Шарл Франсоа Дюмурие
| Шарл Франсуа Дюмурие | |
|---|---|
| 1739 — 1823 | |
 |
|
| Място на раждане | Камбре, Франция |
| Място на смърт | Лондон, Англия |
| Служил на |  Франция |
| Звание | Генерал |
| Битки | Седемгодишна война Битка при Валми Битка при Жемапе |
Шарл Франсуа Дюмурие (на френски: Charles François Dumouriez е френски генерал. По време на Седемгодишната война е взет в плен и едва през 1761 г. е освободен. През 1770 г. е изпратен от френското правителство в Полша с офицери и пари за барските конфедерати. Там Дюмурие самоволно сформира отряд, но бил разбит от руските войски и за превишаване на пълномощията си е отзован. През 1772 г. се отправя с тайна мисия при краля на Швеция, но по заповед на министър д’Егильон бил задържан в Хамбург и заключен в Бастилията.
Едва при Людовик XVI бил освободен и назначен за комендант на Шербург.
По време на Френската революция [редактиране]
В началото на революцията Дюмурие е сред привържениците на Мирабо, но по-късно преминава към жирондистите и благодарение на тяхното влияние през 1792 г. заема поста министър на външните работи. След бягството на Лафайет е назначен за главнокомандващ на Северната армия. Дюмурие извършва с войските си забележително отстъпление през Аргонската гора, а след битката при Валми от 20 септември 1792 г. преминава към настъпление. Категоричната му победа над австрийците в битката при Жемапе на 6 ноември предава в ръцете му цяла Белгия.
Опитите на Дюмурие да сключи сепаративен мир с Прусия се оказват неуспешни. Конвентът му отказва средства за продължаване на войната и завоюване на Холандия, а правителствените комисари се разпореждали самоволно в Белгия и деморализирали войската му. След като е разбит при Неервинден и предвиждайки, че ще бъде свален, Дюмурие решава да обърне армията си срещу Париж, да свали конвента и да възстанови конституционната монархия. За целта той влиза в тайно споразумение с австрийския главнокомандващ Фридрих Кобург-Заалфелд и вече наближавал френската граница, когато в лагера му близо до Конде пристига военният министър Бернонвил и 4 комисари, които искат да го привлекат под отговорност. Дюмурие ги отправя пленени в австрийския лагер, но когато прокламацията му за възстановяване на кралската власт не намира подкрепа и основната част от войската отказва да му се подчинява, през април 1793 г. той е принуден да избяга при австрийците.
След дълги скитания из Европа Дюмурие се заселва в Англия, а английското правителство му отпуска пенсия.
Съчинения [редактиране]
Освен множество политически брошури в духа на почти всички партии, написва през 1794 г. „Mémoires“, преиздадени в „Bibliothèque des mémoires“, т. XI и XII, 1848 г.
Литература [редактиране]
- Berville Barriée, «La vie et les mémoires du général D.» (1822);
- Boguslawski, «Das Leben des Gener. D.» (1879);
- Sorel, «un général diplomate au temps de la Ré volution» (в «Revue des Deux Mondes», 1884);
- Welschinger, «le Roman de D.» (1890).
