Чеч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чеч
Чеч в Общомедия
Топографска карта на Чеч.

Чеч или Чечко (името често се използва членувано Чеча, понякога Чеджлък, Чечлък) е бивше село и историко-географска област, разделена между Република България и Гърция. Населението на Чеч, живеещо в около 60 села, почти изцяло се състои от помаци с българско и малка част с турско самосъзнание, наричани от съседното християнско население чеченци, чечлии или чешлии. Използва се и наименованието гаджели, особено когато става въпрос за доспатските села.

География[редактиране | редактиране на кода]

Областта Чеч е част от етнографската област Македония (съответно от Пиринска и Егейска Македония) и е разположена в югозападните части на Родопите и северните части на планината Боздаг (на гръцки Фалакро), като по-голямата ѝ част е в Гърция. Исторически областта се разделя на Неврокопски Чеч и Драмски Чеч, като Драмският е изцяло в Гърция, а Неврокопският е поделен между двете страни.

Западната граница на Неврокопския Чеч е ридът от дясната страна на Плетенската река между селата Гърмен и Долно Дряново, който на юг достига до река Места. Места е югозападната и южната граница на Неврокопския Чеч, но в подножието на Боздаг границата прехвърля реката и обхваща и селата Вършен, Сидерово и Пепелаш. Северозападната граница на Неврокопския Чеч е Дъбнишката река и билото, което продължава от реката на североизток, обхващайки територията на днешното горско стопанство Дикчан. От там границата се спуска по най-високото било от източната страна на Дъбраш, минава от западната страна на Барутин и Чавдар, които до 1787 година също са попадали в Неврокопско, като след това съвпада с Русковската и после с Орховската река до устието ѝ с Места.

Драмският Чеч обхваща източната част на планината Боздаг, поречието на Места до излизането ѝ от долината и територията на изток от Неврокопския Чеч до Ксантийските възвишения.

История[редактиране | редактиране на кода]

През последните 100 – 120 години са изказани и изписани всевъзможни теории за произхода на названието Чеч, но едва след разкриването на Османския архив в Истанбул за български учени стана ясно от къде идва това наименование. В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478 – 1479 година, със сигнатура BOA, TD7 се споменава селото Чеч. Поименно са изброени главите на домакинствата в него:

„ Тимар на Яхши бей, син на Исмаил, кулоглу е. Хасса от орехи – половин дял, 200 [акчета].

Мюсюлмани:
Халил, син на Иляс; Иса, негов брат; Базарлу, негов брат; Хадър, син на Иляс; Муса, син на Иляс;
Хасан, син на Иляс; Хадър, син на Абдуллах; Якуб, син на Абдуллах; Хюсеин, син на Абдуллах; Касъм, син на Абдуллах; Атмаджа, син на Угурлу;
Али, син на Угурлу; Хамза, син на Угурлу; Бехадър, син на Али; Карагьоз, син на Караджа; Атмаджа, негов брат; Мехмед, син на Караджа;
Балабан; Айдън, син на Балабан; Мустафа, син на Абдуллах; Хамза, син на Абдуллах; Мехмед, син на АБдуллах; Али, брат на Балабан;
Доган, син на Абдуллах; Мустафа, син на АБдуллах; Ширмерд, син на Абдуллах; Ахмед, син на Абдуллах; Али, син на Абдуллах; Юсуф, син на Абдуллах;
[Друг] Доган, син на Абдуллах; Мехмед, син на Абдуллах; Кушлу; [Друг] Ширмерд, син на Абдуллах; Дауд, син на Абдуллах; Дауд, син на Абдуллах; Юсуф, син на Али;
Вели, син на Атмаджа; Хамза, син на Атмаджа; Касъм, син на Атмаджа; Мустафа, син на Атмаджа; Саруджа, син на Димитри; Али, син на Абдуллах;
Исхак, брат на Али; Курд, син на Абдуллах; Атмаджа, син на Абдуллах; Карагьоз, син на Атмаджа; Угурлу, син на Радослав; Хамза, син на Угурлу;
Чакър, син на Сурко; Юсуф, син на Гьорго; Саруджа, син на Сурко; Караджа, син на Абдуллах; неверникът Добрик, негов брат; неверникът Димитри, син на Абдуллах;
Хамза, син на Халил; Юсуф, син на Халил; Умур, син на Иса; Мехмеди, син на Иляс; Мустафа, брат на Бехадър; Сюлейман, син на Караджа;
Али, син на Мустафа; Юсуф, брат на Хамза; Муса, син на Караджа; Али, син на Косил; Али, син на Курд Хасан; Балабан, син на Доган;
Халил, брат на Ширмерд; Умур, син на Узун Али; Кушлу; Мустафа, син на Саруджа; Хамза, син на Саруджа; Ресил[?], син на Атмаджа;
Вдовица Кала; вдовица Злата; вдовица Смила; Йомер, син на Абдуллах.
Домакинства мюсюлмани – 73; неженени – 18; вдовици – 3. Неверници – 2.

“

Евгений Радушев отбелязва, че този подробен регистър е доказателство, че ислямът в този регион не е разпространен с терор. Освен Чеч, има още десетина села в региона, които също са почти напълно мюсюлмански към 1478 – 1479 година. Радушев отбелязва, че в цялата европейска част на империята освен в Чеча, толкова ранен процес на ислямизация се наблюдава още само на едно място – Босна. Според наблюденията на Радушев това село Чеч се намира някъде в близост до Радибош. Чеч като село повече не се споменава в регистрите и или е обезлюдено, или е със сменено име.[1]

Но Чеч присъства в османските описи чак до превземането на областта от България, въпреки че първоначално не се споменава административният му статут, а по-късно става нахия. Впечатление прави, че едни и същи села в един и същи период са споменавани хем като принадлежащи към Чеч, хем принадлежащи към нахия Неврокоп или Драма. Първоначално дори на територията на Неврокопско са съществували други нахии, като нахия Калоян, в която попадали например селата Вълкосел и Кочан, както и нахиите Испанаполе и Кара су (Поместие). Това предполага, че тези нахии са част от предосманската административна система, а Чечът, бидейки и село, е някаква община от преди османското владичество. По-късно Чеч е обособен в отделна нахия, тъй като Неврокопската каза включвала над 123 села и била трудна за управление.[2]

Процесът на разпространение на исляма се засилва през XVI век, а в началото на XVII почти всички села от Чеча са изцяло мюсюлмански, както показват документите BOA, MAD5 25; BOA, TD7; BOA, TD70; BOA, TD403; BOA, TD167; Mevkufat Kalemi No 8723 от Истанбул, както и ф.126, а.е. 4 и ф. 126, а.е. 9 от НБКМ – Ориенталски отдел.

Тахсин бей, който е мюдюр в Чечка нахия през 1898 година, пише:

„ 70% от народа в Чеч говори български. Помаци са. Много сиромашна, много съсипана общност. Това, което ми направи впечатление в тази нахия е, че имамите бяха богати и влиятелни. Във всяко село в Чеч имамът беше важна персона, дори имаше и аги между имамите... Във всяко село имаше по един имам и един-двама аги, които правеха всичко да изгорят и унищожат селото.[3] “

Имамите, според Тахсин бей, са „катили в тюрбани“, които имат почти пълна власт в селата. В техните възможности са избягването на военна служба, продажбата на тютюна, посредничеството с различни представители на властта. Под 1% от населението на Чеч са грамотни, няма дори едно „истинско училище“.[4]

След Балканските войни целият Драмски и половината Неврокопски Чеч попадат в Гърция, а другата половина от Неврокопския Чеч попада в България. Целият Чеч е отново в България по време на Втората световна война, но тогава вече местното население не живее там, тъй като е било разменено с гръцки бежанци от Турция по силата на Лозанския договор през 1923/4 година. Жителите на селата от гръцката част на Неврокопския Чеч са изселени предимно в региона на Малък Самоков, Лозенград, Одрин и Узункьопрю в Турция.

Селища в България[редактиране | редактиране на кода]

Исторически[редактиране | редактиране на кода]

Селища в Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Неврокопски Чеч[редактиране | редактиране на кода]

Исторически[редактиране | редактиране на кода]

Драмски Чеч[редактиране | редактиране на кода]

Исторически[редактиране | редактиране на кода]

Интересното е, че много от тези села, сред които се намират изброените от Кънчов, се споменават в ранен подробен регистър от 1478 – 1479 година. От регистъра става ясно, че тези села не са населени от тюрки, а от местно население, което към тази дата почти напълно е приело исляма. Кънчов е квалифицирал жителите на тези села като турци, но Евгений Радушев отбелязва, че това са помашки села, в които турският се е наложил, тъй като ислямът масово присъствал в тях още от средата на XV век.[5]

Горният списък не отразява всички села в Чеч, тъй като за някои не може да се установят точните им координати, а други са прекалено малки, като например Цилингирови колиби, но за тях също липсват данни.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Българският лингвист Йордан Н. Иванов смята, че името Чеч идва от турското çeç, означаващо купен, купа сено, кръстец, макар и семантичната връзка да е неясна.[6] Според други твърдения думата чеч означава „твърд камък“.[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Чеч.
  1. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 282 – 285.
  2. ↑ Димитров, Страшимир. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  3. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 52 – 53.
  4. ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 53 – 57.
  5. ↑ Радушев, Евгений. Помаците – християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV – 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. св. Кирил и Методий – Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 282 – 285.
  6. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 219.
  7. ↑ ((en)) Interview with Mr. Damjan Iskrenov and Mr. Shikir Bujukov from the village of Kochan – Pomaks from Chech, Western Rodop Mountains (Pirin part of Macedonia), r. of Bulgaria Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine. Препратка към pdf файл
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чеч&oldid=11946789“.