ШК Рот-Вайс (Оберхаузен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ШК Рот-Вайс Оберхаузен)
ШК Рот-Вайс Оберхаузен
Rot-Weiß Oberhausen
Прозвище„Детелините“, „Ер Ве О“
Членове: 1000
Фенклубове: 21
Основан18 декември 1904
ДържаваГермания
СтадионНидеррайнщадион
Оберхаузен, Германия
Капацитет21 318
Президент Хайо Зомерс
Ханс-Гюнтер Брунс-спортен директор
Старши треньор Юрген Лугингер
ПървенствоРегионаллига Запад
2011/12Трета лига, 19-о
(изпада)
СпонсорВатро (VATRO)
ЕкипировкаУлшпорт
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ШК Рот-Вайс в Общомедия

Шпортклуб Рот-Вайс Оберхаузен-Райнланд (на немски: SC Rot-Weiß Oberhausen-Rheinland) или просто Рот-Вайс Оберхаузен (на немски: Rot-Weiß Oberhausen) е спортен клуб от град Оберхаузен, провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия, основан на 18 декември 1904 г. чрез обединението на Емшерталер Ес Фау и Оберхаузенер Турнферайн. Към момента „Рот-Вайс“ предлага само футбол на близо хилядата си членове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди въвеждането на Първа Бундеслига[редактиране | редактиране на кода]

Отборът е основан на 18 декември 1904 г. под името Оберхаузенско Игрово Обединение (на немски: Oberhausener Spielverein). Основатели са членовете на формирания през 1902 г. Емшерталер Ес Фау, както и тези на Оберхаузенер Те Фау 1873. Вторият спортен клуб окончателно се закрива на 27 април 1922 г. поради преустройството на спортните дружества в региона. Само няколко месеца по-късно, на 30 януари 1923 г., Игровото обединение се присъединява към Щюрумер Ес Фау 1908 като новата формация носи името Шпилферайнигунг Оберхаузен-Щюрум. От юни 1933 г. отборът носи днешното си име Рот-Вайс Оберхаузен. [1]

Оберхаузенци не са включени в новообразуваната елитна дивизия Гаулига Долен Рейн през 1933 г., но още през следващата година успяват да се класират там. След две трети места през 1936 и 1937 г., Рот-Вайс изпада през 1938 г., но отново се завръща в гаулигата след едногодишно отсъствие. От август 1943 г. Ер Ве О, заедно с Алщадер Елмар 09 и Виктория Оберхаузен, образуват военновременния тим Крийгсшпортгемайншафт Оберхаузен. Под това име отборът завършва сезон 1943/44 и участва през 1944/45.[1]

През първия следвоенен сезон „червено-белите“ постигат първия си по-сериозен успех като печелят първенството на окръг Долен Рейн, което е и най-престижното възможно отличие през годината. По това време са се провеждали няколко регионални първенства в рамките на британската окупационна зона. На финала Рот-Вайс Оберхаузен побеждава с 2:0 тима на Бенрат.[2] Следващата година отново е сравнително успешна и се печели първенството на Окръжна лига Източен Долен Рейн, а с това и класиране за новата Оберлига Запад. Долнорейнската титла е защитена с победа срещу Фортуна Дюселдорф с 3:1, а това дава право на участие във финалния рунд за първенството на германските територии под британски контрол. Там оберхаузенци са победени на полуфинала от Хамбург с 1:3, а след това губят и срещата за тетото място от Кьолн 04 с 1:4.[3]

В началото на Оберлига Запад Рот-Вайс играе значима роля и през сезони 1947/48 и 1948/49 завършва на петото място. След 11-о място през 1949/50[1] футболистите влошават представянето си и завършват на 13-о място през 1950/51 поради по-лошото си голово съотношение от Шпортфройнде Катернберг и са принудени да играят допълнителни баражни срещи за оставане в оберлигата. „Червено-белите“ се провалят в опита си да запазят мястото си в елита и изпадат.[4] Оберхаузенският отбор играе във Втора лига-Запад от 1951 г., където едва през 1957 г. успява да завърши втори и да се класира отново в оберлигата. След три сезона в долната част на таблицата, през 1960/61 Рот-Вайс Оберхаузен успява да постигне четвъртото място в Оберлига Запад след „голямата четворка“ Кьолн, Борусия Дортмунд и Шалке 04. Следващата година представянето е още по-добро и тимът е трети, само на 4 точки зад първия Кьолн. Второто място, даващо право на участие във финалния турнир за шампионската титла на страната е пропуснато с 3 точки изоставане от вицепървенеца Шалке 04.[5] Шансовете за право на участие в нововъведената Първа Бундеслига от сезон 1963/64 са пропилени с десетото място в последния сезон на западната оберлига.[6]

След 1963 г. до днес[редактиране | редактиране на кода]

След 1963 г. елитните клубове на Германия играят в обща дивизия, наречена Бундеслига. Рот-Вайс не успява да покрие критериите за участие там и е разпределен да играе във втородивизионната Регионална лига Запад, където прекарва 6 сезона преди да успее да спечели първото място под ръководството на треньора Алфред Прайслер и президента Петер Маасен, а с това и право на участие в Първа Бундеслига. Трудната задача оберхаузенският отбор да се задържи в елита е изпълнена 4 пъти до 1973 г., като най-предното класиране в този период е 14-ото място. През сезон 1970/71 клубът е замесен в скандала за манипулиране на срещи в Първа Бундеслига, което носи санкции на наставника Гюнтер Брокнер. Известен футболист с червено-белия екип е Лотар Коблун, който въпреки слабото представяне на своите съотборници, успява да стане голмайстор на първенството.

Отборът изпада от първа дивизия през 1973 г. и за малко пропуска да се завърне там още през следващия сезон, като завършва втори в квалификационния рунд. Лоша поредица от резултати в новообразуваната Втора Бундеслига Север води до изпадане в трета лига през 1975 г., но сезон 1978/79 носи завръщането на Рот-Вайс Оберхаузен. През същата година оберхаузенци достигат до 1/4 финал за Купата на Германия, където отпадат след 1:2 от Айнтрахт Франкфурт.

След като двете втори бундеслиги са обединени в една през 1981 г. Рот-Вайс остава извън класиралите се за единната дивизия отбори и продължава да се състезава в третото ниво на германския футбол. От 1983 г. клубът отново е втородивизионен и прекарва във Втора Бундеслига 5 години, преди лицензът му да бъде отнет от Германския футболен съюз. Това е причина всички професионални футболисти да напуснат Оберхаузен и без тях отборът изпада още веднъж – от Оберлига Северен Рейн в Окръжна лига Долен Рейн. Слабото представяне продължава и само по-добрата голова разлика предотвратява попадане в пета лига през 1990 г.

От този момент започва бавното реорганизиране в клуба, което носи завръщане във Втора Бундеслига през 1998 г. Най-доброто си постижение за Купата на Германия Рот-Вайс прави през сезон 1998/99, когато достига до полуфинал, загубен с 1:3 от Байерн Мюнхен и игран на гелзенкирхенския Паркщадион. Друга значима среща от турнира, играна в Гелзенкирхен, е загубата на 1/4 финал от Шалке 04 с 0:2 в началото на 2002 г. И двете знаминити срещи оберхаузенци изиграват под ръководството на наставника Александър Ристич, който успява да спаси „детелините“ от изпадане в трета лига по времето на своя период в клуба.

През сезон 2003/04, при норвежкия треньор Йорн Андерсен, Рот-Вайс Оберхаузен дълго време се движи в челото на Втора Бундеслига и успява да стане есенен първенец на дивизията, но спад във формата през пролетта проваля опита за класиране в елита. Следващата година е особено разочароваща с оглед на предходните амбиции, тъй като оберхаузенският отбор се свлича в дъното на класирането и Андерсен е освободен. Новият треньор Ойген Хах не успява да извади отбора от зоната за изпадане и Рот-Вайс изпада в регионалната лига като 16-и в крайното класиране.

Под ръководството на треньора Хари Плес, намален бюджет и с отслабен отбор Рот-Вайс започва представянето си в трета дивизия доста лошо. На 5 септември 2005 г. дългогодишният президиум на клуба се оттегля, а служебният ръководен съвет се опитва да стабилизира отбора във финансово и спортно отношение. На 3 май 2006 г. Плес е уволнен, а за нов треньор е назначен Гюнтер Абел, дошъл в Оберхаузен през зимната пауза и ръководил дотогава резервния отбор. Абел не успява да спаси „детелините“ и те изпадат в четвърта дивизия като 17-и в заключителното класиране.

За сезон 2006/07 като треньор е представен бившият футболист от бундеслигата и дългогодишният треньор на Адлер Остерфелд Ханс-Гюнтер Брунс. Под ръководството на Брунс оберхаузенци завършват есенния полусезон в четвърта лига на първото място, а след това не изпускат водачеството и предсрочно си осигуряват класиране в Регионална лига Север. На 29 юни 2007 г. новоизбраният надзорен съвет избира трима ръководители, които да движат клубноте дела. Това са Хайо Зомерс (изпълнителен директор, маркетинг и събития), Торстен Биндер (стадион, фенове, членове и традиции) и Юрген Лугингер (спортен директор).[7]

Началото на сезона в регионалната лига започва доста неочаквано за „новака“ Рот-Вайс, който на 28 юли 2007 г. разгромява като гост Рот-Вайс Есен с 4:1. Друга победа като гост, този път с 3:0 срещу Унион Берлин, осигурява завръщането във Втора Бундеслига в последния кръг. Така оберхаузенци сътворяват куриозните за германския футбол две поредни промоции след две поредни изпадания.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Професионален отбор за сезон 2009/10[редактиране | редактиране на кода]

Играч Рождена дата В отбора от См Кг Мач. Гол. Предишни клубове
Вратари
1 Германия Кристоф Землер 03.03.1980 2005 184 88 14 0 Борусия Мьонхенгладбах, Германия Ратинген, Райд, Шварц-Вайс Есен, Борусия Мьонхенгладбах
21 Германия Зьорен Пирзон 27.08.1985 2008 194 93 35 0 Рот-Вайс Есен, Борусия Дортмунд, Фортуна Дюселдорф, Рот-Вайс Оберхаузен, Шварц-Вайс Есен
35 Германия Марсел Дийц 30.03.1990 2006 188 77 0 0 Адлер Фринтроп
Защитници
2 Гамбия Тимо Устер 22.10.1974 2005 183 79 23 0 Дармщат 98, Веен Висбаден, Карл Цайс Йена, Мепен, Фелтен, Шарлотенбург, Фронау, Райникендорфер Фюксе, Блау-Вайс Берлин
3 Даниел Емберс 14.04.1981 2006 183 73 38 0 Вуперталер Борусия, Кобленц, Борусия Мьонхенгладбах, Дуисбург
4 Димитриос Папас 25.02.1980 2006 180 80 46 0 Рот-Вайс Есен, Хаген, Шпортфройнде Йострих-Изерлон, Рот-Вайс Люденшайд, Плетенберг
5 Германия Бенямин Райхерт 17.05.1983 1988 180 74 32 0 Юноша на клуба
16 Томас Шлийтер 28 януари 1981 2007 192 91 44 3 Фелберт, Адлер Остерфелд, Шпортфройнде Хамборн 07, Дуисбург 08, Дуисбург
18 Маринко Милетич 08.10.1980 2009 193 89 12 0 Рот Вайс Аален, Гютерсло 2000, Санкт Паули, Борусия Мьонхенгладбах, Фортуна Дюселдорф, 04 Дюселдорф, Дюселдорф 99
36 Германия Доминик Боруцки 07.06.1990 2003 180 75 0 0 Хайматерде Мюлхайм
Полузащитници
6 Германия Даниел Гордон 16 януари 1985 2009 194 83 12 2 Борусия Дортмунд, Бохум, Борусия Дортмунд
7 Мориц Щопелкамп 11.12.1986 2008 180 75 28 3 Рот-Вайс Есен, Рот-Вайс Ерфурт, Рот-Вайс Есен, Фортуна Дюселдорф, Дуисбург, Виктория Буххолц
8 Хайнрих Шмидгал 20.11.1985 2009 174 75 14 1 Бохум, Ферл
15 Марсел Ладерс 24.08.1984 1987 183 80 30 0 Юноша на клуба
17 Германия Оливер Петерш 26.04.1989 2009 174 74 13 1 Байер Леверкузен, Битбург
19 Маркус Хепке 11.04.1986 2009 180 80 28 2 Шалке 04, Блау-Гелб Юберрур
20 Германия Тим Крузе 10 януари 1983 2007 186 74 36 3 Фортуна Дюселдорф, Байер Леверкузен, Хофнунгстал, Унион Рьосрат
23 Маркус КаяCaptain 20.10.1979 2007 180 78 44 9 Фелберт, Рот-Вайс Есен, Шалке 04, Тенис Борусия Берлин, Херта Целендорф, Кикерс 1900 Берлин
27 Германия Бенямин Шюслер 04.05.1981 2008 176 67 24 0 Падерборн 07, Оснабрюк, Борусия Мьонхенгладбах, Магдебург
Нападатели
9 Патрик Шьонфелд 21.06.1989 2009 186 82 10 0 Ерланген-Брук, Лауф, Нюрнберг, Фойхт
10 Майк Теранова 17.11.1976 2006 172 78 47 9 Ватеншайд 09, Вуперталер Борусия, Айнтрахт Нордхорн, Гютерсло 2000, Ватеншайд 09, Гюнихфелд
11 Джамал Гей 09.02.1989 2009 190 90 2 0 Джо Пъблик
13 Германия Рони Кьоних 02.06.1983 2009 190 86 14 4 Веен Висбаден, Кайзерслаутерн, Кемниц, Санкт Егидиен
22 Германия Феликс Луц 18 януари 1982 2008 186 78 5 0 Аугсбург, Санкт Паули, Щутгарт, Хофенхайм, Щутгарт, Еслинген, Дайцизау, Айнтрахт Зирнау
28 Майк Тулберг 22.12.1985 2009 189 86 0 0 Хартс, Реджина, Орхус, Грено, Ранерс Фрея, Фарум, АБ Копенхаген

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Rot-Weiß Oberhausen in: Hardy Grüne (2001): Vereinslexikon. Enzyklopädie des deutschen Ligafußballs. Band 7. Kassel: AGON Sportverlag, S. 353f. ISBN 3-89784-147-9
  2. Hardy Grüne (1996): Vom Kronprinzen bis zur Bundesliga. 1890 bis 1963. Enzyklopädie des deutschen Ligafußballs. Band 1., S. 271. Kassel: AGON Sportverlag, ISBN 3-928562-85-1
  3. Grüne 1996, S. 276ff.
  4. Grüne 1996, S. 313
  5. Grüne 1996, S. 404
  6. Grüne 1996, S. 412
  7. TAZ 18.02.2009 Ohne Gesichtsbehaarung und Kohle. Kolumne in Fußballland.