Чирикауа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Централната група апачи, които живеели в югозападната част на днешния американски щат Ню Мексико, югоизточната част на Аризона и северните области на мексиканските щати Чиуауа и Сонора. Племето се е подразделяло на няколко териториални групи: Чихине (източни чирикауа, името означава Боядисаните в червено) - живеели в южната част на Ню Мексико. Били известни също като апачи Уорм Спрингс, апачи Ойо Калиенте, Мимбреньо апачи и Могольон апачи. Чоконен (централни чирикауа) - живеели от югоизточна Аризона на север до централната част на Сонора на юг. Недни (южни чирикауа) - обитавали на юг от чоконене в планините Сиера Мадре. Някои историци сочат съществуването на четвърта обособена група на апачите чирикауа - Бедонкое, но други я причисляват към Чихине.

Чирикауа се заселват заедно с останалите апачески племена в югозападните области на Северна Америка ок. XIII-XIV в. Те водят номадски начин на живот, прехранвайки се с лов и събирачедтво. Апачите сравнително рано (вероятно ок. средата на XVII в.) започват да използват коня и са първите "конни народи" в Северна Америка.

Чирикауа водят непрекъснати войни с испанците, а след създаването на независимо Мексико - и с мексиканците. Първите им сблъсъци с американците започват през 1848 г., когато САЩ зовзимо териториите на Ню Мексико и Аризона. Войните с американската армия продължават с кратковременни прекъсвания до 1886 г., когато се предава известния военен предводител на чирикауа Гоятле, по-известен като Джеронимо.