Чуриловски манастир
Тази статия е за манастира в България. За манастира в Костурско, Гърция вижте Чуриловски манастир (Гърция).
| Чуриловски манастир | |
 Чуриловският манастир | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Чурилово |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Петричко |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | периодично действащ, без монаси |
| Чуриловски манастир в Общомедия | |
Чуриловският манастир „Свети Георги“ (наричан понякога Игуменски или Геговски манастир) е български православен манастир, част от архиерейско наместничество Петрич на Неврокопска епархия на Българска православна църква, посветен на Свети Георги.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът е разположен в южните склонове на планината Огражден в землището на село Чурилово. Намира се на 28 km от град Петрич и на 2 km от село Гега.
История[редактиране | редактиране на кода]
Предполага се, че манастирът е основан през XIV век. Възобновен в 1858 година. В Държавен архив – Благоевград се съхранява ферманът за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 април 1857 година от султан Абдул Меджид.[1] За изграждането на манастира се черпят сведения от съществуващите строителни надписи. В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 година е станало обновяването на църквата, а в третия – че през 1890 година е построена камбанарията. Текстовете сочат, че на мястото на църквата е съществувал по-стар храм. Посочени са имената на настоятелите и ктиторите.
Според старо предание, строителството на манастира е започнало през 1848 година. Строителите и зографите са неизвестни, но са представители на Дебърската школа.[2]
В него първоначално е разкрито обществено килийно училище, което по-късно е преустроено в новобългарско. Манастирът е свързан с революционните борби на местното българско население.
Манастирските имоти, чиято площ е около 10 декара са съставени от сградата на старото килийното училище в което са запазени две класни стаи, трапезария и магерница, храмовата сграда, камбанария, касапница, дворове, поляни и овощни градини.
В миналото манастирът и училището са обслужвали духовните нужди на населението от дванадесетте махали на някогашното село Игуменец. Неговата роля при формирането на тази селищна агломерация е безспорна. Това личи и от името на селището.[3]
Католикон[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с открит притвор от запад и открити навеси от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери 24 метра дължина и 12 метра ширина. По начин на градеж, а също и по планова схема, напомня църквата „Свети Димитър“ в село Тешово. Майсторите са вероятно от западните краища на българските земи, добри каменоделци и зидари.[4] Интерес представлява съхранената стенописна украса, която не е датирана и особено сцените със сюжети от „Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор. Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.
Храмови празници[редактиране | редактиране на кода]
Десетки миряни се събират в обителта три пъти в годината – на храмовия празник Гергьовден, на Петровден и на Рождество Богородично.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Димитров, Владимир. Храмът „Св. Георги“ при село Игуменец. – Списание „Проблеми на изкуството“, 2010, бр. 3, стр. 42 – 49.
- Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 544.
- Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 406.
- Костадинов, Симеон. Як български корен. – Вестник „Петричко дело“, 1989, бр. 23, стр. 4.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Игуменският (Чуриловски, Геговски) манастир
- Изгледи от Чуриловския манастир „Свети Георги“ Архив на оригинала от 2013-09-20 в Wayback Machine.
- Каква е тайната на Чуриловски манастир?
- Манастирът с дяволите край с. Гега + фотогалерия
- През разбития път до духовното блаженство
- Чешмите и дяволите на Чуриловски манастир
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Държавна агенция „Архиви“. Благоевград. Уникални и особено ценни документи.
- ↑ Даутов, Николай. Игуменският (Чуриловски, Геговски) манастир // Български турист (14). 12 юни 2009. Посетен на 13 декември 2020 г.
- ↑ Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век, София, 2002, стр. 71.
- ↑ Църква „Св. Георги“ – Чуриловския (Геганския) манастир. – В: Православни храмове в България Архив на оригинала от 2013-11-01 в Wayback Machine..
