Чикунгуня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вирус на Чикунгуня
Класификация
група: Група IV ((+)ssRNA)
семейство: Togaviridae
род: Alphavirus
вид: Chikungunya
virus
Вирус на Чикунгуня

Чикунгуня (Chikungunya (CHIKV)) е арбовирусна инфекция при хората. Вирусът е от род Alphavirus и се пренася от комари предимно от род Aedes.[1] Заболяването е характерно за тропическите райони на Стария свят, но климатичните промени и антропогенния фактор способстват за разпространението на векторите на заболяването и възникването му на нови неестествени за болестта места. Признаците с които се проявява са подобни на тези при денге. Думата Чикунгуня идва от суахили и означава "това, което изкривява". На езика макондо, разпространен в Южна Танзания и Северен Мозамбик, чикунгуня буквално се превежда като "връзваща", "чупеща костите" или "превиваща". Всички тези определения са свързани със симптомите подобни на артрит, които предизвикват изкривяване на крайници и пръсти и адските болки в ставите, които обездвижват и приковават на легло болните за период от няколко седмици до няколко месеца.[2]

Исторически сведения за заболяването[редактиране | edit source]

Болестта е описана от Marion Robinson[3] и W.H.R. Lumsden[4] през 1955 г. при изследването на огнището на заболяване през 1952 - 1953 г. Заболяването е преминало при хора в селища разположени на платото Маконде намиращо се на границата между Мозамбик и Танганайка (днес в регион Мтвара в континенталната част на Танзания).

Разпространение[редактиране | edit source]

Географско разпространение на Чикунгуня

Чикунгуня е разпространена в Африка, Азия и на Индийския субконтинент. Дълги години нивото на проявление на заболяването в Африка е било ниско. В периода 1999 - 2000 г. в Демократична република Конго възниква голяма епидемия, през 2007 г. това се случва и в Габон. В началото на 2005 г. възниква взрив на епидемията и на островите Реюнион, Мавриций Майоте и Сейшелите[5] в Индийския океан. С него са свързани и възникналите случаи на заболели хора в Европа (основно в Норвегия, Германия, Белгия и Великобритания) летували на тези острови. На Реюнион заболяват около 40% от жителите на острова.[6] В периода 2006 - 2007 г. бум на чикунгуня възниква и в Индия и редица страни от Югоизточна Азия. През 2007 г. за пръв път са регистрирани огнища на заболяването в Европа в района на Равена, провинция Емилия-Романя, Италия.[7] В България случаи на заболяване не са констатирани.

Етиология[редактиране | edit source]

Причинител на чикунгуня е вирус от семейство Togaviridae. Той е с диаметър около 70 nm.[8] Притежава външна обвивка, а геномът представлява едноверижна РНК с положителна поляризация. РНК на вируса притежава около 12 000 нуклеотида.[9]

Епидемиология[редактиране | edit source]

Aedes albopictus е един от векторите на Чикунгуня

Към вируса са възприемчиви хора. Боледуват и шимпанзета, макаци, павиани и колобуси[10][11]. Комарите представляват вектор като го предават от здрав към болен посредством кръвосмучене и инокулиране на причинителя. Два са основните вектори на вируса на чикунгуня - Aedes aegypti и Aedes albopictus (Азиатски тигров комар). Тези комари хапят хората през светлата част на денонощието като пик на тяхната активност се проявява в ранно утро и края на втората половина на деня. И двата вида хапят на открито, а Aedes aegypti е активен и в закрити помещения.[7]

Случаите на огнища в Италия се дължат на пренасянето на заразени тигрови комари от Югоизточна Азия. Предполага се, че това се е случило с помощта на корабни товари с автомобилни гуми[12]. На новите местообитания те намират благоприятни условия за размножаване. До момента тигрови комари са открити в редица южноевропейски и средиземноморски страни като Гърция, Сърбия, Албания, Франция, Испания и Турция. Комарите могат да се разпространят и с туристически багаж (Германия) или пренос на екзотични палмови растения (Нидерландия).[2]

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Инкубационният период е в рамките на 4 до 8 дена след ухапване. В някои случаи може да продължи и до 12 дена.

Клиничните признаци се проявяват с внезапна треска (температура до 40°C), често съпроводена с болки в ставите в резултат на възникналия артрит. Съпровожда се и с болки в мускулите, главоболие и угнетеност. Болките в ставите са много силни и обикновено преминават за няколко дена до седмица. В повечето случаи пациентите оздравяват напълно, но е възможно ставните болки да продължат няколко месеца до година. Регистрирани са и случаи на очни, неврологични и сърдечни усложнения. Възможни са и усложнения на храносмилателната система. Сериозни усложнения възникват рядко, а смъртните случаи са редки. Често признаците се бъркат и се диагностицира като денге.[7]

Диагноза[редактиране | edit source]

Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното проучване, клиничните признаци, данни от лабораторните изследвания и диференциалната диагноза.

Лабораторна диагноза[редактиране | edit source]

За лабораторна диагноза се използва метода ELISA. При него се откриват антитела в кръвен серум изработени от организма срещу вируса. Нивото на антителата е най-високо след 3 - 5 седмици от проявата на клиничните признаци и продължава да е високо около месец.

Вирусна изолация е възможна в първите дни на заболяването с помощта на полимеразно верижна реакция.

Диференциална диагноза[редактиране | edit source]

В диференциално-диагностично отношение трябва да се вземат предвид следните заболявания проявяващи се със сходни на чикунгуня признаци:

Лечение[редактиране | edit source]

Няма сигурно лечение на болестта. То е насочено към облекчаване на симптомите, основно тези свързани с болките в ставите. Използват се нестероидни противовъзпалителни препарати, но без аспирин, поради опасността от повишаване на вероятността от кръвотечения. Ваксина против заболяването не се прилага. Преболедувалите придобиват стабилен и продължителен имунитет. Не са описани случаи на повторно заболяване при преболедували.[2]

Профилактика[редактиране | edit source]

През 60-те години на XX век са проведени изследвания за изработването на ваксина. Те обаче са прекратени поради липса на финансиране. Разработена е експериментална ваксина създаваща имунитет пречещ на възникването на чикунгуня при макаци и лабораторни мишки.[13] Смята се, че скоро ще бъде възможно ваксината да се прилага и при хора.[14]

За ограничаване на заболяването е важно да се намалят местата, където се размножават комарите. Необходимо е и използването на инсектициди и обработка на водата с цел унищожаване на личинките на комара. Хората трябва да носят дрехи с дълъг ръкав и използват репленти с цел ограничаване на ухапванията.

Чикунгуня като биологично оръжие[редактиране | edit source]

Чикунгуня е едно от заболяванията разработвани от САЩ като потенциално биологично оръжие.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Lahariya C, Pradhan SK. Emergence of chikungunya virus in Indian subcontinent after 32 years: a review. J Vect Borne Dis. 2006 Dec;43(4):151-60. accessible at http://www.mrcindia.org/journal/issues/434151.PDF
  2. а б в РВМС Варна и РИОКОЗ Варна, Съвместен доклад от Годишно национално съвещание по програма "Национална програма за профилактика и борба с кърлежопреносимите трансмисивни инфекции в Р.България" 2008 г.
  3. Robinson MC. An epidemic of virus disease in Southern Province, Tanganyika Territory, in 1952-53. I. Clinical features. // Trans. R. Soc. Trop. Med. Hyg. 49 (1). 1955. DOI:10.1016/0035-9203(55)90080-8. с. 28–32.
  4. Lumsden WH. An epidemic of virus disease in Southern Province, Tanganyika Territory, in 1952-53. II. General description and epidemiology. // Trans. R. Soc. Trop. Med. Hyg. 49 (1). 1955. DOI:10.1016/0035-9203(55)90081-X. с. 33–57.
  5. Chikungunya
  6. Chikungunya: An exotic virus on the move
  7. а б в СЗО, Чикунгунья
  8. 00.073.0.01.007. Chikungunya virus
  9. Complete nucleotide sequence of chikungunya virus and evidence for an internal polyadenylation site
  10. chikungunyavirus.com
  11. Species Chikungunya virus (CHIKV)
  12. Тигрови комари нападнаха Франция
  13. Virus-Like Particle Vaccine Protects Monkeys from Chikungunya Virus
  14. Scientists a step closer to human vaccine for chikungunya virus