Шарл дю Канж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарл дю Канж
френски изследовател и учен
Шарл дю Канж 
Роден: 18 декември 1610
Амиен, Кралство Франция
Починал: 23 октомври 1688
Париж, Кралство Франция

Шарл дю Канж (на френски: Charles du Fresne, sieur du Cange) /среща се на български и като Шарл Дюканж/ е френски лингвист и медиавист-византолог.

Получава образование в йезуетски колеж, след което завършва право. След завършване на образованието си заема поста ковчежник на Франция.

Magnum opus на Дю Канж е неговия труд Glossarium mediae et infimae Latinitatis, излязъл в Париж през 1678 г. През 1688 г. излиза и другия негов значим труд, посветен на византийското минало.

Шарл дю Канж притежава за времето си изключителни исторически и езикови познания, както и такива в областта на археологията, географията и правото, което му дава възможност да създаде изключително ценни и до днес изследвания по класическа и византийска история и в частност просопографски такива.

Шарл дю Канж е един от онези историци, които век по-късно Едуард Гибън цитира най-често в неговия "Залез и упадък на Римската империя". В една бележка под линия той нарича Дю Канж "незаменим и неуморен преоткривател на средновековието и византийската история".

Произведенията на Шарл дю Канж са изключително ценен източник за българската история, понеже

Както българската история не може да се изучава без познанието на византийската, така и много въпроси на византийската история не могат да бъдат разяснени без знанието на българската.

[1] Васил Златарски

Източници и препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, стр. 77. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.