Чума по дребните преживни животни
Вижте пояснителната страница за други значения на Чума.
| Вирус на чумата по дребните преживни животни | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||
Чума по дребните преживни животни (Ovine rinderpest, Peste des petits ruminants (PPR)) е високопатогенна инфекциозна болест по овцете и козите характеризираща се с висока смъртност. Не боледуват хора.
Съдържание |
Исторически сведения за заболяването [редактиране]
Заболяването е регистрирано за пръв път през 1942 г. в Кот д'Ивоар, а по-късно и в съседните Гана, Того, Бенин и Нигерия.
Разпространение [редактиране]
Заболяването е разпространено в страни от Африка намиращи се в района заключен между Тропика на рака и Екватора, а така също и Египет, Близкия изток и Индийския субконтинент. В Европа болестта е регистрирана в огнища в турската част на Тракия в непосредствена близост до България. У нас до момента не са наблюдавани случаи.
Етиология [редактиране]
Вирусът, причиняващ чумата по дребните преживни животни принадлежи към групата на Парамиксовирусите. Той е близък в антигенно отношение с този причиняващ чума по говедата, гана по кучетата и вирусите на морбили при хората и водните бозайници. В генетично отношение щамовете на вируса са организирани в четири групи - три в Африка и един в Азия.
Вирусът е чувствителен на алкохол, етер и повечето дезинфектанти, стабилен е при pH 4.0 - 10.0. Устойчив е на замразяване, а при температура от 60°C за 60 минути.[1]
Възприемчивост [редактиране]
Най-чувствителни към вируса са овцете и козите. Заболяването се проявява и при диви видове чифтокопитни бозайници представители на три семейства:
При експериментални услоивя е установено, че боледуват и американски видове като Вирджински елен. Говеда, биволи, камили и свине боледуват безсимптомно и са предимно носители на заболяването.[1][2]
Епизоотология [редактиране]
Животните се заразяват при пряк котакт с болни. Най-честия начин за заразяване е посредством вдишване на вируса по аерогенен път. Изпражненията, секретите от носа и очите са богати на вируси и приемането на храна и вода замърсени с тях е също възможен начин на заразяване. В Африка заболяването се характеризира и със сезонност. Проявява се с пик през дъждовния и сухия сезон.
Клинични признаци [редактиране]
Инкубационният период е в рамките на 3 до 7 дена. Заболяването започва с внезапна треска като температурата достига до 40-41°С.[1][3] Засегнатите животни са депресирани и сънливи, козината им е настръхнала. От очите, носа и устата започва да изтича бистър секрет, който по-късно в резултат на вторична инфекция става по-гъст и жълт. Лигавицата на устата и очите се зачервява силно. Появява се епителна некроза под формата на малки точки до по-големи размери в областта на венците, устните, вътрешната повърхност на бузите и горната повърхност на езика. Некротичните области нарастват на брой и размер и се съединяват. Устната лигавица става бледа и покрита отлюспени умиращи клетки придаващи сиреновидната маса съдържаща се в устата. Подобни изменения могат да се наблюдават и по лигавиците на носа, вулвата и вагината. Често устните се подуват и уголемяват, напукват се и се покриват със струпеи.
Два дена след етапа на треска се проявяват признаци на диария. При по-леки случаи на протичане тя може да не се прояви. Изпражненията са меки и воднисти с неприятна миризма и могат за съдържат кръв и части от мъртва чревна тъкан. Засегнатите животни дишат учестено, тежко болните животни имат трудно и шумно дишане и мека болезнена кашлица. Кашлицата е признак на възникналата пневмония. Заболяването продължава с дехидратация на организма и последваща смърт 7 до 10 дни след появата на клинични признаци. Малка част от заболелите животни оздравяват след продължителен период на възстановяване.
Заболяването протича в свръхостра, остра и подостра до хронична инфекция. Свръхострата форма се наблюдава предимно при кози. При острото протичане на болестта се проявяват повечето от гореописаните признаци. Бременните заболели животни абортират. Подострото протичане се характеризира с развитие на пневмония.
Диагноза [редактиране]
Диагнозата се основава на данните от епизоотологичното проучване, клиничните признаци, патологоанатомичните изменения, данни от лабораторните изследвания и диференциалната диагноза.
Патологоанатомични изменения [редактиране]
Следсмъртните поражения се характеризират с възпалителни и гангренозни изменения в устата и стомашночревния тракт. Тялото е изтощено и дехидрирано. По устните има изпъкнали твърди струпеи, а в устата се откриват притки ограничени ерозии. Подобни поражения могат да се наблюдават и по лигавицата на вулвата и вагината. Търбухът, мрежата и омазуса не са засегнати. Намират се кървящи ерозии в абомазуса, дванадесетопръстника и последните части на илеума. Най-тежки са пораженията в областта на илеоцекалната клапа. Лимфните възли особено белодробните и мезентериалните са едематизирани и уголемени. Белият дроб е с тъмночервен или морав цвят, твърд на пипане.
Лабораторна диагноза [редактиране]
С лабораторната диагностика се цели доказване на наличието на вирус в заразеното животно или наличието на антитела в резултат на контакта на организма с вируса.
За лобораторна диагноза се изпращат тампонна проба от конюнктивални изтечения или наранена лигавица от областта на носа, бузите и ректума, стабилизирана с хепарин кръв, белодробни и мезентериални лимфни възли, далак, дебело черво и бял дроб.[2]
За откриване на вируса се прилагат следните лабораторни методи[2]:
- Антигенна детекция
- Агар-гел имунодифузия
- Имуноелектрофореза
- Непряк флуоресцентен антителен тест
- ELISA
- Имунохистопатологичен
- Вирусна изолация и идентификация
- В първични агнешки бъбречни клетки или клетъчни линии VERO
- Вирус неутрализация
- Електронна микроскопия
- Детекция на вирусната РНК
- PPR-specific cDNA probes
- Amplification by polymerase chain reaction (PCR)
От серологичните методи за доказване на наличието на антитела си използват следните методи:
- Вирус неутрализация(препоръчителен тест)
- Competitive ELISA
- Counter immunoelectrophoresis
- Агар гел имунодифузия
- Immunodiffusion inhibition test
Диференциална диагноза [редактиране]
В диференциално-диагностично отношение трябва да се вземат в предвид следните заболявания проявяващи се със сходни на PPR признаци[1]:
Лечение [редактиране]
Няма сигурно лечение на болестта. Възможно е използването на антибиотици с цел избягване на вторичната инфекция.
Профилактика [редактиране]
Използва се ваксива с цел извършване на кръгова ваксинация около огнищата или с превантивна цел за предпазване от заболяване в дадена страна или нейна област. За избягване на разпространението на заболяването е нужен строг контрол при придвижването на животни, унищожаване на болните и дезинфекция.
PPR като биологично оръжие [редактиране]
Аерозолното разпространение на вируса, високата заболяемост и изключително високата смъртност са причина вирусът да е причислен към тези, които биха могли да се използват като биологично оръжие.[1]
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в г д CIDRAP, Peste des Petits Ruminants (PPR)
- ↑ а б в OIE, Peste des Petits Ruminants
- ↑ The Merck Veterinary Manual
 |
Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация! |
