Чинар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Чинар.

Чинар
Източен чинар (P. orientalis)
Източен чинар (P. orientalis)
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Чинароцветни (Proteales)
семейство:Чинарови (Platanaceae)
род:Чинар (Platanus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Чинар в Общомедия
[ редактиране ]

Чина̀р или платан или яблан (на латински: Platanus) е род[1] покритосеменни растения – широколистни дървета от семейство Чинарови (Platanaceae). Включва около 10 вида големи дървета, достигащи до 30 – 50 m височина. Един вид (Platanus kerrii) е вечнозелен, останалите сменят листата си. В природата се срещат главно край бреговете на реки и в други влажни местности, но е възможно да бъдат отглеждани и на по-сухи места.

Биология[редактиране | редактиране на кода]

Цветовете са редуцирани и събрани в топчести съцветия с 3 – 7 чашелистчета в основата и 3 – 7 венчелистчета. Броят на цветовете в съцветията е показателен за вида (вижте таблицата по-долу). Мъжките цветове имат 3 – 8 тичинки, а женските – 3 – 7 пистила. Мъжките и женските цветове са отделни, но се намират на едно и също растение. Опрашването се извършва от вятъра.

След опрашването мъжките цветове падат на земята, а женските остават на дървото и се превръщат в плодосемки, струпани в кълбовидно образувание. Топчето е с диаметър 2,5 – 4 cm и има ядро с диаметър около 1 cm. То съдържа няколкостотин плодосемки, които имат конична форма и съдържат по едно семе.

Възрастната кора на чинарите се бели лесно на парчета с неправилна форма, което придава на дърветата пъстър, люспест вид. Ако кората е много стара, тя не се бели, а се напуква. Чинарите са сред най-дълголетните растения.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Родът включва около десет широколистни и вечнозелени видове в Северното полукълбо – около Средиземно море, в Северна Америка, в Централна и Мала Азия, както и в Югозападна и Централна Европа.

Чинари растат и по Черноморското крайбрежие на Кавказ - в Русия, Грузия, Армения и Азербайджан , на полуостров Крим и в Украйна. В Стария свят, в естествени условия, растат само два вида "плоско дърво" – Platanus orientalis (Platanus orientalis) и Platanus kerrii. Естественото местообитание на Източния чинар е на Балканите (Албания, Гърция, включително - на островите Кипър и Крит, както и по островите на Егейско море). Разпространен е и на източния бряг на Средиземно море (Сирия, Ливан и Израел), както и в част от териториите на Иран и Афганистан.

Естественото местообитание на Platanus kerrii е Индокитай (Виетнам, Лаос).

В Северна Америка расте Platanus racemosa (Калифорния) и Platanus wrightii, Platanus Mexicana, Platanus lindeniana (Мексико), както и Западен чинар (САЩ). [2]

Разпространение по видове[редактиране | редактиране на кода]

Родът се разделя на два подрода – Castaneophyllum включва само вида P. kerrii, а Platanus – всички останали видове.

Вид Название на български Произход / Естествено разпространение Съцветия на дръжка Подрод
Platanus × acerifolia
(P. occidentalis × P. orientalis;
още P. × hispanica, P. × hybrida)
Хибриден (яворолистен) чинар Култивиран 1 – 3 (2) Platanus
Platanus chiapensis Чиапаски платан Югоизточно Мексико ? Platanus
Platanus gentryi Платан на Джентри Западно Мексико ? Platanus
Platanus kerrii Платан на Кер Лаос, Виетнам 10 – 12 Castaneophyllum
Platanus mexicana Мексикански чинар Североизточно и Централно Мексико 2 – 4 Platanus
Platanus oaxacana Оаксакски платан Южно Мексико ? Platanus
Platanus occidentalis Западен чинар Източната част на Северна Америка 1 – 2 Platanus
Platanus orientalis Източен чинар Югоизточна Европа, Югозападна Азия 3 – 6 Platanus
Platanus racemosa Калифорнийски чинар Калифорния 3 – 7 Platanus
Platanus rzedowskii Платан на Рзедовски Източно Мексико ? Platanus
Platanus wrightii Аризонски чинар Аризона, Ню Мексико, Северозападно Мексико 2 – 4 Platanus

Други[редактиране | редактиране на кода]

На чинарите е наречена улица в квартал „Бъкстон“ в София (Карта).

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 112.
  2. Platanus

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]