Шампиони на Германия по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Karte-Deutsche-Fussballmeister.png

Шампионът на Германия включва състезания в рамките на Германския футболен съюз от 1903 г.

Опити да се определи общогермански шампион от други федерации съществуват от 1890 г. В периода между 1948 до 1991 г. се провеждат отделни първенства на Западна и Източна Германия.

Рекорден шампион на страната от 1987 г. до днес е Байерн Мюнхен, който има спечелени 22 титли, следван от най-титулувания клуб на бившата ГДР Динамо Берлин (10 титли на Източна Германия). Първият рекорден шампион на Германия е Лайпцих, изравнен през 1924 и изместен през 1925 г. от Нюрнберг, и Шалке 04, който се изравнява с "франките" от 1942 до 1948 и от 1958 до 1961 г. с шест, съответно седем, шампионски трофея.

Съдържание

Шампиони на Германия преди 1903 г.[редактиране | edit source]

Преди основаването на Германския футболен съюз в страната съществуват други футболни организации, които провеждат неофициални германски първенства. Първата по-мащабна организация от подобен характер е създаденият през 1890 г. Съюз на германските футболисти, чийто първи шампион е Германия Берлин. През следващата година възниква Германският съюз по футбол и крикет, който наследява своя предшественик. Седалището и на двете организации е Берлин. Подобни регионални обединения възникват и в други краища на германската държава и провеждат собствени турнири, които обаче не се задържат дълго и малко по-късно се интегрират в регионалните подразделения на ГФС.

През 1894 г. се насрочва финална среща за германската титла между първенеца на Германския съюз по футбол и крикет Виктория Берлин и този на Южногерманското футболно обединение Ханау 93, която трябва да се проведе в Берлин. Ханауските футболисти обаче не се явяват за мача поради непосилно високите разноски по пътуването до столицата и така берлинската Виктория е обявена за служебен шампион на страната.[1] 113 години по-късно, на 21 и 28 юли 2007 г., срещите между двата тима символично се играят, а в двубоя берлинчани се налагат и по спортен път след 3:0 и 1:1.[2]

Шампиони на Съюза на германските футболисти (1890–1891)[редактиране | edit source]

  • 1890: Германия Берлин;
  • 1891: Германия Берлин (непотвърдено).

Шампиони на Германския съюз по футбол и крикет (1892–1902)[редактиране | edit source]

  • 1891/92: Ди Инглиш Еф Си 1890 Берлин;
  • 1892/93: Виктория Берлин;
  • 1893/94: Виктория Берлин;
  • 1894/95: Виктория Берлин;
  • 1895/96: Виктория Берлин;
  • 1896/97: Виктория Берлин;
  • 1897/98: Форвертс Берлин;
  • 1898/99: Форвертс Берлин;
  • 1899/1900: Форвертс Берлин;
  • 1900/01: Форвертс Берлин;
  • 1901/02: Берлински Спортен Клуб 1893.

Начин на излъчване на шампионите[редактиране | edit source]

До 1948 г. шампионът на Германия се определя във финален рунд за германската титла. Едва от 1949 г. Източна Германия въвежда национална лига, включваща най-добрите отбори в страната, които играят помежду си по две срещи и с разменено домакинство. Примерът на ГДР е последван от Западна Германия през 1963 г. чрез въвеждането на Първа Бундеслига.

Провеждане от 1902 до 1933 г.[редактиране | edit source]

До 1933 г. шампионът на страната се определя в условия на директна елиминация, като победителят се излъчва в една среща на неутрален терен. При равенство в редовното време и продълженията се насрочва преиграване, също на неутрално игрище. Поради финансови съображения ГФС често не спазва принципа за неутрално игрище или посочва терен в непосредствена близост до игрището на един от спорещите отбори. Поради подобни облагодетелстващи решения първенството през 1904 г. се прекъсва поради протестите на отпадналите отбори и в крайна сметка през тази година титлата не се връчва на никой клуб.

През 1905 г. за титлата спорят първенците на отделните местни футболни организации в Германия, включително и на съюзите на германците в чужбина, какъвто е случаят с отбора на немците в Прага Дойчер Праг, който играе финал през 1903 г. Въпреки сравнително големия брой футболни организации, през първия сезон под егидата на ГФС за първото място спорят само 6 отбора. През следващата година претендентите вече са 8, а през 1905 г. - 11.

Увеличаващият се брой на местните футболни съюзи и разликата в класите на членуващите в тях отбори принуждават Германският футболен съюз да въведе реформа от сезон 1906/07. От тогава финалният турнир включва само осем отбора, излъчени от седем региона на германската държава, провеждащи вътрешни първенства, а това правило се запазва до сезон 1923/24.

Към съществуващите вече региони:

  • "Юг" (вътрешно първенство от 1898 г.),
  • "Централен" (вътрешно първенство от 1902 г.),
  • "Запад" (вътрешно първенство от 1903 г.)
  • "Берлин-Бранденбург" (вътрешно първенство от 1890 г., но включва множество спорещи футболни съюзи)

се прибавят по-новите региони:

  • "Север",
  • "Югоизток",
  • "Североизток" (чак през 1907 г.).

В крайна сметка участниците във финалния рунд за титлата са седемте първенеца на регионите плюс действащия шампион, който защитава званието си.

Изключение прави до 1911 г. регионът "Берлин", където си съперничат два и дори, в определени сезони, три отбора. Затова, поради по-високата класа на берлинското първенство, ГФС разделя столичните клубове на две групи, всяка от които излъчва участник във финалния рунд. Под натиска на другите местни федерации "Берлин" отново е представен от един тим от 1911 г.

По време на Първата световна война първенството на Германия временно е спряно.

Реформа се въвежда от сезон 1924/25, когато броят на отборите в шампионския турнир се увеличава на 16. Местните федерации излъчват вече по два отбора, а Южна и Западна Германия са представени дори от три клуба. Така защитаващият титлата си шампион не се класира повече автоматично за финалния рунд. За сметка на това елиминационната схема от преди това се запазва.

До 1933 г. не само шампионът на Германия, но и отделните регионални първенци, са се определяли по системата на директната елиминация във финален рунд. В отделните региони съществуват значителен брой първодивизионни групи, наречени окръжни лиги, гаулиги, окръжни групи или регионални лиги. Най-много такива групи същесвуват в Централна Германия, където се провеждат между 20 и 30 отделни първенства и крайният първенец се определя в един гигантски финален турнир. Общо в Германия до 1933 г. съществуват повече от 50 отделни местни първенства.

Първенство от 1933 до 1944 г.[редактиране | edit source]

След поемането на властта на националсоциалистите в Германия, в германският футбол се извършва ново преустройство. Големите традиционни местни федерации се закриват, а на тяхно място се създават общо 16 гаусъюза, администриращи 16 гаулиги. Всеки един първенец на съответната гаулига участва отново в заключителен шампионски турнир. Регламентът на финалният турнир също се променя: 16-те тима играят първоначално в 4 групи с по 4 тима, срещащи се помежду си в 2 срещи. Победителите на 4-те групи играят полуфинали, а победителите в двата полуфинала определят шампиона на страната.

До 1938 г. броят на гаусъюзите остава непроменен, а след това отново се увеличава поради присъединяването на нови територии към Германския райх (Елзас, Австрия, Судетите) и следва преразглеждане на териториалните компетенции на всеки местен съюз, поради невъзможността от дълги пътувания за гостуване по време на Втората световна война. Така през сезон 1942/43 в германския футбол съществуват 29 гаусъюза, а през следващия сезон - 31. Финалният рунд отново се провежда по правилата на директната елиминация.

Първенство от 1945 до 1949 г.[редактиране | edit source]

След Втората световна война в петте различни окупационни зони се провеждат турнири за определяне на отделните първенци. Те започват в различни години, както следва: американска, френска и берлинска окупационна зона - 1946 г., британска окупационна зона - 1947 г., съветска окупационна зона - 1948 г.

В първия следвоенен германски шампионат вземат участие представители на тези окупирани територии. Британската, френската и американската зона излъчват по два отбора, а Берлин и съветската зона - по един. Все пак на представителя на окупираните от СССР територии Планиц е забранено да участва във финалния турнир, а с това се проваля последният опит до 1991 г. да се определи единен шампион на Германия. В последвалите години в Източна и Западна Германия се провеждат отделни първенства.

Първенство на ГДР от 1949 до 1991 г.[редактиране | edit source]

От 1949 г. в ГДР се въвежда елитно първенство, което през сезон 1949/50 носи името "Де Ес-Лига" и се провежда без участието на берлинските отбори. През кампанията 1950/51 първенството вече се назовава "Оберлига" и в него играят тимовете от [[Източен Берлин, напуснали градското първенство на Берлин през 1950 г. Още от първия си сезон шампионатът на Източна Германия се провежда на принципа "всеки срещу всеки" и със събиране на точки. Отначало Оберлигата включва 14 отбора, а от сезон 1951/52 те са до 19. От 1954 г. елитните източногермански тимове отново са намалени на 14 и те остават толкова до закриването на първенството поради Обединението на Германия през 1991 г. От 3 октомври 1990 г. първенството носи името "Футболна Оберлига Североизток".

Първенство на ФРГ от 1948 до 1963 г.[редактиране | edit source]

В Западна Германия Германският футболен съюз не успява да въведе единна елитна лига за цялата страна в продължение на 15 години. До въвеждането на Първа Бундеслига през 1963 г. във ФРГ съществуват 6, а от 1950 г. 5 местни оберлиги - "Юг", "Югозапад", "Запад", "Север" и "Берлин".

До 1950 г. шампионът на Германия се определя в края на сезона по принципа на директната елиминация измежду класираните отбори. От 1951 г. финалният кръг се състои от две предварителни групи с по 4 отбора, играещи помежду си по два мача, а първите отбори в двете групи играят финал за шампион на Германия. В двете предварителни групи се класират петте първенци на отделните оберлиги, а останалите 3 места се запълват от четирите вицепървенци (без "Берлин") в баражни срещи.

Този регламент се запазва няколко години. Поради предстоящото Световно първенство в Швейцария'1954 броят на участващите отбори във финалния рунд се съкращава на 6 и те играят помежду си по два мача, без да се преминава през 2 предварителни групи. През 1957 г. ГФС прави опит да слее двете предварителни групи в едно, но тази идея не среща подкрепата на клубовете. Затова шампионският турнир преминава в единна група само в годините, когато се играят световни първенства - 1958 и 1962 г.

Първенство на Първа Бундеслига от 1963 г. до днес[редактиране | edit source]

През 1963 г. Западна Германия става последната европейска футбола страна, която въвежда единно първенство за територията си, провеждано на принципа "всеки срещу всеки". През сезон 1963/64 Първа Бундеслига стартира с 16 отбора, а техният брой е повишен на 18 две години по-късно и се запазва до Обединението на Германия.

След 1990 г. отново се играе единно германско първенство. Дотогавашните членове на бундеслигата запазват местата си, а към тях се добавят двата най-добри тима от вече бившата Източна Германия. Така през сезон 1991/92 елитното германско първенство включва 20 отбора, а от следващата година до днес спорещите за сребърната салатиера клубове са 18.

Шампиони на Германия при мъжете (от 1903 г.)[редактиране | edit source]

Вечно класиране на шампионите[редактиране | edit source]

Взети са данни от първенствата на Германия след 1903 г. При равенство на титлите се дава предимство на по-ранния шампион.

Финали за първенството на Германия (1903–1945 г.)[редактиране | edit source]

Година Шампион Финалист Резултат Дата Град Стадион
1903 Лайпцих Дойчер Праг 7:2 31 май 1903 Алтона Ексерцийрвайде
1904 Британия 1892 Берлин
Лайпцих
Не се играе финал.
1905 Унион 1892 Берлин Карлсруер ФФ 2:0 21 май 1905 Кьолн Вайденпешер Парк
1906 Лайпцих Пфорцхайм 2:1 27 май 1906 Нюрнберг Дер ерсте Еф Це Ен-Плац ан дер Цийгелгасе
1907 Фрайбургер ФК Виктория Берлин 3:1 2 юни 1907 Манхайм Ем Еф Ге 96-Плац ан дер Брауерайен
1908 Виктория Берлин Щутгартер Кикерс 3:0 7 юни 1908 Темпелхоф Бе Еф Це Германия 1888 Плац Рингбанщрасе
1909 Фьоникс Карлсруе Виктория Берлин 4:2 30 май 1909 Вроцлав Плац фон Шлезиен Бреслау
1910 Карлсруер ФФ Холщайн Кил 1:0 сл.прод. 15 май 1910 Кьолн Вайденпешер Парк
1911 Виктория Берлин Лайпцих 3:1 4 юни 1911 Дрезден Шпортплац ан дер Хюгиенеаусщелунг
1912 Холщайн Кил Карлсруер ФФ 1:0 26 май 1912 Хамбург Виктория-Шпортплац Хоелуфт
1913 Лайпцих Дуисбургер ШпФ 3:1 11 май 1913 Мюнхен Ем Те Фау 1897-Плац
1914 ШпФгг Фюрт Лайпцих 3:2 сл.прод. 31 май 1914 Магдебург Виктоория 96-Плац
От 1915 до 1919 г. не се играе първенство (Първа световна война)
1920 Нюрнберг ШпФгг Фюрт 2:0 13 юни 1920 Франкфурт Германия 1894-Плац ин ден Зандхьофер Вийзен
1921 Нюрнберг Форвертс Берлин 5:0 12 юни 1921 Дюселдорф Де Ес Це 99-Плац
1922 Няма официален шампион:
"Хамбург се отказва"
Хамбург
Нюрнберг
2:2 сл.прод.
1:1 сл.прод.
18 юни 1922
6 август 1922
Берлин
Лайпцих
Груневалд-Щадион
Щадион Пробстхайда
1923 Хамбург Унион Обершьоневайде 3:0 10 юни 1923 Берлин Груневалд-Щадион
1924 Нюрнберг Хамбург 2:0 8 юни 1924 Берлин Груневалд-Щадион
1925 Нюрнберг Франкфурт 1:0 сл.прод. 7 юни 1925 Франкфурт Валдщадион
1926 ШпФгг Фюрт Херта Берлин 4:1 13 юни 1926 Франкфурт Валдщадион
1927 Нюрнберг Херта Берлин 2:0 12 юни 1927 Берлин Груневалд-Щадион
1928 Хамбург Херта Берлин 5:2 29 юли 1928 Алтона Алтонски стадион
1929 ШпФгг Фюрт Херта Берлин 3:2 28 юни 1929 Нюрнберг Дер ерсте Еф Це Ен-Щадион ам Цабо
1930 Херта Берлин Холщайн Кил 5:4 22 юни 1930 Дюселдорф Райнщадион
1931 Херта Берлин 1860 Мюнхен 3:2 14 юни 1931 Кьолн Мюнгерсдорфер Щадион
1932 Байерн Мюнхен Айнтрахт Франкфурт 2:0 12 юни 1932 Нюрнберг Градски стадион
1933 Фортуна Дюселдорф Шалке 04 3:0 11 юни 1933 Кьолн Мюнгерсдорфер Щадион
1934 Шалке 04 Нюрнберг 2:1 24 юни 1934 Берлин Постщадион
1935 Шалке 04 Щутгарт 6:4 23 юни 1935 Кьолн Мюнгерсдорфер Щадион
1936 Нюрнберг Фортуна Дюселдорф 2:1 сл.прод. 21 юни 1936 Берлин Постщадион
1937 Шалке 04 Нюрнберг 2:0 20 юни 1937 Берлин Олимпийски стадион
1938 Хановер 96 Шалке 04 3:3 сл.прод.
4:3 сл.прод.
26 юни 1938
3 юли 1938
Берлин
Берлин
Олимпийски стадион
Олимпийски стадион
1939 Шалке 04 Адмира Виена 9:0 18 юни 1939 Берлин Олимпийски стадион
1940 Шалке 04 Дрезденски Спортен Клуб 1:0 21 юни 1940 Берлин Олимпийски стадион
1941 Рапид Виена Шалке 04 4:3 22 юни 1941 Берлин Олимпийски стадион
1942 Шалке 04 Фърст Виена 2:0 5 юли 1942 Берлин Олимпийски стадион
1943 Дрезденски Спортен Клуб Еф Фау Саарбрюкен 3:0 27 юни 1943 Берлин Олимпийски стадион
1944 Дрезденски Спортен Клуб Луфтвафен Ес Фау Хамбург 4:0 18 юни 1944 Берлин Олимпийски стадион
1945 Преждевременно прекъснат (Втора световна война)

Шампиони на окупационните зони (1946–48 г.)[редактиране | edit source]

Американска
зона
Френска
зона
Британска
зона
Съветска
зона
Берлин
1946 Щутгарт Саарбрюкен Вилмерсдорф
1947 Нюрнберг Кайзерслаутерн Хамбург Шарлотенбург
1948 Нюрнберг Кайзерслаутерн Хамбург Планиц Унион Обершьоневайде

Първенство на Германия – Финал 1948 г.[редактиране | edit source]

Година Шампион Финалист Резултат Дата Град Стадион
1948 Нюрнберг Кайзерслаутерн 2:1 8 август 1948 Кьолн Мюнгерсдорфер Щадион

Финали за първенство на Западна Германия и първенство на Източна Германия (1949–1963)[редактиране | edit source]

Година Шампион Финалист Резултат Дата Град/
Стадион
Шампион на ГДР
1949 Манхайм Борусия Дортмунд 3:2 сл.прод. 10 юли 1949 Щутгарт Унион Хале (шампион на източната зона)
1950 Щутгарт Кикерс Офенбах 2:1 25 юни 1950 Берлин Хорст Цвикау
1951 Кайзерслаутерн Пройсен Мюнстер 2:1 30 юни 1951 Берлин Хеми Лайпцих
1952 Щутгарт Саарбрюкен 3:2 22 юни 1952 Лудвихсхафен Турбине Хале
1953 Кайзерслаутерн Щутгарт 4:1 21 юни 1953 Берлин Динамо Дрезден
1954 Хановер 96 Кайзерслаутерн 5:1 23 май 1954 Хамбург Турбине Ерфурт
1955 Рот-Вайс Есен Кайзерслаутерн 4:3 26 юни 1955 Хановер Турбине Ерфурт ('54/'55)
1956 Борусия Дортмунд Карлсруе 4:2 24 юни 1956 Берлин Висмут Карл-Маркс-Щат ('55)
1957 Борусия Дортмунд Хамбург 4:1 23 юни 1957 Хановер Висмут Карл-Маркс-Щат ('56)
1958 Шалке 04 Хамбург 3:0 18 май 1958 Хановер Висмут Карл-Маркс-Щат ('57)
1959 Айнтрахт Франкфурт Кикерс Офенбах 5:3 сл.прод. 28 юни 1959 Берлин Форвертс Берлин ('58)
1960 Хамбург Кьолн 3:2 25 юни 1960 Франкфурт Висмут Карл-Маркс-Щат ('59)
1961 Нюрнберг Борусия Дортмунд 3:0 24 юни 1961 Хановер Форвертс Берлин ('60)
1962 Кьолн Нюрнберг 4:0 12 май 1962 Берлин Форвертс Берлин ('61/'62)
1963 Борусия Дортмунд Кьолн 3:1 29 юни 1963 Щутгарт Мотор Йена

Първа Бундеслига на ФРГ и Оберлига на ГДР (1964–1991)[редактиране | edit source]

Година Шампион Вицешампион Трети Шампион на ГДР
1964 Кьолн Майдерихер ШФ Айнтрахт Франкфурт Хеми Лайпцих
1965 Вердер Бремен Кьолн Борусия Дортмунд Форвертс Берлин
1966 1860 Мюнхен Борусия Дортмунд Байерн Мюнхен Форвертс Берлин
1967 Айнтрахт Брауншвайг 1860 Мюнхен Борусия Дортмунд ФК Карл-Маркс-Щат
1968 Нюрнберг Вердер Бремен Борусия Мьонхенгладбах Карл Цайс Йена
1969 Байерн Мюнхен Алемания Аахен Борусия Мьонхенгладбах Форвертс Берлин
1970 Борусия Мьонхенгладбах Байерн Мюнхен Херта Берлин Карл Цайс Йена
1971 Борусия Мьонхенгладбах Байерн Мюнхен Херта Берлин Динамо Дрезден
1972 Байерн Мюнхен Шалке 04 Борусия Мьонхенгладбах Магдебург
1973 Байерн Мюнхен Кьолн Фортуна Дюселдорф Динамо Дрезден
1974 Байерн Мюнхен Борусия Мьонхенгладбах Фортуна Дюселдорф Магдебург
1975 Борусия Мьонхенгладбах Херта Берлин Айнтрахт Франкфурт Магдебург
1976 Борусия Мьонхенгладбах Хамбург Байерн Мюнхен Динамо Дрезден
1977 Борусия Мьонхенгладбах Шалке 04 Айнтрахт Брауншвайг Динамо Дрезден
1978 Кьолн Борусия Мьонхенгладбах Херта Берлин Динамо Дрезден
1979 Хамбург Щутгарт Кайзерслаутерн Динамо Берлин
1980 Байерн Мюнхен Хамбург Кайзерслаутерн/Щутгарт Динамо Берлин
1981 Байерн Мюнхен Хамбург Щутгарт Динамо Берлин
1982 Хамбург Кьолн Байерн Мюнхен Динамо Берлин
1983 Хамбург Вердер Бремен Щутгарт Динамо Берлин
1984 Щутгарт Хамбург Борусия Мьонхенгладбах Динамо Берлин
1985 Байерн Мюнхен Вердер Бремен Кьолн Динамо Берлин
1986 Байерн Мюнхен Вердер Бремен Байер Юрдинген Динамо Берлин
1987 Байерн Мюнхен Хамбург Борусия Мьонхенгладбах Динамо Берлин
1988 Вердер Бремен Байерн Мюнхен Кьолн Динамо Берлин
1989 Байерн Мюнхен Кьолн Вердер Бремен Динамо Дрезден
1990 Байерн Мюнхен Кьолн Айнтрахт Франкфурт Динамо Дрезден
1991 Кайзерслаутерн Байерн Мюнхен Вердер Бремен Ханза Росток

Шампиони на Първа Бундеслига на Обединена Германия (от сезон 1991/92)[редактиране | edit source]

Година Шампион Вицешампион Трети Четвърти
1992 Щутгарт Борусия Дортмунд Айнтрахт Франкфурт Кьолн
1993 Вердер Бремен Байерн Мюнхен Айнтрахт Франкфурт Борусия Дортмунд
1994 Байерн Мюнхен Кайзерслаутерн Байер Леверкузен Борусия Дортмунд
1995 Борусия Дортмунд Вердер Бремен Фрайбург Кайзерслаутерн
1996 Борусия Дортмунд Байерн Мюнхен Шалке 04 Борусия Мьонхенгладбах
1997 Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Борусия Дортмунд Щутгарт
1998 Кайзерслаутерн Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Щутгарт
1999 Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Херта Берлин Борусия Дортмунд
2000 Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Хамбург 1860 Мюнхен
2001 Байерн Мюнхен Шалке 04 Борусия Дортмунд Байер Леверкузен
2002 Борусия Дортмунд Байер Леверкузен Байерн Мюнхен Херта Берлин
2003 Байерн Мюнхен Щутгарт Борусия Дортмунд Хамбург
2004 Вердер Бремен Байерн Мюнхен Байер Леверкузен Щутгарт
2005 Байерн Мюнхен Шалке 04 Вердер Бремен Херта Берлин
2006 Байерн Мюнхен Вердер Бремен Хамбург Шалке 04
2007 Щутгарт Шалке 04 Вердер Бремен Байерн Мюнхен
2008 Байерн Мюнхен Вердер Бремен Шалке 04 Хамбург
2009 Волфсбург Байерн Мюнхен Щутгарт Херта Берлин
2010 Байерн Мюнхен Шалке 04 Вердер Бремен Байер Леверкузен
2011 Борусия Дортмунд Байер Леверкузен Байерн Мюнхен Хановер 96
2012 Борусия Дортмунд Байерн Мюнхен Шалке 04 Борусия Мьонхенгладбах
2013 Байерн Мюнхен Борусия Дортмунд- Байер Леверкузен - [[Шалке 04
- ]]
Място Отбор Шампионски титли 0Времеви интервал0 Бележка
1 Байерн Мюнхен 22 1932–2010 Първи "хет-трик" от титли; рекорден шампион след 1987 г.
2 Динамо Берлин 10 1979–1988 Рекорден шампион на ГДР; всички титли са една след друга.
3 Нюрнберг 9 1920–1968 Първа защита на титла; рекорден шампион в продължение на 63 години; единственият действащ шампион, който изпада през следващия сезон.
4 Динамо Дрезден 8 1953–1990
5 Шалке 04 7 1934–1958
6 Хамбург 6 1923–1983 "Отказва" се от титлата през 1922 г.
4 Борусия Дортмунд 8 1956–2012 Последен шампион на Германия преди въвеждането на Първа Бундеслига; през 1956 и 1957 г. печели титлата с абсолютно един и същ състав.
Форвертс Берлин 6 1959–1969
9 Щутгарт 5 1950–2007
Борусия Мьонхенгладбах 5 1970–1977
11 Кайзерслаутерн 4 1951–1998 Последен шампион на Западна Германия; единствен отбор, станал шампион като новак в елитната дивизия.
Висмут Карл-Маркс-Щат 4 1956–1960
Вердер Бремен 4 1965–2004
14 Лайпцих 3 1903–1913 Първи шампион на Германия през 1903 г.
ШпФгг Фюрт 3 1914–1929
Кьолн 3 1962–1978 Първи шампион на Първа Бундеслига.
Карл Цайс Йена 3 1963–1970 Шампион и под името "Мотор Йена".
Магдебург 3 1972–1975
19 Виктория Берлин 2 1908–1911
Херта Берлин 2 1930–1931
Хановер 96 2 1938–1954
Дрезденски Спортен Клуб 2 1943–1944
Хеми Лайпцих 2 1951–1964
Турбине Ерфурт 2 1954–1955
25 Унион 1892 Берлин 1 1905
Фрайбургер ФК 1 1907
Фьоникс Карлсруе 1 1909
Карлсруер ФФ 1 1910
Холщайн Кил 1 1912
Фортуна Дюселдорф 1 1933 Става шампион, без да допусне гол; първи шампион на германския Запад.
Рапид Виена 1 1941 Единствен шампион на Германия, който идва от град, извън днешните предели на Германия.
Манхайм 1 1949 Първи шампион на Западна Германия.
Хорх Цвикау 1 1950 Първи шампион на ГДР (шампион на източната зона).
Турбине Хале 1 1952 Шампион на източната зона под името Унион Хале.
Рот-Вайс Есен 1 1955
Айнтрахт Франкфурт 1 1959
1860 Мюнхен 1 1966
Айнтрахт Брауншвайг 1 1967
ФК Карл-Маркс-Щат 1 1967
Ханза Росток 1 1991 Последен шампион на източногерманската Оберлига.
Волфсбург 1 2009


Рекордни шампиони на ГФС[редактиране | edit source]

Шампионски трофеи[редактиране | edit source]

Между 1903 и 1944 г. германският шампион получава купа Виктория след победния финал. От 1949 г. в края на всеки сезон на най-добрия германски тим се връчва сребърната салатиера като шампионски трофей.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Teams spielen Meistertitel von 1894 aus.“ Artikel im Focus vom 5. Oktober 2006.
  2. Spiegel Online: Kurzpässe: Nürnberg frustriert, Viktoria feiert. 28. Juli 2007