Чехословашки легиони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Чехословашките легиони са доброволчески военни части, съставени от чехи и словаци, които воюват на страната на Антантата по време на Първата световна война.

В тяхната организация взимат участие видни емигранти, като Томаш Масарик и Милан Растислав Щефаник. Целта им е да подпомогнат Антантата във войната срещу Австро-Унгария, за да бъде създадена независима държава Чехословакия.

Първите чешки и словашки доброволчески отряди са създадени в Русия и Франция в самото начало на войната. Първоначално в тях се включват емигранти в тези страни, а по-късно и от Америка, но основната част от участниците в Чехословашките легиони през по-късните етапи на войната са чешки и словашки военнопленници в Русия, Сърбия и Италия.

Легионите участват активно в много битки през Първата световна война, включително при Вузие, Арас, Зборов, Дос Алто, Бахмах и други. Освен това те изиграват важна роля по време на Руската гражданска война.

Членовете на Легионите са в ядрото на създадената след войната Чехословашка армия, като много от тях участват във войната с Унгария през 1919.

Чехословашките легиони в Русия[редактиране | edit source]

При самото начало на Първата световна война чехите и словаците в Руската империя изпращат петиция до император Николай II, в която настояват да бъде създадена тяхна национална военна част, която да воюва срещу Австро-Унгария. През 1915 е създадена Чешка рота, която малко по-късно е преобразувана в Чехословашки стрелкови полк.

Към частта започват да се присъединяват много чешки и словашки военнопленници и дезертьори от австро-унгарската армия. През 1916 броят им достига 7 300 души и частта е трансформирана в Чехословашка стрелкова бригада. В началото на 1917 Русия е посетена от водачите на чехословашкото движение за независимост Масарик и Щефаник, които помагат за разширението на частта и нейното превръщане в независима чехословашка армия. През септември бригадата е преобразувана в Първа хуситска стрелкова дивизия, която през октомври е слята със създадената през юли Втора стрелкова дивизия в Чехословашки корпус в Русия, наброяващ около 40 000 души. Най-голямата численост, която достигат Чехословашките легиони в Русия е 65 000 души.

След Октомврийската революция болшевишкото правителство сключва сепаративния Брест-Литовски договор и излиза от войната. Болшевиките се договарят с Чехословашкия корпус да го оставят да се евакуира във Франция, където да продължи участието си във войната. Тъй като пътят на запад е блокиран от армиите на Германия и Австро-Унгария, това може да бъде осъществено през Сибир, тихоокеанското пристанище Владивосток и Съединените щати.

Пътуването по Транссибирската железопътна линия продължава с месеци, сред причините за което са безредиците в цялата страна и недостигът на влакове. С Брест-Литовския договор болшевиките се задължават да върнат немските, австрийски и унгарски военнопленници от Сибир, което допълнително забавя евакуацията.

През май 1918 чехословашките части спират в Челябинск влак с унгарци и убиват войник, който изглежда хвърлил нещо по влака им. Местните болшевишки власти арестуват виновните и, за да ги освободят, чехословашките войници нападат гарата, а след това окупират целия град.

Малко по-късно Лев Троцки, военен министър в болшевишкото правителство, нарежда Легионът да бъде разоръжен. В резултат на това Легионът завзема значителна територия около железопътната линия, на изток от река Волга, като при това пленява в Казан осем вагона със златни кюлчета от имперския резерв. Болшевиките предпочитат да се споразумеят с Чехословашкия корпус и през 1920, срещу по-голямата част от златото, те го оставят да замине. Основната част от Легиона се евакуира през Владивосток, като някои части се присъединяват към антиболшевишката армия на адмирал Александър Колчак.

Чехословашките легиони във Франция[редактиране | edit source]

На 21 август 1914 г. в Париж започва набирането на доброволци за Френския Чуждестранен легион, и на 31 август в базата на Легиона в Байон е създадена 1-ва рота на батальон C на 2-ри пехотен полк от около 250 човека. Срещайки се в Байон войниците се поздравявали с „Na zdar!“ и оттам цялата рота била наречена рота „Наздар“. През 1918 г. възниква чехословашка бригада във Франция, която през есента на 1919 г. се връща в Чехословакия. В нея е имало около 9 600 войника.

Във Франция са загинали 650 чешки легионера.

[1]

Чехословашките легиони в Италия[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • Чехословашкият корпус в Русия запазва един от осемте пленени вагона със злато, което е използвано за неговото придвижване до Европа. С останалите средства е създадена Легионерска банка (Legionářská banka или Legiobanka). Сградата на нейното седалище в Прага е сред шедьоврите на чешката кубистична архитектура, а на фасадата са изобразени сцени от оттеглянето на Легиона през Сибир.
  • На Чехословашките легиони е наречен Легионерският мост (Most legionářů) в Прага.
  • Последният участник в легионите умира през 2001.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Czechoslovak Legions“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.