Човекочас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Човекочас е единица мярка за работа (измерване на количеството труд) и се дефинира като нормирано количество труд, което средно-квалифициран служител при полагане на обичайни усилия при нормални условия би свършил за един час. Ползва се под формата на човеко-ден за измерване на количеството труд за извършване на дадена задача/работен пакет по проекти. Обикновено според трудовото законодателство 1 ч.д. = 8 ч.ч. (независимо, че при 5-дневна работна седмица стандартният 1 чов.ден = 8.5 чов.часа).

Ползва се като метрика за оценка и планиране на количеството труд, необходимо за изпълнение на дадена задача (task) или работен пакет (work package), и за съставяне на мрежова диаграма (network diagram) при планиране на проекти, от която мрежова диаграма впоследствие се съставя диаграма на Гант (Gantt diagram).

Метриката чов.час може да се ползва както за решаване на правата задача - при зададено количество работа за изпълнението на дадена задача да се изчислят колко чов.часа / чов.дни / чов.мес ще са необходими за успешното приключване на тази задача, така и за решаване на обратната задача - при разполагане с определени човешки ресурси (напр. 3 квалифицирани за задачата лица) и количество труд за реализация на дадена задача 18 чов.мес за колко месеца като минимум може да бъде успешно приключена тази задача - очевидно в случая за 6 мес., но това не е срокът, който се вписва при планиране на проекта. Това е сценарий за средния случай (average-case scenario - ACS), и ако запишем в проекта срокът от ACS вероятността да не изпълним успешно задачата според предвиденото е точно 50%. При планиране на проект някои слагат запас 10%, но и това може за някои случаи да не е достатъчно. При това положение се изчислява времето за сценарий за най-лошия случай (worst-case scenario - WCS) и се взема средният срок между ACS и WCS, което да гарантира (поне на теория) 75% успешна реализация на задачата от проекта. Така напр. ако ACS = 10 чов.мес, а WCS = 18 чов.мес за етапа на проекта е желателно да се определят 14 чов.мес (а не 11 чов.мес при 10% запас), което в случая ще гарантира 75% успеваемост на реализацията.

След определяне на броя чов.мес за изпълнението на дадена задача и срока за изпълнение на задачата може да се изчисли трудовото възнаграждение на участниците по проекта. При определяне на трудовото възнаграждение критично-фатален момент е определяне на часовата ставка за съответните видове труд. Обикновено се взема средната часова ставка за страната или за участниците по проекта и ако има основание за особена квалификация и качество на изпълнение (което трябва да се докаже или договори предварително с възложителите по проекта) часовата ставка може да бъде увеличена с до 10% ÷ 15%, обикновено. Ако има значителна разлика в часовата ставка за участници от различните страни по проекта с аналогична квалификация/задачи, за участника с по-ниска часова ставка ще е добре да се договори средната ставка за тази дейност по проекта.

Така напр. ако Chief Information Security Officer от Германия има часова ставка 120.- евро на час, а аналогична длъжност в България се заплаща обикновено не повече от 10.- евро на час, за българската страна може да се договори с възложителя на проекта (120+10) / 2 = 65.- евро на час. За 14 чов.мес ще имаме 14 x 21 x 8 x 65 = ...