Шафариков триод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шафариков триод
СъздаденXII-XIII век
Първо изданиеXIII век
Оригинален езиксреднобългарски, кирилица

Шафариковият триод e среднобългарски пергаментен ръкопис от края на XII или втората четвърт на XIII век. Представлява постен и цветен триод (триод-пентикостар).

Според езиковите особености произхожда от Охридската книжовна школа. Написан е на кирилица с глаголически вписвания[1] и са изказани предположения, че има глаголически първообраз.[2]

Триодът спада към значимите ръкописи с наличие на музикалния знак тита (θ) и съдържа 55 тита-съчетания, които образуват 9 групи с различна повторителност.[3] В него е отбелязано най-ранното изписване в български паметник на тема хаплун, знак от семейството на титите, в съчетание с двойна оксия/дипли (´´) или двойна вария/пиазма (``), а също така и с двоен апостроф (ˈˈ).[4]

В миналото ръкописът е принадлежал на Павел Шафарик, а сега се пази в Руската национална библиотека (№ F.п.I.74).[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кожухаров, Стефан. Палеографски проблеми на тита-нотацията в среднобългарските ръкописи от 12–13 век. – В: Славянска палеография и дипломатика. Т.1. София, 1980, 230.
  • Тончева, Е. Музикални знаци, Кирило-Методиевска енциклопедия II, София, 1995, 759.
  • Куюмджиева, Светлана. Преразглежайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII век, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 189
  • Макаријоска, Л. Фонетско-правописните особености на Шафариковиот триод. – Slovo, 62, 2012, 1–38
  • Макаријоска, Л. Шафариков триод: лингвистичка анализа. Скопје, 2012

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Trunte, N. Das Šafařík-Triodion und das Ende der Digraphie. – Palaeoslavica, 12, 2004, № 2, 306-317.
  2. Милтенов, Я. Кирилски ръкописи с глаголически вписвания. – Wiener slawistisches Jahrbuch, 55, 2009, 191–291.
  3. Тутолмина, С. Н. Фитные начертания в ненотированных триодях (по материалам сербских и болгарских рукописей XII–XIII вв.). – Вестник ПСТГУ. II: Музыкальное искусство христианского мира, 1, 2008, бр. 2, 15-30.
  4. Кожухаров, С. Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 325–326, 328.
  5. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 12.