Число (граматика)

Число е граматична категория, която в българския език обхваща всички изменяеми части на речта — съществителните имена, прилагателните имена, числителните имена, местоименията, глаголи и причастия.

Семантичното съдържание на категорията число се свързва предимно с броя на явленията и по-точно — с тяхната разделна множественост или единственост (единичност). В основата на категорията стои противопоставянето (опозицията) множественост~немножественост (единственост). Противопоставянето е семантично (на абстрактно-смислово равнище) и формално (сигнализира се от наличието или отсъствието на специални морфеми -И, -Е, -ОВЕ и т.н).

Голяма част от езиците в миналото са имали двойствено число, но с развитието си са го изгубили. То се използва за думи, които се отнасят за 2 обекта. В някои езици (словенски, арабски) все още има двойствено число. В българския се срещат остатъци (думата дваж).

Съществуват езици, в които има и други числа:

• тройствено число (3 обекта, в случаи като: „От дървото паднаха 3 ябълки.“),
• паукално число (малко обекти, в случаи като: „Малко хора бягат толкова бързо.“),
• дистрибутивно число (представител от група, в случаи като: „Маймуната е примат.“),
• нулево число: (при неналичие на обект/и, както при: „В хладилника има нула портокала.“).

Членове на категорията число

В съвременния български език категорията число е двучленна — тя обединява две грамеми (редове от словоформи) с еднородно съдържание — единствено число и множествено число, които реализират противопоставянето множественост ~ немножественост. Всяка грамема представлява ред от словоформи с еднородно съдържание, които редове се противопоставят помежду си по формално-семантични показатели (лекар, лекарят ~ лекарИ, лекаритЕ). В старобългарския език категорията число е била тричленна — освен единствено и множествено число е съществувало и двойствено число, което е означавало природна двойка от предмети (очи, уши). По-късно двойственото число е отпаднало и категорията число е останала двучленна.

В старобългарския език е имало и двойствено число. То е запазено единствено в словенски и лужишки. В повечето славянски езици днес има само следи от съществуването му. В съвременния български старобългарското двойнственото число е преминало в бройна (несамостойна) множествена форма.

Единствено число

Грамемата единствено число в общото си значение сигнализира липса на данни за разделно множество или единственост на явленията, означени с имена, или на глаголните лица (например: в плана на езика думата стол, която означава понятие, не дава сведение дали става въпрос за един стол или много столове, тъй като понятието е събирателен познавателен образ на множество обекти с общи признаци). В главното си значение грамемата единствено число сигнализира единичност на споменатите явления. За изразяване на единствено число няма формален показател т.е. като формален показател на единствено число се приема липсата на морфема за число в словоформите на думата или т.н нулева морфема /Ø/. В този смисъл единствено число се приема за немаркиран член на морфологичната категория число.

Множествено число

Грамемата множествено число сигнализира разделно множество на явленията, означени с имена, и на глаголните лица. Множествено число изразява множество, което е сбор от отделни единици, но не и множество, което се възприема като компактна маса, което личи от факта, че в българския език, а и в други езици, повечето имена, означаващи компактна маса, не се изменят по число (сол, захар, олио, студентство).

Множественото число е маркираният член на морфологичната категория число. Значението множествено число се се сигнализира от наличието на формални маркери (морфеми) в слоовоформите на дадена дума. В българския език формалните показатели за множествено число са доста разнообразни, тъй като категорията е обща за изменяемите части на речта, както и поради факта, че тези показатели са били подложени на редица фонетични промени.

Морфемите за множествено число са:

1. -И — бързØ-бързИ, черенØø-чернИ, дървенØø-дървенИ, единØ-еднИ, шестИ, стотенØ-стотнИ, женаØ-женИ, масаØ-масИ, букваØ-буквИ, мойØ-моИ, какъвØ-каквИ, такъвØ-такИва, корабØ-корабИ, театърØ-театрИ, доларØ-доларИ, окоØ-очИ, животноØ-животнИ, молещØ-молещИ, опаренØ-опаренИ, клекналØ-клекналИ, виждалØ съм - виждалИ сме, щялØ да пишеØ - щелИ да пишат;
2. -Е — виждамØ-виждамЕ, пишиØ-пишетЕ, мъжØ-мъжЕ, кралØ-кралЕ, ръкаØ-ръцЕ, тойØ-тЕ, онØзи-онЕзи и др.
3. -ОВЕ/-ЕВЕ — столØ-столОВЕ, бройØ-броЕВЕ
4. -А — селоØ-селА, лице-лицА, двървоØ-дървА, рогØ-рогА
5. -ЕТА — полеØ-полЕТА, момичеØ-момичЕТА, дървоØ-дървЕТА
6. -ЕНА — времеØ-времЕНА, семеØ-семЕНА, племеØ-племЕНА
7. -ЕСА — дървоØ-дървЕСА, чудоØ-чудЕСА
8. -ИЩА — пътØ-пътИЩА
9. -ОВЦИ/-ЕВЦИ — чичоØ-чичОВЦИ, сополанкоØ-сополанкОВЦИ, ШишманØ-ШишманОВЦИ, ЖельоØ-ЖелЕВЦИ

Бройна форма на множествено число

Бройната форма на множественото число е характерна за неличните имената от мъжки род, които завършват на съгласен звук. Тази форма се образува чрез морфемата -А и се употребява след числителни бройни имена и наречия за количество — пет столА, два слонА, три волА и т.н. (вж. повече в Бройна форма на съществителните в мъжки род)

Категорията число при някои местоимения

При личните и притежателните местоимения категорията число не е морфологична категория, тъй като тези местоимения не притежават словоформи за изразяване на множество. При тези местоимения категорията число се определя като граматично-лексикална категория, тъй като значението множественост-немножественост се изразява не чрез отделна морфема, а на равнището на цялата лексема: аз-ние, ти-вие, мене-нас, тебе-вас, ме-ни, те-ви, ми-ни, ти-ви и т.н. При притежателните местоимения категорията число е лексикално-граматична само по отношение на изразяване на броя на притежателите — мой-наш, твой-ваш и т.н. При изразяване на броя на притежаемите категорията категорията число при при притежателните местоимения е морфологична: мойØ-моИ, нашØ-нашИ, вашØ-вашИ и т.н

Източник

• Бояджиев, Т., Куцаров, Ив., Пенчев, Йо. Съвременен български език. С.: ИК „Петър Берон“, 1999.