Човешки мозък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Човешкият мозък е един от органите при човека, сходен по устройство с мозъка на останалите бозайници, но с по-голям размер, отнесен към размера на тялото. Той управлява както нашите жизнени функции, така и поведението ни. Нашите мисли, спомени и чувства са плод на неговата дейност. Много често погрешно го сравняват със сложна телефонна централа или суперкомпютър. Този орган е много по-сложен и от най-сложната машина. Познанията ни за мозъка, въпреки интензивните изследвания, са все още частични.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Разположен в черепната кухина, главният мозък съдържа приблизително 100 млрд. нервни клетки при възрастен индивид - толкова, колкото са и звездите в нашата галактика. Покрит е със същите обвивки, както и гръбначният. И двата мозъка са изградени от сиво и бяло вещество. Сивото вещество образува струпвания - ядра, разпръснати сред бялото вещество. Сивото вещество обгръща отвън крайния и малкия мозък и образува тяхната кора. Бялото вещество образува проводящите пътища, свързващи отделните части на главния мозък помежду им, както и главния мозък с гръбначния.

Дялове на главния мозък[редактиране | редактиране на кода]

Главният мозък се състои от шест основни части:

  • продълговат мозък
  • мост
  • среден мозък
  • малък мозък
  • междинен мозък
  • краен мозък

Главният мозък участва в регулирането на всички процеси в огранизма - от обмяната на веществата в клетката до най-сложните поведенически прояви. Дори когато спим, той направлява и съгласува функциите в организма ни, както и неговите взаимоотношения с външния свят. Нашите усещания за светлина, вкус, мирис, звук и допир започват с дразнене на специализирани рецептори и нервни окончания, но те са преди всичко резултат от функцията на главния мозък. Главният мозък ни дава възможност да мислим, да помним и да вземаме решения.

Продълговатият мозък[редактиране | редактиране на кода]

Продълговатият мозък е непосредствено продължение на гръбначния мозък. Изпълнява заедно с варолиевият мост проводна и рефлексна функция. В продълговатия мозък са разположени ядрата, които регулират жизненоважни функции - дейността на сърдечно-съдовата система, дишането и храносмилането. В него се намират центровете на много вродени рефлекси - слюноотделяне, кашляне, гълтане, сукане и кихане..

Мостът - "мост Варолии или Pons"[редактиране | редактиране на кода]

Мостът e възвишение, разположено над и пред продълговатия мозък. Той свързва малкият мозък с всички останали части на централната нервна система и извършва проводна и рефлексна функция. В моста са разположени важни сетивни центрове - за допир, натиск и болка в областта на главата. В него има центрове, свързани с регулацията на движенията.

Среден мозък[редактиране | редактиране на кода]

Средният мозък е разположен над моста. В него са разположени и ядра, които регулират движенията на тялото, мускулния тонус, както и съкращенията на мускулите, изменящи положението на очната ябълка. Състои се от четирихълмие, мозъчни крачета и междинна част.

The average brain is located above the axle. In it there and nuclei that regulate body movement, muscle tone and muscle cuts, changing the position of the eyeball. It consists of chetirihalmie, brain and legs intermediate part.[редактиране | редактиране на кода]

Двете мозъчни крачета са снопове от нервни влакна, които образуват възходящи и низходящи пътища, свързващи средния мозък с другите части на главния мозък и с гръбначния мозък.

Четирихълмие[редактиране | редактиране на кода]

Във възвишенията на четирихълмието се намират центровете на рефлекси, свързани със слуха и зрението.

Малък мозък[редактиране | редактиране на кода]

Малкият мозък се намира непосредствено зад моста и продълговатия мозък. Състои се от три части: две странични полукълба и средна част - червей. Повърхността на малкия мозък се състои от сиво вещество - мозъчна кора (кортекс). Тя образува множество успоредно разположени дълбоки гънки. Във вътрешността на малкия мозък има бяло вещество, сред което са разпръснати ядра от сиво вещество.

Функцията на малкия мозък е изцяло свързана с регулацията и координацията на движенията. Малкият мозък регулира силата, продължителността и съгласуваността на съкращенията на скелетните мускули, както и мускулния тонус. Противно на главния мозък, връзките на дясното полукълбо на малкия мозък управляват дясната част на тялото, и обратното.

Мозъчната кора (кортекс)[редактиране | редактиране на кода]

Кората покрива мозъчните полукълба и има дебелина само от 2 до 4 мм, но нейните гънки са толкова многобройни, че тя представлява 40% от главния мозък: това е абсолютен рекорд при живите същества. Съставена от сивата материя на клетъчното тяло на невроните, тази част на мозъка ни осигурява възможностите за възприятие, общуване, запомняне, преценка, воля - това е нашето съзнание. Различните функции, изпълнявани от кортекса, са локализирани. Разграничаваме центрове на движенията, на осезанията и на асоциациите. Съществуват известни различия на локализацията при индивидите. Те са без видимо значение за интелектуалните способности. Никой от функционалните центрове на кортекса не действа изолирано: връзките между невроните осигуряват взаимодействие между отдалечени области на мозъка. Така изградените мрежи са толкова сложни, че е невъзможно да бъдат описани в подробности.

Всяко полукълбо на кората е специализирано, например лявото отговаря за езика и логиката, а дясното - за чувствата, интуицията, артистичните дейности. Нервните влакна, които тръгват от дясното полукълбо към гръбначния мозък, управляват лявата част на тялото и обратно.

Междинен мозък[редактиране | редактиране на кода]

Междинният мозък е разположен дълбоко във вътрешността на главния мозък и свързва средния с крайния мозък. Състои се от два хълма и подхълмие.

Хълмове[редактиране | редактиране на кода]

Хълмовете са средищна област, "междинна станция", през която преминават пътищата, носещи информация от различни рецептори - зрителни, слухови, болкови, за допир и натиск, по техния път към кората на крайния мозък.

В ядрата на хълмовете различните видове сетивна информация се обработва и вече в нов вид се препраща към сетивните зони в кората на крайния мозък. Главната функция на хълмовете е да обработват, да обединяват и да съпоставят различните видове сетивна информация.

Подхълмие[редактиране | редактиране на кода]

Подхълмието, както показва и неговото название, се намира под хълмовете и непосредствено зад хипофизата. Въпреки малката си маса - при човек тежи около 4 г, подхълмието играе изключително важна роля. То регулира всички основни функции в организма, чрез които се поддържа постоянството на вътрешната среда. В него се намират центровете, които контролират обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини, водно-солевото равновесие, кръвното налягане, топлопродукцията и топлоотдаването, глада и жаждата. Там се осигурява и контрол над емоциите. Предната част на хипоталамуса отговаря за положителните емоции, а задната - за негативните.

Строеж[редактиране | редактиране на кода]

Добре защитен от костите на черепа, главният мозък представлява желатинообразен орган с розово-сив цвят, а повърхността му е набръчкана като орехова ядка. Той е обвит в защитни ципи - менинги, и плава в гръбначно-мозъчна течност. Многобройни кръвоносни съдове снабдяват с необходимия за дейността кислород клетките, наречени неврони. Мозъкът на мъжа тежи обикновено 1.6 кг, а този на жената - приблизително 1.45 кг (това отговаря на съотношението между средните тегла на мъжа и жената). Обратно на това, което може да се предполага, силата на мозъка зависи не от размера, а от сложността на връзките между изграждащите го клетки. Той съдържа между 10 и 100 милиарда неврони.

Синхронизатор[редактиране | редактиране на кода]

Мозъкът е разделен на дясно и ляво полукълбо, свързани чрез нервните влакна на мазолестото тяло, което е една от частите на средния мозък. Под мазолестото тяло се намират мозъчните вентрикули (стомахчета) с мозъчна течност. Във вътрешността на полукълбата са централните сиви мозъчни ядра с определяща роля за контрола на движенията. Разположен между ядрата и стената на вентрикулите, таламусът е основният разпределителен център. През него преминава почти целият поток от нервни сигнали, пристигащи от всички нервни окончания по тялото. Той ги разпространява в целия мозък. Играе главната роля в обработката на осезателната информация. Точно под него хипо таламусът (от гръцки: hypo - под) контролира доброто физиологично функциониране (телесна температура, глад, жажда, емоционални реакции, сън, отделяне на хормони и т.н.).

Как мислим[редактиране | редактиране на кода]

Няма мозъчен център на мисълта, нито на паметта. И все пак ние мислим и си спомняме. В действителност паметта е разпределена навсякъде в мозъка. В течение на живота ни, нашият опит оставя следи в изключително сложните мрежи, изградени от невроните. Следователно е невъзможно да бъде локализирана мисълта. Мисленето и съзнанието остават загадка за науката. Но може да се твърди, че те са свързани с цялостната дейност на кортекса и с взаимодействията му с останалите части на тялото. Именно затова е невъзможно да се изобрети компютър, способен да мисли, освен ако той не бъде снабден с тяло и чувства.

Речник[редактиране | редактиране на кода]

  • Главен мозък - всички нервни центрове в черепната кутия, т.е. мозъкът, малкият мозък и продълговатият мозък, който пък се намира между черепната кутия и гръбначния мозък.
  • Менинги - мембрани, които обвиват всеки един от мозъчните центрове.
  • Неврони - нервни клетки, благодарение на които се извършва предаването на нервните импулси.

Любопитна информация[редактиране | редактиране на кода]

  1. Човешкият мозък съдържа около 74 - 90% вода.
  2. Главният мозък на младеж тежи средно 1 410 г.
  3. Мозъкът използва 1/4 от кислорода в организма.
  4. Мозъкът представлява 2% от телесната маса на човек.
  5. В човешкия мозък има между 14 и 100 милиарда нервни клетки

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]