Шахин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияШахин
Εχίνος
Шахин в 2009 година.
Шахин в 2009 година.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Шахин
Шахин на картата на Гърция
Dimos Mykis - East Macedonia - Thrace.svg
ButtonRed.svg
Шахин
Шахин на картата на дем Мустафчово и област Източна Македония и Тракия
Координати: 41°16′59.87″ с. ш. 24°58′00.12″ и. д. / 41.2833° с. ш. 24.9667° и. д.
Данни
Област Източна Македония и Тракия
Дем Мустафчово
Географска област Западна Тракия
Население 2221 (2001)
Надм. височина 913 m
Пощ. код 67100

Шахин (на гръцки: Εχίνος, Ехинос) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Мустафчово.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира на южните склонове на Родопите. Разположено е в долината на река Куручай. През селото минава пътя от Ксанти за Рудозем.

История[редактиране | edit source]

Според легендата, селото е основано от Лала Шахин паша през 1360-те и за това носи неговото име.[1]

Село Шахин се споменава в османски регистър на чаушите от средата на 16 век, участвали във военни походи, като участниците са посочени поименно. В документа се посочва и продукцията на селото, както и броя домакинства - 23 и още 18 неженени. Всичките посочени носят мюсюлмански имена.[2]

В края на 19 век Стою Шишков преминава през Шахин и пише за селото:

Въ нѣкои отъ тия села, каквото е напр. Шеинъ, помакинитѣ жени, па и малкитѣ момиченца, грижливо гледать да завриятъ лицето си при срѣщата на всѣки мѫжъ, билъ той едновѣрецъ, или иновѣрецъ. Срѣщнешъ ли случайно на пѫтя помакиня, ако нѣма какъ да се отдалечи на доста почетно разстояние отъ тебе и те отмине, безъ да успѣешъ да я видишъ, то тя ще обърне тѣлото си гърбомъ и ще гледа добрѣ да заврие лицето си съ фереджето, или тестемелътъ си. Стане ли ти нужда да я запиташъ нѣщо, напр. пѫтьтъ кѫдѣ отива, или пѫтници срѣщнала ли е, тя ще мълчи и нѣма да ти проговори ни дума. Въ такъвъ случай прѣдъ тебе си виждашъ една безмълвна статуя и нищо повече. Ако повторишъ питането си и ако се случи нѣкоя по-стара помакиня, може и да те нагруби и заплаши съ викване на мѫжа ѝ отъ ближния колибакъ.

...
Нѣвои помашки села въ южнитѣ склонове и въ приполскитѣ села сѫ достигнали до едно истинско благосъстояние и то прѣдимно отъ тютюневото производство. Тъй напр. селото Шеинъ, състоеще повече отъ 200 кѫщи, прѣдставлява чисто и просто едно градче съ своитѣ двуетажни и триетажни варосани кѫщи, съ постлани съ калдаръми улици, красиви каменни чешми, кавенета, мечети и др. и съ добрѣ облѣчено и здраво население. Въ байрямскитѣ дни особено ярко изтъква не само завидното състояние на Шеинци, но и тѣхното богатство, когато и малкитѣ помакинчета се натруфятъ съ обшита съ сърма прѣмѣна и нанизи съ златни монети.[3]

Според Любомир Милетич към 1912 година Шахин е помашко село в Даръдерската каза.[4] От 1912г. селото заедно с цяла Беломорска Тракия e България. Само за година след като Беломорието става част от България до средата на ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първият регулационен план и прилагат върху терена уличната и дворната регулация на селото.[5] В 1920 територията е дадена от Антантата на Гърция, след 21 години на 20 април 1941г. българският суверенитет е въстановен, но с миринят договор от 1947г. Гърция получава пак територията. Според Патриарх Кирил към 1943 година в селото има 417 семейства с 1975 души-помаци.[6]

Джамията в Шахин.

Селото е посетено от гръцкия министър на външните работи Дора Бакояни по време на обиколката ѝ в Западна Тракия.[7]

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ŞAHİN KÖYÜ. // Посетен на 2009-06-22.
  2. Цветкова, Бистра. Турски извори за българската история. Том 3:2. София, Българска академия на науките, 1972. с. 416.
  3. Шишков, Ст. Н.. Елидже дереси. — Нощна гледка и впечатления. — Елидженскитѣ ханища и нощуване въ тѣхъ. — Вододѣлъ на Шеинската и Муставшовска рѣки. — Помашкитѣ села Вълканово и Козлуджа. — Пашавикъ и турскитѣ медресета въ Родопитѣ. — Гюкче-бунарь. — Пашовикския долъ и стария кастелъ Мусагенъ. — Муставшовска рѣка. — Змиища.. // Изъ Бѣломорската равнина. Пѫтни бѣлѣжки и впечатления отъ Ст. Н. Шишковъ. Пловдивъ, Печатница „Трудъ” на П. Бѣловѣждовъ, 1907. с. 19-20. Посетен на 2009-05-15.
  4. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.
  5. Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.201
  6. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Западна Тракия. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-930-851-0. с. 139.
  7. Daily Frappe - Bakoyiannis Visits Minority Areas of Thrace
  8. O Μουφτής. // Посетен на 2009-06-22.
Дем Мустафчово (Мики)
Мустафчово (Мики) | Бара (Стиригма) | Басайково (Мадена) | Братанково (Горгона) | Брещене (Орео) | Вълканово (Емонио) | Горна Кърмахала (Ано Кира) | Горна Лъджа (Ано Термес) | Гьокчебунар (Главки) | Демирджик (Димари) | Джами махале (Теменос) | Долапан (Сминти) | Дольово (Акреос) | Дургутлар (Дургути) | Егнила (Алма) | Елмалъ (Меливия) | Зюмбюл махала (Зумбули) | Канделик (Кентаврос) | Козловец (Крания) | Козлуджа (Котили) | Кошанлар (Котани) | Корчалар (Ликотопос) | Кочина (Котино) | Круша (Ахладия) | Кърмахала (Кира) | Кьорюклер (Кундурос) | Летница (Оасис) | Лъджа (Термес) | Люлка (Еора) | Мемково (Медуса) | Пара махала (Хрисо) | Пашевик (Пахни) | Планинона (Диаспарто) | Присойката (Сила) | Пулево (Просилио) | Саднево (Кикнос) | Сареле (Кидарис) | Секизбунар (Панери) | Синиково (Сатрес) | Синиково Дурмахале (Потамохори) | Согучак (Полиски) | Средна Лъджа (Месес Термес) | Стамотско (Стамати) | Татар месе (Гидотопос) | Теотоково (Теотокос) | Тюрлу Тарла (Диафоро) | Угурлу (Калотихо) | Чаймахала (Ревма) | Чай махале (Рематия) | Чалаперде (Цалапетинос) | Чепердаг (Капноантос) | Чука (Корифи) | Шахин (Ехинос) | Широка поляна (Сироко) | Яматикес Пигес