Човешки права в Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Състоянието на човешките права в Северна Корея е трудно за определяне заради затворения характер на страната.

То обаче е обект на широка критика от много международни правозащитни организации, някои от които го оценяват като най-лошото в света. Севернокорейското правителство твърди, човешките права в страната не се нарушават,[1][2] и че свидетелствата на избягали от страната жители са лъжи и ги обвиняват в проамериканска пропаганда.[3]

Свобода на словото[редактиране | edit source]

Според конституцията на страната всеки гражданин има правото на свобода на словото, но на практика това право отсъства. Медиите са строго контролирани от правителството, а Северна Корея е на предпоследно място за 2008 по свобода на словото. Телевизорите и радиоприемниците се настройват от правителствени служби по такъв начин, че да не могат да приемат чужди програми, въпреки че има начини тази настройка да бъде отменена. Правителството изрично забранява слушането на радиопредавания или гледане на телевизия, излъчвани от Южна Корея, както и обличането на дрехи в южнокорейски стил. Наказанието за тези "престъпления" е най-често глоба в различен размер. Въпреки това много севернокорейци слушат и гледат радио и телевизионни предавания от Юга.[4][5]

Критикуването на режима се счита за най-тежкото престъпление и подлежи на задължителен арест. Най-често се наказва с депортиране в трудов лагер.

Свобода на вероизповеданията[редактиране | edit source]

Според конституцията всеки гражданин на страната може свободно да избира вероизповеданието си, но в повечето случаи изповядването на религии е ограничено.[6] Западът (и най-вече САЩ) обвинява правителството в пълна забрана на религиозната дейност и преследвания на християни, както и спонсориране на различни групи, за да се създаде илюзия за религиозна свобода.[7] През 1992 са направени поправки в конституцията, които легализират организираната религиозна активност и позволяват строежа на храмове, но при условие, че "религията не служи като проводник за западно влияние и не застрашава обществената сигурност".[8] Преди тези поправки е била насърчавана анти-религиозната пропаганда.

Права на хора с увреждания[редактиране | edit source]

Според избягал в Китай севернокорейски лекар, децата родени с увреждания се усмъртяват малко след раждане, ако бъде установен някакъв недъг.[9] Инвалидите се изпращат в "специални лагери", чието предназначение е неясно.[10] Хората с аутизъм също се изпращат там.[10]

Права на хомосексуалисти[редактиране | edit source]

Според избягали от страната си севернокорейци хомосексуализмът не се обсъжда от хората, а много от тях дори не знаят какво е това.[11]

Трудови лагери[редактиране | edit source]

Северна Корея е една от страните, в които все още трудовите лагери са средство за наказания на престъпници и политически затворници. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Няма точни данни за това колко са лагеристите, но вероятно броят им достига до 200 000 души. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на гладуване, а други затваряни в изключително малки килии за срок от 15 дни. Жените са принуждавани да направят аборт насила, в случай че забременеят. Някои, успели да избягат от лагерите, разказват за медицински опити с химикали и биологични вещества върху затворниците, както и наличие на газови камери за изтезания и тестване на химически оръжия. Според анти-севернокорейския уебсайт One Free Korea, и бившият надзирател Ри Юн Кук, 20—25% от затворниците в лагерите умират.[12][13] Някои от лагерите са специализирани само за битови престъпници, а други — единствено за "врагове на народа", като например лагерът Йодок (официално "Център за превъзпитание номер 15"). В лагерите има различни видове производствени предприятия.

Екзекуции[редактиране | edit source]

В Северна Корея смъртното наказание е в сила. Макар и броят на екзекуциите да е намалял, той остава сравнително висок. Смъртна присъда се дава за проституция,[14] тероризъм, трафик на наркотици,[15] престъпления срещу държавата и народа,[16] и за убийство.[17] Публичните екзекуции са чести. Екзекуцията се осъществява чрез разстрел.

Източници[редактиране | edit source]

  1. KCNA Assails Role Played by Japan for UN Passage of "Human Rights" Resolution against DPRK, KCNA, 22 декември, 2005.
  2. KCNA Refutes U.S. Anti-DPRK Human Rights Campaign, KCNA, 8 ноември, 2005.
  3. Ridiculous Move of S. Korean Pro-U.S. Elements under Fire, KCNA, 20 декември, 2005.
  4. South Korean Dramas Are All the Rage among North Korean People. // The Daily NK. 2007-11-02.
  5. North Korean People Copy South Korean TV Drama for Trade. // The Daily NK. 2008-02-22.
  6. Конституция на КНДР - гл. 5, чл. 68
  7. Годишен доклад на Комисията по международна религиозна свобода на САЩ
  8. Country Profile - Religion
  9. Nation under a nuclear cloud: ‘Racially impure’ children killed. // The Times Online. Посетен на 2007-11-19.
  10. а б U.N.: N. Korea puts disabled in camps. // Disabled Peoples' International. Посетен на 2007-11-19.
  11. The Marmot’s Hole (Google Cache). No gays in North Korea?. Взето на 24 януари 2009.
  12. Лагер Хвасон
  13. The Supremo in His Labyrinth, Тайм, 11 февруари 2002
  14. Екзекуции за октомври 2008
  15. Информация за екзекуциите в КНДР
  16. Наказателна система
  17. Library of Congress Country Study: North Korea:; Government: The Judiciary

Вижте също[редактиране | edit source]