Шарл дю Канж
|
||||||||||
Шарл дю Канж (на френски: Charles du Fresne, sieur du Cange) /среща се на български и като Шарл Дюканж/ е френски лингвист и медиавист-византолог.
Получава образование в йезуетски колеж, след което завършва право. След завършване на образованието си заема поста ковчежник на Франция.
Magnum opus на Дю Канж е неговия труд Glossarium mediae et infimae Latinitatis, излязъл в Париж през 1678 г. През 1688 г. излиза и другия негов значим труд, посветен на византийското минало.
Шарл дю Канж притежава за времето си изключителни исторически и езикови познания, както и такива в областта на археологията, географията и правото, което му дава възможност да създаде изключително ценни и до днес изследвания по класическа и византийска история и в частност просопографски такива.
Шарл дю Канж е един от онези историци, които век по-късно Едуард Гибън цитира най-често в неговия "Залез и упадък на Римската империя". В една бележка под линия той нарича Дю Канж "незаменим и неуморен преоткривател на средновековието и византийската история".
Произведенията на Шарл дю Канж са изключително ценен източник за българската история, понеже
| „ | Както българската история не може да се изучава без познанието на византийската, така и много въпроси на византийската история не могат да бъдат разяснени без знанието на българската. | “ |
Източници и препратки [редактиране]
- Du Cange, et al., Glossarium mediae et infimae Latinitatis, Niort : L. Favre, 1883-1887 (10 vol.). searchable full-text online edition, by the École nationale des chartes
- Glossarium mediae et infimae Latinitatis images online on the French National Library's website
- Glossarium mediae et infimae Latinitatis 7-volume (1840-1850) on the Stanford University Library website
- Catholic Encyclopedia article
- Glossarium ad scriptores mediae et infimae Graecitatis Glossarium ad scriptores mediae et infimae Graecitatis from Anemi, Digital Library for Modern Greek Studies, University of Crete, Greece
- Les Familles d'Outremer at the Internet Archive
Бележки [редактиране]
- ↑ Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, стр. 77. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
