Чешлянци
| Чешлянци | |
  Чешлянци  Чешлянци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 17 души[1] (15 март 2024 г.) 2,11 души/km² |
| Землище | 8,357 km² |
| Надм. височина | 878 m |
| Пощ. код | 2556 |
| Тел. код | 07927 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 81325 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Трекляно Радко Петрунов (БСП за България; 2011) |
Чешлянци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Чешлянци се намира в планински район Краище, по северозападните склонове на Милевската планина по долината на Драгойчинска река, на 15 км северозападно от общинския център - село Трекляно.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Село(центъра), Буковица, Бара, Радоина орница, Ясикаре, Милчанци, Вишурци, Ябуковица.
Допуска се, че името на селото произхожда от думата „чешъль“, което на местния диалект означава гребен.
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Чешлянци е старо средновековно селище. В турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка джизие от войнуците в Кюстендилския санджак, са записани селата Горна чешне с 24 ханета и Долна чешне – с 8 ханета.
в където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Чешлянци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Късносредновековна църква. Намира се на 2 км северозападзно от кметството, в гробищата на махала Вишорица. Малка еднокорабна и едноапсидна църква с вътрешни размери 8 Х 4 м. с дебелина на зидовете – 60 см. Стените са градени от ломени камъни и кал. Запазената им височина е около 0,60 – 0,80 м.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.466-472;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.44;
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 701.
| |||||
