Шарл Валоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарл Валоа
император на Латинската империя
Шарл Валоа 
Роден: 12 март 1270
Венсен, Франция
Починал: 16 декември 1325
Ножан льо Руа, Франция

Шарл Валоа́, граф (на фр. Charles comte de Valois) 12 март 1270 — 16 декември 1325) — граф Валоа от 1286 година, граф Алансонски, граф Шартр, граф Анжуйски от 1290 година, граф Мен (под именем Шарл III, от 1290 година), титулярен император на Латинската империя, титулярен крал на Арагон. Той е син на Филип III Смелия и неговата първа съпруга Исабела Арагонска. По-малък брат на краля на Франция Филип IV Хубави.

Посветен в рицарство на 14 годишна възраст, с помощта на папския легат е обявен за крал на Арагон, но след като не успява действително да заеме престола, през 1295 г. той се отказва от короната на Арагон.

С помощта на папа Бонифаций VIII става граф Романя.

През 1301 г. Валоа воюва в Италия за папското графство, командва две военни експедиции в Аквитания (1297 и 1324), става кандидат за император на Свещената римска империя.

Умира в Ножан льо Руа и е погребан в църквата "Свети Яков" в Париж.

Бракове и деца[редактиране | edit source]

Първи брак :На 16 август 1290 година в Курбе се жени за  Маргарита Анжуйска (1273—1299), графиня Анжу и Мен, дъщеря на  Карл II, крал на Неапол, и Мария Унгарска.От съпругата си наследява титлите граф на Анжу, Мен и Перш (март 1290)

Деца:

  • Изабела (1292—1309), от 1297 г. омъжена за Йоан III (1286—1341), херцог на Бретон.
  • Филип VI (1293—1350), граф Валоа, крал на Франция, основател на кралската династия Валоа.
  • Жана (1294—1342), от 1305 година омъжена за Вилхелм I д’Авен (1286—1337), граф Ено, Холандия и Зеландия. Тяхната дъщеря Филипа става кралица на Англия, съпруга на Едуард III Плантагенет.
  • Маргарита (1295—1342), от 1310 година омъжена за Ги де Шатильон (ум. 1342), граф Блоа.
  • Шарл II (1297—1346), граф Алансон, загива в битката при Креси.
  • Екатерина (1299—1300).

Втори брак: В 1301 година в Сен-Клу се оженил за Катрин де Куртене (1274—1307), дъщеря на Филипп, титулярен император на Латинската империя, и Беатрис Анжуйска — дъщеря на  Карл I Анжуйски. Чрез втората си съпруга Катрин дьо Куртене наследява претенцията за император на Латинската империя (януари 1301).

Деца:

  • Жан (1302—1308), граф Шартр.
  • Екатерина (1303—1346), титулярна императрица на Латинската империя, в 1313 година се омъжва за Филип I, княз Тарентски (1278—1332).
  • Жана (1304—1363), през 1318 година се омъжва за Роберт III д’Артоа (1287—1342).
  • Изабела (1306—1349), абатиса на Фонтевро.

Трети брак: През 1308 година в Поатие се жени за за Марго дьо Шатийон-Сен Пол (1293—1358), дъщеря на Ги IV де Шатильон, граф де Сен-Пол, и Мари де Дрьо.

Деца:

  • Луи (1309—1328), граф Шартр и Алансон.
  • Мария (1311—1331), в 1324 година се омъжила за Карл Калабрийски (1298—1328), ражда бъдещата кралица Джована I Неаполитанска
  • Изабела (1313—1383), през 1336 година омъжва се за Пиер I, херцог де Бурбон (1311—1356).
  • Бланш (1317—1348), в 1329 година се омъжва се за Карл IV (1316—1378), император на Свещената Римска империя и крал на Чехия.

Шарл Валоа в литературата:[редактиране | edit source]

Шарл Валоа се явява един от героите на цикъла от исторически романи «Прокълнатите крале» на френския писател Морис Дрюон.