Четвърти константинополски събор
Четвърти константинополски събор е название на 2 вселенски събора на християнската църква през 9 век.
Първият се състоява през 869-870 г. и е признат от Католическата църква, а вторият - през 879-880 г. и е признат от Православната църква, но не се включва в списъка на "вселенските събори", а се смята за поместен. Четвъртият константинополски събор при католиците се счита за VIII вселенски събор. Това дава основание на някои автори да поставят началото на разделението между Западната и Източната църква именно през 9 век, въпреки че формално то настъпва едва 2 века по-късно.
Четвъртият константинополски събор е свикан през 869 г. по инициатива на император Василий I Македонец и римския папа Адриан II. Съборът осъдил и свалил от поста на патриарх Фотий и обявил за еретично учението за "трихотомии": че човек се състои не от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа.
Но много от епископите от източните части на Византия (Анатолия), не признават това решение на събора и свикват през 879 г. алтернативно събрание в Константинопол, което възстановява Фотий и осъжда католическата доктрина за Филиокве и същевременно забранява някои допълнения в Никео-цариградския символ на Вярата.
Освен това през 870 г. този събор постановил Българската църква да премине под върховенството на Цариградската патриаршия, но да бъде обособена като самостоятелна архиепископия.
