Чужди думи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Чуждите думи в даден език са думи, заети от чужди езици и използвани в родния език.

Чуждите думи може да се разглеждат като оксиморони, тъй като например според Библията всички езици са произлезли от един общ език. Въпреки това, дори това твърдение да е вярно, езиците са се разграничили толкова един от друг поради исторически, географски и други фактори, че вече ясно може да се определи в много случаи кога дадена дума от един език се използва в друг.

Използването на чуждите думи в много случаи не е случайно. Чуждите думи се използват, когато чуждият език има по-голямо влияние върху местния. През последните няколко века се наблюдава феноменът на глобалния език, при който един език доминира в голяма част от света. Такива езици са били гръцкият, латинският, френският и сега - английският. Интересно е да се отбележи, че въпреки наличието на глобален език, местният език може да продължи да заема чужди думи и от други езици.

Съвсем естествено е и българският език, подобно на много други езици, да заема чужди думи. Тенденцията е колкото повече време изминава, толкова по-малко използващите дадения местен език да не се замислят откъде идва дадената чужда дума. Например, малко хора се замислят често, че думи като чешма, памук и зехтин са турски думи, тъй като те са придобили такава употреба, че се считат за български думи. В българския език отскоро има ясно влияние от английски, в миналото е имало влияние от руски, немски и френски, от турски заради османско владичество и до известна степен и от гръцки заради общата история на двата народа. Въпреки чуждото влияние, най-голямата част от езиковото богатство на българския език е славянска, заради което той се причислява към южнославянската езикова група.

Чуждици и заемки[редактиране | edit source]

Процесът на заемане на чужди думи има пряко отношение към въпроса за т. нар. чистота на езика. Според някои езиковеди има чужди думи, които обогатяват езика, тъй като те нямат домашен еквивалент, докато други го „замърсяват”, опитват се да заместят съществуващи български думи. Първите се наричат заемки, а вторите чуждици. Известно е становището на известния наш езиковед Любомир Андрейчин ("Из историята на нашето езиково строителство", Л. Андрейчин, “Народна просвета”, София, 1986 [1]), че:

„ ... можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат заемки, а вторият — чуждици. Така например думи от чужд произход, като физика, философия, математика, граматика, материализъм, социализъм, комунизъм, конституция, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, мода и мн. др., са напълно установени културни заемки в нашия език, срещу които би било безсмислено и неоправдано да се води борба. Като пример за непотребни чуждици може да се посочат думи като ниво или уровен (равнище), стриктно (точно), реставрирам (възстановявам), констатирам (установявам), осторожен (предпазлив), немедлено (незабавно), обязателство (задължение), успеваемост (успех в училище), начиная (започвайки, като се започне) и мн. др. Разбира се, точно разграничение между заемки и чужцици в много случаи е трудно да се направи. Борбата за чистотата на националния език е борба срещу употребата и проникването на непотребни елементи от чуждоезичен произход. Когато тази борба има характер на организирано движение, тя се нарича пуризъм.”

По време на Възраждането в България се наблюдава склонност към намаляване на чуждите думите и използването на български думи или дори измислянето на нови български думи, за да се избегне използването на чуждите думи.

Някои държави имат държавни регулаторни органи, които водят официалната политика за развитието и опазване на чистотата даден език. Такива органи са например Институтът за български език, Френската академия и т. н. Други езици (примерно английският) не се регулират официално. В Квебек например политиката за контролирано приемане на чужди думи е приоритет. Така, френската дума за електронна поща courriel (от courrier électronique), използвана и във Франция, е създадена в Квебек, докато много други езици използват английската email.