Шаркьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шаркьой
Şarköy
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетРодосто
Надм. височина0 m
Население16 121 души (2000)
Пощенски код59800
Телефонен код0282

Шаркьой (на турски: Şarköy; на гръцки: Περίσταση) е град в европейската част на Турция, югозападната част на Вилает Родосто. Шаркьой е околийски център и единствена община в едноименната околия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Шаркьой е разположен на северния бряг на Мраморно море. От вилаетния център Родосто (Текирдаг) отстои на 86 км в западна посока.

История[редактиране | редактиране на кода]

Шаркьой ще да е доста старо селище основано в древността от траките или гърците. През вековете преминава във владението на множество народи. Османците го завладяват през 1362 година и селището постепенно придобива името Шехиркьой (Şehirköy) или преведено буквално град-село, градец. По-късно името му се видоизменя и придобива днешното си звучене Шаркьой.

Шаркьой често пъти е страдал и черпил от близостта си до Константинопол, а днес Истанбул. Богатите околности на селището му позволяват през османско време да придобие популярност в султанската столица като място на добро вино, оттук тръгвали още плодове, зърно, керамика за строителството.

В 19 век Шаркьой е център на каза в Родостенския санджак на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Шаркьой живеят 600 гръцки семейства.[1]

Щабът на 12 битолска дружина, начело с капитан Владимир Каназирев, и кметът на Шаркьой в 1913 година

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шаркьой и един от Шаркьойско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Бреговете около Шаркьой са превзети от Българската армия на 22 декември 1912 г. през Балканската война. В началото на 1913 година боят при Шаркьой - Индже Бурун е част от последния опит на османското командване да обърне хода на Балканската война в своя полза. Шаркьой е завзет и от гръцката армия през 1920-1922 по време на Гръцко-турската война (1919-1922). Гръцкото население на Шаркьой се изселва след 1922 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Шаркьой
  • Атанас Фотев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина[3]
Починали в Шаркьой

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 304.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 746.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 1
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 124.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]