Чехословакизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Чехословакизъм (на чешки: Čechoslovakismus, на словашки: Čechoslovakizmus) е идеология, провъзгласяваща, че в северните територии на бившата Австро-Унгарска империя живеят „чехословаци“, а не чехи и словаци. Тази идеология служи като основа за създаването през 1918 г. на държавата Чехословакия. Като доктрина е заложена в чехословашката Конституция от 1920 г. Статистиките от времената на Първата република (1918—1938) споменават именно „чехословаци“, а не „чехи“ и „словаци“.

Карта на народите в Чехословакия от 1930 г.

Национален състав на Чехословакия през 1921 г.[1]


Общо население 13 607 385
Чехословаци 8 759 701 64,37 %
Немци 3 123 305 22,95 %
Унгарци 744 621 5,47 %
Русини 461 449 3,39 %
Евреи 180 534 1,33 %
Поляци 75 852 0,56 %
Други 23 139 0,17 %
Чужденци 238 784 1,75 %

Не всички жители на Чехословакия поддържат тази идеология. Когато преди Втората световна война Чехия е окупирана от Германия, на територията на Словакия е образувана независима словашка държава. След войната Чехословакия отново се обединява, но идеологията за „единна нация“ не е напълно възстановена.

Край на концепцията слага Конституцията от 1960 г., провъзгласяваща Чехословакия за федерация от две национални републики.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Škorpila F. B.; Zeměpisný atlas pro měšťanské školy; Státní Nakladatelství; second edition; 1930; Czechoslovakia (geograpfical atlas for primary schools from 1930)