Шарл Франсоа Дюмурие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарл Франсуа Дюмурие
Генерал
Charles Francois Dumourier.jpg
Информация
Служил на Flag of France.svg Франция
Битки Седемгодишна война
Битка при Валми
Битка при Жемапе

Роден 1739
Камбре, Франция
Починал 1823
Лондон, Англия
Шарл Франсуа Дюмурие в Общомедия

Шарл Франсуа Дюмурие (на френски: Charles François Dumouriez е френски генерал. По време на Седемгодишната война е взет в плен и едва през 1761 г. е освободен. През 1770 г. е изпратен от френското правителство в Полша с офицери и пари за барските конфедерати. Там Дюмурие самоволно сформира отряд, но бил разбит от руските войски и за превишаване на пълномощията си е отзован. През 1772 г. се отправя с тайна мисия при краля на Швеция, но по заповед на министър д’Егильон бил задържан в Хамбург и заключен в Бастилията.

Едва при Людовик XVI бил освободен и назначен за комендант на Шербург.

По време на Френската революция[редактиране | edit source]

В началото на революцията Дюмурие е сред привържениците на Мирабо, но по-късно преминава към жирондистите и благодарение на тяхното влияние през 1792 г. заема поста министър на външните работи. След бягството на Лафайет е назначен за главнокомандващ на Северната армия. Дюмурие извършва с войските си забележително отстъпление през Аргонската гора, а след битката при Валми от 20 септември 1792 г. преминава към настъпление. Категоричната му победа над австрийците в битката при Жемапе на 6 ноември предава в ръцете му цяла Белгия.

Опитите на Дюмурие да сключи сепаративен мир с Прусия се оказват неуспешни. Конвентът му отказва средства за продължаване на войната и завоюване на Холандия, а правителствените комисари се разпореждали самоволно в Белгия и деморализирали войската му. След като е разбит при Неервинден и предвиждайки, че ще бъде свален, Дюмурие решава да обърне армията си срещу Париж, да свали конвента и да възстанови конституционната монархия. За целта той влиза в тайно споразумение с австрийския главнокомандващ Фридрих Кобург-Заалфелд и вече наближавал френската граница, когато в лагера му близо до Конде пристига военният министър Бернонвил и 4 комисари, които искат да го привлекат под отговорност. Дюмурие ги отправя пленени в австрийския лагер, но когато прокламацията му за възстановяване на кралската власт не намира подкрепа и основната част от войската отказва да му се подчинява, през април 1793 г. той е принуден да избяга при австрийците.

След дълги скитания из Европа Дюмурие се заселва в Англия, а английското правителство му отпуска пенсия.

Съчинения[редактиране | edit source]

Освен множество политически брошури в духа на почти всички партии, написва през 1794 г. „Mémoires“, преиздадени в „Bibliothèque des mémoires“, т. XI и XII, 1848 г.

Литература[редактиране | edit source]

  • Berville Barriée, «La vie et les mémoires du général D.» (1822);
  • Boguslawski, «Das Leben des Gener. D.» (1879);
  • Sorel, «un général diplomate au temps de la Ré volution» (в «Revue des Deux Mondes», 1884);
  • Welschinger, «le Roman de D.» (1890).