Чилийски посум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чилийски посум
Monito del Monte ps6.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 NT bg.svg
Почти застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
инфраклас: Marsupialia Торбести бозайници
разред: Microbiotheria
семейство: Microbiotheriidae
род: Dromiciops Чилийски посуми
вид: D. gliroides Чилийски посум
Научно наименование
Уикивидове Dromiciops
Thomas, 1894
Уикивидове Dromiciops gliroides
Thomas, 1894
Синоними

Dromiciops australis

Разпространение
DromiciopsGliroidesMAD.png
Ареал на разпространение

Чилийски посум (Dromiciops gliroides, на испански: Monito del Monte в превод малка планинска маймунка) е миниатюрен торбест бозайник и единствен съвременен представител на разред Microbiotheria. Въпреки, че не е представител на подразред Посуми (Phalangeriformes) и още повече не се среща в Австралия той е наречен посум. Основната причина да бъде наричан по този начин е фактът, че видът макар и изолиран е в по-близко родство с австралийските торбести, отколкото с американските опосуми.

Разпространение[редактиране | edit source]

Видът е разпространен в южно и централно Чили на юг от град Консепсион до остров Чилое включително. Среща се и в тясна ивица на западна Аржентина, част от територията на национален парк Науел Уапи.[2]

Местообитание[редактиране | edit source]

Чилийският посум обитава хладни и влажни широколистни гори от Валдивски тип като основно обитават гъсталаци от чилийски бамбук (Chusquea sp.).[3][4][5] Той е нощно дървесно животно изграждащо гнезда от бамбукови листа, облицовани с мъх или трева. Гнездата са разположени в скални цепнатини, по дървета или по земята. Те са с диаметър около 20 cm, уютни и защитени от влага и служат за защита на животните от студ, а когато температурите през зимата спаднат и хранителните ресурси станат оскъдни малките бозайници спят в тях зимен сън. По време на съня обмяната на веществата намалява, а сърдечната дейност спада от 230 на 30 удара в минута. Периодът на вцепенение продължана от няколко часа до максимум пет дена.[6]

Произход и еволюция[редактиране | edit source]

Проучвания сочат, че Чилийският посум е вид тясно свързан с австралийските торбести и е в по-близко родство с тях отколкото с американските торбести. Малки праисторически кости открити във ферма в Куинсланд сочат връзката на вида с Австралия. Костите са от представител на древния род Djarthia живял преди около 55 милиона години в Източна Гондвана. Това е примитивен роднина на Чилийския посум[7]. Вероятно предците на вида са се отделили от останалите австралийски торбести преди около 46 милиона години [8].

Хранене[редактиране | edit source]

Посумите се хранят предимно с ларви и какавиди на насекоми и по-рядко малки гръбначни и плодове. В основата на опашката си трупа мазнини, които се използват като източник на енергия по време на зимния си сън.

Морфологични характеристики[редактиране | edit source]

Чилийският посум е малък бозайник с размери малко по-големи от мишка. Дължината на тялото му е 83 - 130 mm, на опашката 90 - 132 mm, а теглото му е от 17 до 31 грама. Женските са видимо по-дълги и тежки от мъжките.[9] Козината му е светлобежова до сива копринено мека и къса. Последните две трети от опашката е тъмно кафява. Муцунката е светло сива с черни кръгове около очите. Ушите са неголеми, закръглени с къси косми по тях. Опашката е дебела в основата си и бързо иртънява към края. Кожната торба е добре развита светлокафява на цвят с 4 сукални зърна.

Размножаване[редактиране | edit source]

Периодът на размножаването е през пролетта като за кратко образуват двойки. Раждат през ноември [10]. Броят на малките в торбата е ограничен от четирите сукални зърна и затова техния брой варира от 1 до 4. Новородените остават в марсупиума около два месеца. От края на декември постепенно започват да излизат навън за кратки изследователски разходки, които постепенно се увеличават по честота и продължителност. С нарастването си напълно напускат торбата и остават да живеят в гнездото. През нощта обикновено се залавят за гърба на майката като я придружават по време на лов. Младите остават за известен период във връзка с нея и след отбиването. Половата зрялост и при двата пола настъпва на втората година.[11][12][13]

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Видът е почти застрашен. Основните заплахи пред него се смятат за загубата на местообитания и фрагментацията им. През последните години числеността на чилийския посум намалява в резултат на изсичането на горите за дървен материал и замяната им с нови борови и евкалиптови насаждения. Туризмът и урбанизацията под формата изграждане на магистрали и хидроелектрически комплекси също влияят върху естествените местообитания[14]. Не на последно място сериозна заплаха се оказва и интродукцията на сивия плъх[15].

Роля в екосистемата[редактиране | edit source]

Проучване, извършено в умерените гори на Южна Аржентина установява връзката в разпространението на имел от вида Tristerix corymbosus и малките бозайници. Чилийският посум е единственото средство за разпространение на семената от този вид. Той се храни с плодове от имела и посредством изпражненията разпространява и семената му. Учените предполагат, че съвместната еволюция на двата съвременни вида може би е започнала преди около 60 - 70 млн. години.[16][17] Освен в разпространението на имела, който е изцяло зависим от малкия бозайник около 80% от растенията образуващи месести плодове го използват като механичен преносител за разпространението на семената им.[18]

Други[редактиране | edit source]

Според местните жители се смята за лош късмет ако чилийски посум влезе в дома.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Diaz, M. & Teta, P.. Dromiciops gliroides. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 юни 2010.
  2. Marshall, L.G. (1978) Dromiciops australis. Mammalian Species, 99: 1 - 5.
  3. Macdonald, David. Encyclopedia of Mammals. New York City, Facts on File, 1995.
  4. Nowak, Ronald M., Chris R. Dickman. Walker's Marsupials of the World‎. JHU Press, 2005.
  5. Lord, Rexford D.. Mammals of South America. JHU Press, 2007.
  6. Monito Del Monte: Microbiotheria - Behavior And Reproduction
  7. Beck, Robin M.D. и др. Australia's Oldest Marsupial Fossils and their Biogeographical Implications. // PLoS ONE Journal 3 (3). Public Library of Science, 2008-03-26. DOI:10.1371/journal.pone.0001858. с. 1–8.
  8. Monito del monte (Dromiciops gliroides). // EDGE of Existence programme. Zoological Society of London, 2006-08-09. Посетен на 2010-06-05.
  9. Rodríguez-Cabal, M.A., Amico, G.C., Novaro, A.J. and Aizen, M.A. (2008) Population characteristics of Dromiciops gliroides (Philippi, 1893), an endemic marsupial of the temperate forest of Patagonia. Mammalian Biology, 73(1): 74 - 76
  10. Muñoz-Pedreros, A., Lang, B.K., Bretos, M. and Meserve, P.L. (2005) Reproduction and development of Dromiciops gliroides (Marsupialia: Microbiotheriidae) in temperate rainforests of southern Chile. Gayana, 69(2): 225 - 233.
  11. Spotorno, Angel E. и др. Chromosome Divergences Among American Marsupials and the Australian Affinities of the American Dromiciops. // Journal of Mammalian Evolution 4 (4). Springer, December 1997. DOI:10.1023/A:1027374514503. с. 259–269.
  12. Brugni, Norma и др. Allassogonoporus dromiciops n. sp. (Digenea: Allassogonoporidae) from Dromiciops gliroides (Marsupialia: Microbiotheriidae) in Patagonia, Argentina. // Systematic Parasitology 68 (1). Springer, September 2007. DOI:10.1007/s11230-006-9083-1. с. 45–48.
  13. Lidicker, Jr., William Z., Michael T. Ghiselin. Biology. Menlo Park, California, The Benjamin/Cummings Publishing Company, 1996.
  14. Biodiversity Hotspots: Chilean Winter Rainfall-Valdivian Rainforests (March, 2008) http://www.biodiversityhotspots.org/xp/Hotspots/chilean_forests
  15. Lobos, G., Charrier, A., Carrasco, G. and Palma, R.E. (2005) Presence of Dromiciops gliroides (Microbiotheria: Microbiotheriidae) in the deciduous forests of central Chile. Mammalian Biology, 70(6): 376 - 380.
  16. Garcia, Daniel. Seed dispersal by a frugivorous marsupial shapes the spatial scale of a mistletoe population. // Journal of Ecology 97 (2). British Ecological Society, March 2009. DOI:10.1111/j.1365-2745.2008.01470.x. с. 217–229.
  17. Amico, Guillermo C. и др. The potential key seed-dispersing role of the arboreal marsupial Dromiciops gliroides. // Acta Oecologica 35 (1). Elsevier, January-February 2009. DOI:10.1016/j.actao.2008.07.003. с. 8–13.
  18. Amico, G. and Aizen, M.A. (2000) Mistletoe seed dispersal by a marsupial. Nature, 408: 929 - 930.