Четирите монархии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Картината на Рембранд ван Рейн "Пирът на Балтазар" изобразяваща изписаните от тайнствена ръка думи "мене, текел, фарес", които били предзнаменование за края на семитското управление на Вавилон, т.е. на последния представител на Халдейската династия и древната световна столица, т.е. и на света алегорично, като властта насетне в историята преминала в ръцете на арийците Ахемениди
Възстановка на релефа на Бехистунския надпис, изобразяващ триумфът на Дарий I над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.
Персийския шах е стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада деветимата победени метежни царе. Зад шаха са изобразени — телохранител и войн от отряда на «безсмъртните».

Концепцията за "четирите монархии" е разбиране за историческата периодизация, което възникнало през първата половина на 2 век в Партия.[източник? (Поискан преди 42 дни)]

Доразвивайки го, Йероним опрян на Библията и в частност на книгата на пророк Даниил, както и църковната историография, започват да делят историята на човечеството на четири монархии:

  1. Асиро-вавилонска;
  2. Мидо-персийска;
  3. Гръко-македонска и
  4. Римска.[източник? (Поискан преди 42 дни)]

Тези монархии трябвало да властват до края на света (виж есхатология). След 11 век тази концепция става преобладаваща в италианската и германската историография. Паралелно с нея възниква и теорията за транслирането на империята (Translatio imperii), която от 16 век насетне се превръща в официална легитимистка концепция на и в Европа и в света по време на колониализма с борбата за испанското наследство между великите сили до Велика френска революция с възникването на либерализма като опозиция на консерватизма.[източник? (Поискан преди 42 дни)]

По времето на Йероним, в трактата си "Против Симах" Аврелий Пруденций Климент разглежда победите на Римската империя като предпоставка за идването на Христос и за утвърждаването на християнството. Тези схващания се подемат от теолозите по-сетне в опит да се наложат провиденциалистически разбирания за историческия процес, за което допринася и периодизацията на световната история направена от Августин Блажени в неговата книга "За Божията държава".[1]

Най-видните критици на концепцията за "четирите монархии" са Ордерик Виталий и Йоан Солсбърийски, а впоследствие Жан Боден (1538 – 1598).[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Николов, Йордан. Увод в общата медиевистика, стр. 47-49. БАН, ISBN 954-430-232-8, 1994.
  2. Николов, Йордан. Увод в общата медиевистика, стр. 52-54. БАН, ISBN 954-430-232-8, 1994.

Вижте също[редактиране | edit source]