Чуричени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чуричени
България
Red pog.png
Чуричени
Област Благоевград
Red pog.png
Чуричени
Общи данни
Население 156 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 23,297 km²
Надм. височина 399 m
Пощ. код 2891
Тел. код 07427
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 81791
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)

Чурѝчени е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Чуричени се намира в планински район. Разположено е в южните склонове на планината Огражден, в подножието на връх Маркови кладенци.

История[редактиране | edit source]

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година с днешното си име Чуричени. През същата година в него живеят 31 християнски домакинства. [1]

През 19 век е чисто българско село, числящо се към Петричка кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чоришене (Tchorichené) е посочено като село с 85 домакинства с 334 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година село Чоричене е населявано от 720 жители, всички българи християни.[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 944 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 9 ученици.[4]

При избухването на Балканската война през 1912 година десет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Личности[редактиране | edit source]

Стойко Бакалов
Родени в Чуричени
Починали в Чуричени
  • България Стойко Бакалов (Бакалчето) (1872 - 1928), български революционер, войвода на ВМОК

Литература[редактиране | edit source]

  • Германов, Стоян. „Чуричене и Огражден“, София, 2013, 132 стр.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.570-571.
  2. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.187.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.888.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.