Човешки мозък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Човешкият мозък е един от органите при човека, сходен по устройство с мозъка на останалите бозайници, но с по-голям размер, отнесен към размера на тялото. Той управлява както нашите жизнени функции, така и поведението ни. Нашите мисли, спомени и чувства са плод на неговата дейност. Много често погрешно го сравняват със сложна телефонна централа или суперкомпютър. Този орган е много по-сложен и от най-сложната машина. Познанията ни за мозъка, въпреки интензивните изследвания, са все още частични.

Състав[редактиране | edit source]

Разположен в черепната кухина, главният мозък съдържа приблизително 100 млрд. нервни клетки при възрастен индивид - толкова, колкото са и звездите в нашата галактика. Покрит е със същите обвивки, както и гръбначният. И двата мозъка са изградени от сиво и бяло вещество. Сивото вещество образува струпвания - ядра, разпръснати сред бялото вещество. Сивото вещество обгръща отвън крайния и малкия мозък и образува тяхната кора. Бялото вещество образува проводящите пътища, свързващи отделните части на главния мозък помежду им, както и главния мозък с гръбначния.

Дялове на главния мозък[редактиране | edit source]

Главният мозък се състои от шест основни части:

  • продълговат мозък
  • мост
  • среден мозък
  • малък мозък
  • междинен мозък
  • краен мозък

Главният мозък участва в регулирането на всички процеси в огранизма - от обмяната на веществата в клетката до най-сложните поведенически прояви. Дори когато спим, той направлява и съгласува функциите в организма ни, както и неговите взаимоотношения с външния свят. Нашите усещания за светлина, вкус, мирис, звук и допир започват с дразнене на специализирани рецептори и нервни окончания, но те са преди всичко резултат от функцията на главния мозък. Главният мозък ни дава възможност да мислим, да помним и да вземаме решения.

Продълговатият мозък[редактиране | edit source]

Продълговатият мозък е непосредствено продължение на гръбначния мозък. Изпълнява заедно с варолиевият мост проводна и рефлексна функция. В продълговатия мозък са разположени ядрата, които регулират жизненоважни функции - дейността на сърдечно-съдовата система, дишането и храносмилането. В него се намират центровете на много вродени рефлекси - слюноотделяне, кашляне, гълтане, сукане и кихане..

Мостът - "мост Варолии или Pons"[редактиране | edit source]

Мостът e възвишение, разположено над и пред продълговатия мозък. Той свързва малкият мозък с всички останали части на централната нервна система и извършва проводна и рефлексна функция. В моста са разположени важни сетивни центрове - за допир, натиск и болка в областта на главата. В него има центрове, свързани с регулацията на движенията.

Среден мозък[редактиране | edit source]

Средният мозък е разположен над моста. В него са разположени и ядра, които регулират движенията на тялото, мускулния тонус, както и съкращенията на мускулите, изменящи положението на очната ябълка. Състои се от четирихълмие, мозъчни крачета и междинна част.

Мозъчни крачета[редактиране | edit source]

Двете мозъчни крачета са снопове от нервни влакна, които образуват възходящи и низходящи пътища, свързващи средния мозък с другите части на главния мозък и с гръбначния мозък.

Четирихълмие[редактиране | edit source]

Във възвишенията на четирихълмието се намират центровете на рефлекси, свързани със слуха и зрението.

Малък мозък[редактиране | edit source]

Малкият мозък се намира непосредствено зад моста и продълговатия мозък. Състои се от три части: две странични полукълба и средна част - червей. Повърхността на малкия мозък се състои от сиво вещество - мозъчна кора (кортекс). Тя образува множество успоредно разположени дълбоки гънки. Във вътрешността на малкия мозък има бяло вещество, сред което са разпръснати ядра от сиво вещество.

Функцията на малкия мозък е изцяло свързана с регулацията и координацията на движенията. Малкият мозък регулира силата, продължителността и съгласуваността на съкращенията на скелетните мускули, както и мускулния тонус. Противно на главния мозък, връзките на дясното полукълбо на малкия мозък управляват дясната част на тялото, и обратното.

Мозъчната кора (кортекс)[редактиране | edit source]

Кората покрива мозъчните полукълба и има дебелина само от 2 до 4 мм, но нейните гънки са толкова многобройни, че тя представлява 40% от главния мозък: това е абсолютен рекорд при живите същества. Съставена от сивата материя на клетъчното тяло на невроните, тази част на мозъка ни осигурява възможностите за възприятие, общуване, запомняне, преценка, воля - това е нашето съзнание. Различните функции, изпълнявани от кортекса, са локализирани. Разграничаваме центрове на движенията, на осезанията и на асоциациите. Съществуват известни различия на локализацията при индивидите. Те са без видимо значение за интелектуалните способности. Никой от функционалните центрове на кортекса не действа изолирано: връзките между невроните осигуряват взаимодействие между отдалечени области на мозъка. Така изградените мрежи са толкова сложни, че е невъзможно да бъдат описани в подробности.

Всяко полукълбо на кората е специализирано, например лявото отговаря за езика и логиката, а дясното - за чувствата, интуицията, артистичните дейности. Нервните влакна, които тръгват от дясното полукълбо към гръбначния мозък, управляват лявата част на тялото и обратно.

Междинен мозък[редактиране | edit source]

Междинният мозък е разположен дълбоко във вътрешността на главния мозък и свързва средния с крайния мозък. Състои се от два хълма и подхълмие.

Хълмове[редактиране | edit source]

Хълмовете са средищна област, "междинна станция", през която преминават пътищата, носещи информация от различни рецептори - зрителни, слухови, болкови, за допир и натиск, по техния път към кората на крайния мозък.

В ядрата на хълмовете различните видове сетивна информация се обработва и вече в нов вид се препраща към сетивните зони в кората на крайния мозък. Главната функция на хълмовете е да обработват, да обединяват и да съпоставят различните видове сетивна информация.

Подхълмие[редактиране | edit source]

Подхълмието, както показва и неговото название, се намира под хълмовете и непосредствено зад хипофизата. Въпреки малката си маса - при човек тежи около 4 г, подхълмието играе изключително важна роля. То регулира всички основни функции в организма, чрез които се поддържа постоянството на вътрешната среда. В него се намират центровете, които контролират обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини, водно-солевото равновесие, кръвното налягане, топлопродукцията и топлоотдаването, глада и жаждата. Там се осигурява и контрол над емоциите. Предната част на хипоталамуса отговаря за положителните емоции, а задната - за негативните.

Строеж[редактиране | edit source]

Добре защитен от костите на черепа, главният мозък представлява желатинообразен орган с розово-сив цвят, а повърхността му е набръчкана като орехова ядка. Той е обвит в защитни ципи - менинги, и плава в гръбначно-мозъчна течност. Многобройни кръвоносни съдове снабдяват с необходимия за дейността кислород клетките, наречени неврони. Мозъкът на мъжа тежи обикновено 1.6 кг, а този на жената - приблизително 1.45 кг (това отговаря на съотношението между средните тегла на мъжа и жената). Обратно на това, което може да се предполага, силата на мозъка зависи не от размера, а от сложността на връзките между изграждащите го клетки. Той съдържа между 10 и 100 милиарда неврони.

Синхронизатор[редактиране | edit source]

Мозъкът е разделен на дясно и ляво полукълбо, свързани чрез нервните влакна на мазолестото тяло, което е една от частите на средния мозък. Под мазолестото тяло се намират мозъчните вентрикули (стомахчета) с мозъчна течност. Във вътрешността на полукълбата са централните сиви мозъчни ядра с определяща роля за контрола на движенията. Разположен между ядрата и стената на вентрикулите, таламусът е основният разпределителен център. През него преминава почти целият поток от нервни сигнали, пристигащи от всички нервни окончания по тялото. Той ги разпространява в целия мозък. Играе главната роля в обработката на осезателната информация. Точно под него хипо таламусът (от гръцки: hypo - под) контролира доброто физиологично функциониране (телесна температура, глад, жажда, емоционални реакции, сън, отделяне на хормони и т.н.).

Как мислим[редактиране | edit source]

Няма мозъчен център на мисълта, нито на паметта. И все пак ние мислим и си спомняме. В действителност паметта е разпределена навсякъде в мозъка. В течение на живота ни, нашият опит оставя следи в изключително сложните мрежи, изградени от невроните. Следователно е невъзможно да бъде локализирана мисълта. Мисленето и съзнанието остават загадка за науката. Но може да се твърди, че те са свързани с цялостната дейност на кортекса и с взаимодействията му с останалите части на тялото. Именно затова е невъзможно да се изобрети компютър, способен да мисли, освен ако той не бъде снабден с тяло и чувства.

Речник[редактиране | edit source]

  • Главен мозък - всички нервни центрове в черепната кутия, т.е. мозъкът, малкият мозък и продълговатият мозък, който пък се намира между черепната кутия и гръбначния мозък.
  • Менинги - мембрани, които обвиват всеки един от мозъчните центрове.
  • Неврони - нервни клетки, благодарение на които се извършва предаването на нервните импулси.

Любопитна информация[редактиране | edit source]

  1. Човешкият мозък съдържа около 74 - 90% вода.
  2. Главният мозък на младеж тежи средно 1 410 г.
  3. Мозъкът използва 1/4 от кислорода в организма.
  4. Мозъкът представлява 2% от телесната маса на човек.
  5. В човешкия мозък има между 14 и 100 милиарда нервни клетки

Външни препратки[редактиране | edit source]