Чокманово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чокманово
България
Red pog.png
Чокманово
Област Смолян
Red pog.png
Чокманово
Общи данни
Население 105 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 9,243 km²
Надм. височина 1063 m
Пощ. код 4760
Тел. код 03038
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 81520
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)

Чокманово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян.

География[редактиране | edit source]

Село Чокманово се намира в планински район. Чокманово е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на около 6 км южно от гр. Смолян и 7 км северно от с. Смилян.

История[редактиране | edit source]

Село Чокманово — името на селото е дадено от самите му жители — бегълци от околните селища на Родопите по време на турското владичество. Те не приели чуждата религия, а турският владетел в тази част на Родопите се учудил на твърдостта и силния им дух. Нарекъл ги хора със силна вяра - „чок иман“. И така днешните жители на Чокманово са потомци на българи, имали смелостта да се опълчат на потисничеството.

Записка за платен данък джизие от жителите на Чокманово от 1615 г.

Първото заселване е станало през 1600 г. През 1836 г. в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В момента в селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му.

Настояще[редактиране | edit source]

Редом със старите родопски къщи в Чокманово са построени малки кокетни вилички. През летните месеци селото е много оживено, навсякъде из поляните и горите се разхождат хора, правят пикници, къпят се в сините вирове на реката. Летните вечери се огласят от родопски песни и модерни рок- и поп хитове, символизирайки хармонията на отминалите времена и настоящето. В селото са родени много видни български учени, интелектуалци и спортисти. В околностите на Чокманово, по пътя за Смолян, се намира манастирът "Св. Атанас". На края на селото в посока село Смилян е изграден цех за преработка на диворастящи гъби.

Според Националния регистър на населените места през 1934 г. село Чокманово е наброявало 941 души, а през 2011 г. - 93 души[1].

Религия[редактиране | edit source]

Населението на село Чокманово е източноправославно.

Личности[редактиране | edit source]

Султански ферман за строеж на църквата в Чокманово от 1888 г.
  • Иван Караманджуков, български революционер, четник на Петко войвода, деец на ВМОРО
  • Христо Тодоров-Дювлете, четник от ВМОРО.[2]
  • Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, кафеджия, ІІІ отделение, Скеченска чета, 2 рота на 14 воденска дружина.[3]
  • Таню Стоев Лакудов (1863 — ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • Христо Караманджуков (1876 — 1952), български революционер, деец на ВМОРО
  • Петър Даракчиев (1879 — 1907), български революционер, деец на ВМОРО
  • Д-р Асен Каишев (18?? — 1944) - известен пловдивски лекар и общественик.
  • Христо Стоев Лакудов (1869 — 1934), български революционер, деец на ВМОРО
  • Любен Станев (1924-2009) по майчина линия от рода Каишеви. Сценарист на около 15 игрални филми, най-известният от които е "Цар и генерал" (1966).
  • Петър Каишев (1929) - български режисьор
  • Бисер Киров (1942) - естраден певец.[4]

Списък на хабилитираните научни работници от с. Чокманово:

  1. Атанас Петков Каишев (1872-1941) - генерал, професор по военни науки.
  2. Ростислав Атанасов Каишев (1908-2002) - академик на БАН, професор, доктор на физикохимичните науки. Син на генерал Каишев.
  3. Никола Георгиев Кольковски (1913-1986) - доцент по медицина.
  4. Крум Петков Каишев (1913-2003) - професор д-р по инженерна химия в Химикотехническия институт.
  5. Тодор Савов Койчев (1921-2003) - ст.н.с.II степен, агроном.
  6. Петър Атанасов Каишев (1923-1991) - ст.н.с.I степен, д-р по хидрология.
  7. Димитър Илиев Русков (1923-2006) - ст.н.с.II степен, д-р по икономика, агроном.
  8. Ангел Томов Шишков - роден 1927 год. - академик на Световната университетска академия "Платон", професор, д-р по право.
  9. Пантелей Георгиев Кольковски (1928-2000) - ст.н.с.I степен, д-р по инженерна химия.
  10. Илия Стефанов Чакъров (1928-2005) - ст.н.с.II степен, инженер химик.
  11. Райчо Анастасов Русков (1929-2006) - доцент по методика на българския език, д-р по методика на българския език.
  12. Таньо Томов Шишков (1931-2001) - професор, д-р на медицинските науки.
  13. Димитър Стоянов Серезлиев - роден 1931 год. - професор, художник.
  14. Борис Георгиев Кольковски (1932-2008) - професор, д-р на геологическите науки.
  15. Петър Благоев Пеев - роден 1932 год. - ст.н.с.II степен, д-р по селско стопанство.
  16. Христо Илиев Семерджиев - роден 1932 год. - доцент по физика, д-р по физика.
  17. Никола Христов Гелов (1935-1995) - доцент, художник.
  18. Илия Василев Чолаков ( 1943 ) - ст.н.с.II степен, д-р по физика.

Източници:

  • 1. Тодор Тодоров,Андрей Печилков,Александър Караманджуков, ЧОКМАНОВО, минало, том първи, издание 1999 г. София. Кушавлиев и сие, страница 476.
  • 2. ТД. Държавен архив - Смолян, Читалище "Христо Ботев" - Чокманово. Съставители: Димитър Анг. Севов, д-р Атанас Илиев Шопов, Никола Ангелов Колев. ИЛИНДЕН, сборник от статии, Издаден в Смолян 2005 година.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Национален статистически институт. Справка за населението на с. Чокманово, общ. Смолян, обл. Смолян. // Посетен на 2012-01-23.
  2. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.39
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  4. „Чокманово Минало“, том 1, стр.476