Шандор Радо (психоаналитик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шандор Радо.

Шандор Радо
унгарски психоаналитик и юрист
Роден 8 януари 1890
Кисвардар Австро-Унгария
Починал 14 май 1972 (на 82 г.)
Ню Йорк САЩ
Местожителство Унгария, Германия, САЩ
Народност унгарска
Професия психоаналитик и преподавател психиатър
Научен ръководител Шандор Ференци
Известен с текстовете върху хомосексуалността [1]
Повлиян от Фройд, Шандор Ференци

Шандор Радо (на унгарски: Radó Sándor) е унгарски психоаналитик и преподавател в областта на психиатрията, ученик на Шандор Ференци в Будапеща.

Биография[редактиране | edit source]

Европа[редактиране | edit source]

Радо получава своята първа университетска степен в областта на политическите науки (а именно докторска степен) в Букурещския университет, но през 1910 чете памфлет за Фройд и психоанализата от Шандор Ференци, и тази нова концепция, което плюс явно неговото неудовлетворение от социалните науки го довеждат до медицинското училище. Там той се присъединява към учебната група на Шандор Ференци, която бързо се преобразува като психоаналитично общество, а именно Унгарското психоаналитично общество (през 1913). Радо заършва медицина през 1915 и специализира психиатрия през 1923, като по това време е поканен да стане член на факултета на новосформирания Берлински институт по психоанализа (1923-1931).

Шандор Радо психоанализира Вилхелм Райх, Хайнц Хартман и Ото Фенихел.

Межувременно през 1922 г. започва психоанализа с Карл Абрахам.

САЩ[редактиране | edit source]

От 1931 г. по предложение на Ейбрахам Брил се премества в САЩ, където става един от новите преподаватели и директор по обучението в новосформирания Психоаналитичен институт в Ню Йорк. Всъщност американският институт е бил създаден по модел на берлинския. [2]През 1941 е отстранен от института поради идеологически разногласия. Същата година заедно с колеги (Абрам Кардинер и други) установява основния институт на Американската психоаналитична асоциация.

През 1944 става клиничен професор по психиатрия в Колумбийския университет и директор, и съосновател на Департамента по психиатрия към Медицинския и хирургически колеж към Колумбийския университет. Основава Колумбийската клиника по психоанализа, функционираща и днес. През това време психоанализира композитора Леонард Бернщайн, педиатъра (известен на български със своите книги за бебета и деца) д-р Бенджамин Спок и американската авторка и критичка Мари МакКарти. През 1944–1945 г. работи като директор на психоаналитична клиника. Бил е съосновател и президент на Американската академия на психоанализата. Аналитик е на Хайман Спотниц.

Радо и Фройд[редактиране | edit source]

Поддържал е кореспонденция с Фройд, от когото има запазени 36 писма до Радо. Фройд посочва Радо за редактор на Internationale Zeitschrift fur psychoanalyse на мястото на Ото Ранк и Радо е също така редактор отново на фройдовото Imago. През 1926 е редактор на юбилейните по случай 70-годишнината на Фройд 2 тома сб. от текстове (есета). Разногласията на Радо с Ана Фройд например вероятно се дължат на факта, че тя не е одобрявала негов поменателен текст за Ференци. Всъщност това отразява фактът, че Ференци в някакъв момент се превръща в много спорна точка по отношение на либерализма и психоанализата.

И все пак Радо всяко лято посещава Европа и по-специално Фройд и така до 1935, когато настъпва истинската криза в техните взаимоотношения. Радо спомага сериозно за бягството на мнозина европейски аналитици в САЩ през войната и застава в опозиция на Фройд, който се опитва да създаде международен психоаналитичен институт във Виена по време на управлението на Хитлер.

Роля на психоаналитик дисидент[редактиране | edit source]

Радо често е нареждан заедно с други като Юнг, Адлер и т.н., като дисидент на психоанализата, предател на каузата, "психоаналитичен еретик", като "отдалечил се" от психоанализата, т.като Радо в даден момент започва да се увлича предимно в университетската медицина, странейки от традициите в психоанализата.

Психоаналитична теория[редактиране | edit source]

Радо е аналитик, също като Мелани Клайн, но за разлика от нея не успява да даде "вдъхновение" за свои последователи теоретици, като по-скоро е известен на малцина практикуващи, но не и на широката публика. Все пак той оказва дълбоко влияние прокарвайки психоанализата в университетите.

Късният Радо употребява сложна терминология, с която се опитва да замени понятията в традиционната психоанализа.

Радо отхвърля теорията на Фройд за вродената бисексуалност (в едно с нагоните) и теоретизира хомосексуалността като невротична адаптация и по тази причина се смята за подчертано консервативен психоаналитик.

Анотирана библиография[редактиране | edit source]

Статии

  • „Проблемът за меланхолията“ (1928)
  • „Страх от кастрация при жените“ (1933), Fear of castration in women
Идеите на това есе са за пръв път представени през 1931, в него Радо не се интересува от ранните вагинални усещания, но поставя акцент върху момента на реализиране на пениса от момичетата и трите фази: искането "искам го", фантазията "имам го", осъзнаването "нямам го" и като следствие травматичното "парализиране на чувствата" и дори "вагинален мазохизм". [3]
  • ((en)) „Критически анализ на концепцията за бисексуалността“ (1940) Онлайн на английски - A Critical Examination of the Concept of Bisexuality.
Тук Радо се опитва да спекулира по отношение на бисексуалността, базирайки своите размишления върху Пирът на Платон, където са обяснени хетеросексуалността и хомосексуалността през идеята за търсещите се и желаещи се половини на предишно едно (виж История на хомосексуалността в Европа), като Радо използва митът само в неговата половина за формирането на хетеросексуалността.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Sandor Rado, MD @ Born Gay, Pros and Cons
  2. New York Psychoanalytic Institute
  3. Female psychology, Eleanor Schuker, Nadine A. Levinson, стр. 34