Шамфъстък
| Шамфъстък (Фисташка) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен |
||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
L. |
||||||||||||||||||||||||||||||||
Шамфъстък или още фисташка (Pistacia vera) е ниско храстовидно дърво, характерно за планинските региони на Иран, Тюркменистан и западен Афганистан. За първи път е култивиран в западна Азия, а по-късно е пренесен към Средиземноморието, а още по-късно към Калифорния и Австралия. Отглежда се заради вкусните си висококалорични ядки, богати на витамини и минерални вещества.
Съдържание |
Биологични характеристики[редактиране]
Дървото израства до 10 метра височина. Листата му са перести, сезонно сменящи се с дължина 10–20 сантиметра.
Шамфъстъкът е пустинно растение, което се отличава с високата си толерантност към солени почви. Устойчиво е и на големи температурни колебания: от −10°C през зимата до 40°C през лятото. Предпочита слънчев изглед и суха почва, не вирее добре в условия на висока влажност и кореновата му система е предразположена към загниване през зимата, ако получава твърде много вода, която няма къде да се оттича. Плодът узрява най-добре при дълго и горещо лято.
Растението е двудомно, т.е. отделните екземпляри (дървета) са или мъжки, или женски. Цветовете са еднополови, без венчелистчета, съцветието е от тип „метла“. Само женските дървета произвеждат ядки и има пълна реколта през годината.
Плодът е с твърда белезникава костилка, съдържаща удължена ядка, която става за консумация. Ядката е с бледоморава външна ципа и светлозелено месо, има специфичен аромат. Растящия шамфъстък се струпва на гроздове по дървото. Когато плодът узрее, черупката на ядката се разпуква с характерен звук. На всеки две години дървото дава средно 50 килограма ядки, около 50 000 на брой.
Хранителна стойност[редактиране]
| Суров шамфъстък (Nuts, pistachio nuts, raw) (Хранителна стойност за 100 g в суров вид) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Шам-фъстъкът е добър източник на фосфор, тъй като има ключова роля в заздравяването на костите и зъбите, заедно с калция. Фосфорът играе и роля, свързана с енергийния метаболизъм и с различни ензимни процеси в тялото. Ядката е богата и на Витамин B1, който е препоръчителен за правилно функциониране на сърцето, нервната система и мускулите.
Употреба в кулинарията[редактиране]
Ядките на шамфъстъка се ядат цели, както пресни, така и печени, обикновено осолени, но могат да бъдат и карамелизирани. Използват се за плънка на сладкиш или баклава, с тях може да се гарнира сладолед. В солените ястия най-често се използват като „подправка” или украса.
Съхранение[редактиране]
Като всички ядки и шамфъстъка изисква правилно съхранение. След като плодът е събран от дърветата, той трябва да не се излага на светлина и топлина. Поради наличието на мазнини в ядките всяко притопляне е предпоставка за тяхното гранясване и развитие на гъбички. Дори готвачите съветват след разопаковане на шамфъстъка, той да се съхранява в хладилник.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pistachio“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
