Чучер
| Чучер Чучер Сандево |
|
|---|---|
 Чучер
Чучер на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Скопски |
| Община: | Чучер |
| Географска област: | Църногория |
| Население: | 299 (2002) |
| Надморска височина: | 447 m |
| Геогр. положение: | 42° 6' 12" сев. ш. 21° 22' 55" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | SK |
|
|
|
Чучер (на македонска литературна норма: Чучер Сандево) е село в Република Македония, център на община Чучер (Чучер Сандево).
Съдържание |
География [редактиране]
Чучер е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 15 километра северно от столицата Скопие.
История [редактиране]
В края на 19 век Чучер е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година („Македония. Етнография и статистика“) Чучер е село, населявано от 360 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чучер има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чучер (Čučer) като сръбско село.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Чучер като българско село.[5]
След Втората световна война към името на селото е добавено Сандево, по името на родения в Чучер комунистически партизанин Александър Урдаревски.
Според преброяването от 2002 година Чучер има 299 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 117 |
| албанци | 1 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 180 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Забележителности [редактиране]
Между селата Чучер и Баняне е разположена средновековната църква „Свети Никита“, строена около 1307 - 1308 година, в която има стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите, рисувани около 1320 г.[7]
Личности [редактиране]
- Родени в Чучер
Александър Урдаревски (1920 - 1943), югославски партизанин
Бележки [редактиране]
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 116-117.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Ivan Bentchev. The restoration of the wall-paintings in the Church of St. Nikita at Čučer/Macedonia in 1483–1484
| Населени места в Община Чучер |  |
|
|---|---|---|
| Чучер (Чучер Сандево) | Баняне | Блаце | Бразда | Брест | Бродец | Глуво | Горняне | Кучевище | Мирковци | Побоже | Танушевци | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
