Четирите монархии

Картината на Рембранд ван Рейн "Пирът на Балтазар" изобразяваща изписаните от тайнствена ръка думи "мене, текел, фарес", които били предзнаменование за края на семитското управление на Вавилон, т.е. на последния представител на Халдейската династия и древната световна столица, т.е. и на света алегорично, като властта насетне в историята преминала в ръцете на арийците Ахемениди

Възстановка на релефа на Бехистунския надпис, изобразяващ триумфът на Дарий I над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.
Персийския шах е стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада деветимата победени метежни царе. Зад шаха са изобразени — телохранител и войн от отряда на «безсмъртните».

Концепцията за "четирите монархии" е разбиране за историческата периодизация, което възникнало през първата половина на 2 век в Партия.

Доразвивайки го, Йероним опрян на Библията и в частност на книгата на пророк Даниил, както и църковната историография, започват да делят историята на човечеството на четири монархии:

1. Асиро-вавилонска;
2. Мидо-персийска;
3. Гръко-македонска и
4. Римска.

Тези монархии трябвало да властват до края на света (виж есхатология). След 11 век тази концепция става преобладаваща в италианската и германската историопис. Паралелно с нея възниква и теорията за транслирането на империята (Translatio imperii), която от 16 век насетне се превръща в официална легитимистка концепция на и в Европа и в света по време на колониализма с борбата за испанското наследство между великите сили до т.нар. Велика френска революция с възникването на либерализма като опозиция на консерватизма.

По времето на Йероним, в трактата си "Против Симах" Аврелий Пруденций Климент разглежда победите на Римската империя като предпоставка за идването на Христос и за утвърждаването на християнството. Тези схващания се подемат от теолозите по-сетне в опит да се наложат провиденциалистически разбирания за историческия процес, за което допринася и периодизацията на световната история направена от Августин Блажени в неговата книга "За Божията държава".

В Свещената Римска империя

Концепцията за "четирите монархии" е историческа методология за обосноваване легитимността и за укрепването на властта на Свещената Римска империя (Райхът).

След залеза и упадъка на Римската империя, великите географски открития и в контекста на войната за испанското наследство, антично-средновековната концепция винаги намирала привърженици целящи да обосноват въз основа на нея легитимността на владетелите си с монархиите им. Първият руски император Петър I пък заложил на концепцията за Третия Рим с която легитимирал Руската империя като правоприемник на Източната Римска империя, и с която Русия влязла в "голямата игра".

Още книгата на пророк Даниил говори за "четирите монархии" в античността, а именно Асирийската, Персийската, Македонската и Римска империя. Според есхатологията в откровението на Йоан, петата монархия, ще е Империята на последните дни.

Римските класици малко преработили концепцията за легитимността на властта и монархията в античността, като включили и Мидия в нея, и според единствената пророческа книга от Стария завет, тази на Даниил, империята на последните дни била Римската с което обосновали вечната си власт над света.

През средновековието, на запад с цел легитимация на Свещената Римска империя на германската нация, поработили върху древната концепция и я нагласили така, че да обсновава властта върху света на империята на Карл V след Великите географски открития, в която империя на последните дни (след като се разбрало окончателно от експедицията на Магелан, че земята е кръгла), слънцето никога не залязвало.

Първи тон в тази насока дал Отон Фрайзингски (1113-1158), който във втората редакция на своята "Хроника" транслирал световната империя от византийците към франките, от франките към лонгобардите, от лонгобардите към тевтонските франки. След него "идеята за пренасянето на империята" занимавала умовете на Готфрид Витербски и Тома Аквински, докато античната концепцията не намерила силна критика в средите на английските и френски историци, понеже поставяла техните кралски суверени по-долу в световната йерархия от императора на Свещената Римска империя. Най-видните критици на концепцията за "четирите монархии" са Ордерик Виталий и Йоан Солсбърийски, а впоследствие Жан Боден (1538 – 1598).

Разсъжденията по темата продължават до 18 век с т.нар. Велика френска революция, с оглед деленето на испанското наследство.

Вижте също

• Историческа периодизация