници обаче са ранени или убити, между тях и знаменосецът Никола Симов. Той е ранен и вероятно по-късно убит на хълма Милин камък, заедно с поп Сава Катрафилов. Знамето е поето от Димитър Стефанов-Казака от Сливен, който се заклева целувайки дръжката на знамето със следа от кръвта на Никола Симов.

През нощта четата успява да се промъкне между турските постове и разделена на две групи, се насочва към по-високия планински гребен Веслец. Всички все още очакват подкрепа от въстаналите българи.

19 май[редактиране | edit source]

На следващия ден, 19 май, необезпокоявани, те почиват на поляните около Веслец и се занимават с бойни упражнения. Преследващите ги турски части получават сведения, че във Враца е избухнало въстание и страхувайки се от нападение в гръб не предприемат атаки срещу четата. Командването опитва да се свърже с апостолите на Трети революционен окръг, но неуспешно. Въстанието във Враца е потушено още в зародиш. След като безрезултатно чакат през нощта на 19 срещу 20 май при с. Косталево някакви подкрепления, четниците продължават движението си към Балкана.

20 май[редактиране | edit source]

Сутринта на 20 май часовите забелязват башибозушки отреди и редовна войска в състав около пет бюлюка. Четата бързо се изтегля на най-близката удобна за отбрана позиция в района на вр. Околчица. Авангардът, начело с Войновски, заема гребена на Камарата с фронт на север и запад. Останалите, сред които са Ботев и щаба, се съсредоточават на вр. Купена и Околчица. Редовна турска армия от около два табора под командването на Хасан Хейри бей атакува левия фланг на отбраната, а срещу останалата част от четата позиции заемат башибозуците. Нападението е отбито със стрелкови огън, след което турците решават да обходят и изолират отделните позиции на четниците. Никола Войновски, отгатнал замисъла на противника, веднага парира тези опити, а башибозушката атака срещу Купена е отхвърлена с контраатака. За да не бъде изолиран и обкръжен, Войновски в крайна сметка изтегля авангарда от първоначалните му позиции и заема кръгова отбрана на Купена. Постепенно цялата чета се концентрира около вр. Купена, вр. Околчица и падината между тях. Ожесточеният бой продължава до свечеряване, когато огънят отслабва, турските войски се оттеглят, а прежаднелите четници се втурват да утолят жаждата си. Точно по това време, вечерта на 20 май 1876 г., някъде в долината между Купена и Околчица, пада убит Христо Ботев. В началото на нощта за войвода е избран Никола Войновски и оттеглянето на четата към Балкана продължава.

Разгром[редактиране | edit source]

От общо 208 четници, загиват 94, 26 са заточени, 2 умират в затворите, 76 дочакват свободата на България.

Списък на четниците[редактиране | edit source]

Списък на четниците по Захарий Стоянов
No Име Родно място Поправка
1. 001 Христо Ботев 100x140.jpg Христо Ботев из Калофер
2. 002 Давид Савов Тодоров 100x140.jpg Давид Теодоров Враца
3. 003 Никола Симов-Куруто 100x140.jpg Никола Курото, байрактар Ески Джумая
4. 004 Георги Апостолов Минчев 100x140.jpg Георги Апостолов Стара Загора
5. 005 Никола Обретенов 100x140.jpg Никола Обретенов Русе
6. 006 Никола Дончов Войновски 100x140.jpg Войновски, офицер Габрово
7. 007 Иваница Данчев Панчев 100x140.jpg Иваница Данчев Свищов
8. Перо Херцеговинеца Македония Велес
9. Петър Йорданов Търново
10. 010 Йордан П. Недев - Инджето 100x140.jpg Йордан П. Инджето Търново
11. 011 Сава Пенев Рашев 100x140.jpg Сава Пенев Търново
12. 012 Кирил Ботйов 100x140.jpg Кирил Ботйов, брат на Христо Ботйов Калофер
13. 013 Прокопи Алексиев Дянков 100x140.jpg Прокопий Дянков Свищов
14. 014 Йордан Кършовски 100x140.jpg Йордан Кършовски Елена
15. 015 Поп Сава Георгиев Катрафилов 100x140.jpg Поп Сава Катрафилов, бивш свещеник Елена
16. Анастас Алексиев Свищов
17. Димитър Иванов Севлиево
18. Димитър Калев Габрово
19. Христо Тодоров Калофер
20. Петър Маринов Ловеч
21. Димитър Дишлията Сливен
22. Георги Матев Свищов
23. Сава Савов Враца
24. Митьо Ангелов Враца
25. Сава Димитров Враца
26. Йовчо Х. Петров Котел
27. Сава Димитров Тетевен
28. Руско Робов Котел
29. Иван Кожухаров Ченге (Айтоско)
30. Иван Христов с.Делиорман
31. 031 Кольо Радев Радев - Черкеза 100x140.jpg Кольо Черкезът с.Бяла Черква
32. Кънчо Скорчев Трявна
33. Христо Иванов Сопот
34. Петър Иванов Ловеч
35. 035 Сава Илиев Младенов 100x140.jpg Сава Младенов Тетевен
36. Христо Иванов Габров. колиби
37. Ица Лазаров „Христо“[бел. 1] Ловеч
38. 038 Петър Левски 100x140.jpg Петър Левски Карлово
39. Тонко Биволчето с.Микра
40. Кольо Семов с.Микре
41. Тодор Стойков с.Микре
42. Един турски арнаутин Албания
43. Петраки Жеорджеско Македония
44. Едно 17 годишно момче-Христо Стоянов Лясковец
45. Христо Лазаров  ? Добринища
46. Неделчо Тончев Търново
47. Димитър Кутев Сливен
48. П. Боев с.Микре
49. Димитър ? Чирпан
50. Димитър ? Берковица
51. Вълчо Македонецът Македония Велес
52. Никола Майнов, словослагател на Ботйов Ловеч
53. Пенчо Христов с.Микра
54. Васил Петков с.Микра
55. Димитър (Дако) Йонков Вутков с. Гложене
56. Илия Милчев Пандурски с. Гложене
57. Васил Ненчев Тетевен
58. Атанас Горов Пещера
59. 059 Спас Соколов 100x140.jpg Спас Соколов Тулча
60. 060 Никола И. Кючуков 100x140.jpg Никола Ив. Кючуков Сливен
61. Стоян Ловчалията Ловеч
62. 062 Стефанаки Савов 100x140.jpg Стефанаки Савов Враца
63. Марко Бошнаков Враца
64. Мито Цветков Враца
65. 065 Петър Ванков 100x140.jpg Петър Ванков Свищов
66. Коста Апостолов[бел. 2] Свищов
67. Георги Апостолов[бел. 2] Свищов
68. Тинко Христов Карлово
69. Никола Сопотлията Сопот
70. Пенчо Сопотнянецът Сопот
71. Христо ? Севлиево
72. Върбан Господинов Русе
73. 073 Княз Арует Загрин (Теофан Раданович)100x140.jpg Теофан Раданович (княз Арует Загрин)[бел. 3] Петербург, Русия
74. Един бошнак Босна
75. 075 Димитър Тодоров Димитрото 100x140.jpg Димитър Тодоров Нова махала, Габрово
76. 076 Димитър Христов Икономов 100x140.jpg Димитър Икономов Троян
77. Курти Чобанинът Кара Омур, Силистренско
78. Илия Чобанът Кара Омур, Силистренско
79. Димо ? Атмаджалий, Силистренско
80. Стефан Попов Бесарабово, Русенско
81. Васил ? Троян
82. Тодор Илиев Ловеч
83. Пенко Гачев Ловеч
84. Иван Докторов Ловеч
85. Никола Астарджиев Ловеч
86. 086 Марин Петков - Тутната 100x140.jpg Марин Петков Тетевен
87. Станчо Василев Тетевен
88. Славко Иванов Тетевен
89. Иван Тонев Тетевен
90. Христо Дачев Тетевен
91. Тончо Кунчев Тетевен
92. Пенчо Минков Калофер
93. Хаджи Бенчо Плевен
94. Иван Стойков Унгаров Сопот
95. 095 Хаджи Георги Найденов - Гръблаша 100x140.jpg Хаджи Георги Гръблаша Тулча
96. Стойко Фучеджи Тулча
97. Христо Аврамов Тетово
98. Тодор Стоянов Неврокоп
99. Стоян Стайков Якоруда
100. Антон Стоянов Призрен
101. 101 Янко Ангелов Атанасов 100x140.jpg Янко Атанасов Неврокоп
102. Димитър Ночов 100x140.jpg Димитър Ночов Пирдоп
103. Нено Иванов Смолско, Златишко
104. Димитър Кючюкът Егри паланка
105. Григор Костов Неврокоп Добринища
106. Кръстьо Андреев Карлово
107. Георги Андреев Карлово
108. Илия Видулов Карлово
109. Ангел Тодоров Разград
110. 110 Димитър Стефанов - Казака 100x140.jpg Димитър Казака Сливен
111. Хаджи Костадин Сливен
112. Антон Македонецът Охрид
113. 113 Илия Лазаров Джагаров 100x140.jpg Илия Лазаров Локорско
114. Владимир Тодоров Мачин
115. Христо Клинков Етрополе
116. Пенчо Атанасов Ловеч
117. Атанас Димитров Оряховица
118. Досе Дюлгеринът Дряново
119. Никола Димитров Г. турчета, Бяла черква
120. Михал Каназирски Болград
121. Димо ? Калофер
122. Михал ? Браила
123. Васил Стоянов Троян
124. Ангел Стоянов Панагюрище
125. Христо Гецов Етрополе
126. Атанас ? с.Радино
127. Иван Попов Калофер
128. Никола Попов Калофер
129. Янко Боянов Оряховица
130. Христо ? Калкандере
131. Иванчо ? Сливен
132. Ганчо ? Дряново
133. Драган Иванов с.Правец
134. Киро ? Търново
135. Марко Атанасов Браила
136. Цанко Минков Дечев 100x140.jpg Цанко Минков Дечев Казанлък Турия
137. Георги Христов Карлово
138. Никола ? София
139. Атанас ? Самоков
140. Никола ? Търново
141. Н.Нанов с.Руска Бяла, Врачанско
142. А. Иван Чартазанов Оряховица
143. Антон ? Габрово
144. Никола ? Габрово
145. Антон Черногорецът Подгорица
146. Александър х.Димитров с.Аладаглии, Сливенско
147. Петър Паскалов с.Глушник, Сливенско
148. Стефан Газибаров Сливен
149. Петър Дюкмеджиев Карлово
150. 150 Младен Павлов Калинов 100x140.jpg Младен Павлов Видин
151. И. Цанев Тетевен
152. Захарий Петров Трявна
153. Неделчо Цанев Сухиндол, Севлиевско
154. К. Хараламбов Котел
155. Стоян Войвода Стара Загора
156. Христо Стоянов с.Боженци
157. Пенчо Мончев с.Калугерово, Търновско
158. Васил Троенчето Троян
159. Пенчо ? Котел
160. Иван Кръстев Русе
161. Анастас Джумалиев Севлиево
162. Стефан П. Димитров Габрово
163. Пенчо Стаменов с.Мирково
164. Тодор Минков с.Сараня
165. Атанас П. Рахаилов Шумен
166. Маринчо Ников Шумен
167. Коджа Иван Моканецът Добруджа
168. Малкият Иван Силистренско
169. Сава Букурещлията  ? Плевня
170. Нено Иванов Габровско
171. Пенчо ? Троян
172. Йовчо ? Силистренско

Имената на четниците от 1 до 172 са посочени в книгата на Захарий Стоянов "Христо Ботьов - опит за биография".

В книгата на Иван Унджиев и Цвета Унджиева "Христо Ботев - живот и дело" стр.740-741, въз основа на допълнителни изследвания са добавени имената на още 9 четника и 6 колари, присъединили се към четата в с. Бутан:

Списък на четниците по Иван Унджиев и Цвета Унджиева
Име Родно място Забележка
1. Тончо Кунчев из Тетевен No 91 в списъка на Захарий Стоянов
2. Марко Василев Бошнаков из Враца No 63 в списъка на Захарий Стоянов
3. Иван Тонев из Тетевен No 89 в списъка на Захарий Стоянов
4. Васил Цветков Вълков
5. Спас Цветков
6. Величко Пецов
7. Стамен Петров Шунелски
8. Данчо Йотов Кътовски
9. Петър Димитров Пръшовски
Колари към обоза:
10. Тодор Томчев Лукарски
11. Иван Цеков
12. Гунчо Чуков
13. Гено Глигорски
14. Горунски

Бележки:[редактиране | edit source]

  1. Шинел, пистолет, часовник и др. в ловешкия музей Ботев е бил погребан от него и покрит със букови клони
  2. а б Коста Апостолов (66) и Георги Апостолов (67) са братя.
  3. Твърдял, че е княз

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Записки на Никола И. Кючуков (Другар на Хр. Ботев) 1875-1876. Сливен, 1900
  • Дончев, Д. Микренските ботевци. С., 2000.
  • Райкински, Ив. Летопис на Ботевите чествания от Козлодуй до Врачанския балкан (1879-2001). ВРаца, 2001 (Библиотека Български северозапад към "Известия на музеите в Северозападна България", 16. Серия "Информационни издания", 2).
  • Райкински, Ив. Ботевото лобно място и паметникът на Околчица. Враца, 2001 (Библиотека Български северозапад към "Известия на музеите в Северозападна България", 17. Серия "Научни изследвания", 10).
  • Радев, Ив. Венета Хр. Ботьова. Живот пред и след Ботев. Велико Търново, 2003.
  • Христо Ботьов. Документи. С., 2003.
  • Влахов-Мицов, Ст. Кой уби Ботев, Политически мистерии, С., 2006.
  • Дафинов, З. Безсмъртен и гениален - автентичният Христо Ботев. С., 2007.
  • Жечев, Н. Христо Ботйов: Летопис за живота и дейността му. С., 2008.
  • Стоянов, З. Исторически трудове. С., 2008.
  • Името на Христо Ботев и на брат му Кирил Ботев са транскрибирани Ботйов, какъвто е оригиналният им правопис.
  • Захари Стоянов „Христо Ботйов. Опит за биография“., Издателство на БЗНС, София 1980
  • Иван Унджиев, Цвета Унджиева, "Христо Ботев - живот и дело", София, Издателство "Наука и изкуство", 1975