Швейцария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Schweizerische Eidgenossenschaft
Confédération suisse
Confederazione Svizzera
Confederaziun svizra
Confoederatio Helvetica
Знаме на Швейцария
Герб на Швейцария
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Швейцария
География и население
Площ 41 290 km²
(на 132-ро място)
Столица Берн (де факто)
Най-голям град Цюрих
Официален език немски, френски, италиански и реторомански
Население (пребр., 2012) 8 000 000
(на 96-то място)
Гъстота на нас. 181 д./km²
Управление
Президент Евелине Видмер-Шлумпф
Федерален канцлер Корина Казанова
История
Независимост
— Обявена
 – Призната
Вечен съюз
1 август 1291
24 октомври 1648
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 314,9 млрд.[1]
(на 36-то място)
БВП на човек (ППС) $ 43 007[1]
ИЧР Повишение 0,874[2] (много висок)
(13-то място)
Валута швейцарски франк (CHF)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн ch
Телефонен код 41

Швейцария, официално Конфедерация Швейцария, е малка вътрешноконтинентална конфедерация от двадесет и шест кантона в Централна Европа. Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) – CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта ѝ е 41 749 km², от които 39 996 km² суша и 1 753 km² водна площ. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.

Швейцария няма официална столица. Седалище на федералните правителство и парламент (и де факто столица) е федералният град Берн. Други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева и Базел.

Населението на страната е около 8 милиона души, като се състои от три основни етнолингвистични групи – немска, френска и италианска – и малък процент ретороманско говорещо население. Имигрантите наброяват около 2 милиона. В този смисъл швейцарците нямат единна национална идентичност, а са група от народи, споделящи обща история и ценности като федерализъм, неутралитет и пряка демокрация,[3] както и приспособеността към алпийската природа.[4]

Икономиката на Швейцария е една от най-развитите в света. Тя се нарежда на деветнадесето място по размер на брутния вътрешен продукт и на шесто по БВП глава от населението. Качеството на живот в страната се оценява изключително високо, катo Цюрих и Женева редовно заемат челни позиции в различни световни класации.[5]

В международните си отношения Швейцария традиционно поддържа неутралитет, като не е участвала като страна във въоръжени конфликти от 1815 г. Това е една от причините на територията ѝ да са разположени седалищата на редица международни хуманитарни, икономически и спортни организации, включително Червения кръст, Световната търговска организация и ФИФА.

По традиция Швейцария се счита за основана на 1 август 1291 година. На тази дата е и националният празник на страната.

История[редактиране | edit source]

Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерации повече от 720 години, слагащи ги вероятно сред най-старите оцелели републики в света.

Битката при Лаупен (1339) между швейцарски и савойски войски

Ранна история (1291 – 1523)[редактиране | edit source]

Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона – Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 г. швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната харта е оспорвана от много историци. За пръв път за митичното събитие се споменава през 1470 г. в Бялата книга от Зарнен (без обаче то да бъде датирано). През 16-и век историкът Егидиус Чуди за пръв път датира събитието, което според него се е случило на 8 ноември 1307 г. През 1891 г. митът отново претърпява промяна – поради желанието на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.

През 1353 г. към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи „Старата Федерация“ от 8 кантона, оцеляла през по-голямата част на 15-и век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията – и в частност по времето на Шарл Смелия от Бургундия през 1470 г., и до успеха на швейцарските наемници. Традиционното изброяване на кантоните е в следствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те формиращи „Старата Федерация“ са споменавани първи. Де факто независимостта си от Свещената Римска империя Швейцария извоюва през 1506, 7 години след победата над Швабската лига. Успехът на швейцарските войници впечатлява папа Юлий II, който сформира специална наемна гвардия за охрана на папската държава.

Реформация и независимост (1523 – 1848)[редактиране | edit source]

Улрих Цвингли

Улрих Цвингли дава началото на Реформацията в Швейцария през 1523 г., като Цюрих и още 5 кантона приемат протестантството, а другите остават католически. Това довежда до кратки междуособни войни между кантоните, познати като Капелови войни – първата е през 1529 г. и е почти безкръвна, докато по време на втората (през 1531 г.) се водят активни сражения между протестанския Цюрих и католическите Цуг, Швиц и Ури. Победата на католиците във Втората Капелова война дава началото на контрареформаторски политики в Швейцария. Схизмата между католици и протестанти на практика парализира външната политика на държавата до 18 век. Въпреки това Швейцария успява да запази неутралитет по време на Тридесетгодишната война, отчасти заради зависимостта на европейските държави от швейцарските наемници. Законодателният орган на швейцарската конфедерация по това време – т.нар. Тагзатцунг се обявява против участие на конфедерацията във военни действия и отказва преход на войски от други държави през територията си. Единственото изключение е направено за Анри дьо Роан, комуто е позволено да премине през протестантските кантони, за да стигне до Граубюнден. Граубюнден остава единственият швейцарски кантон, засегнат от войната, най-вече защото по това време не участва в Конфедерацията. Останалите кантони съумяват да избегнат военни действия, и успешно отразяват шведско нападение край Бодензее през 1647 г.

Капеловата млечна супа, картина от 1869 г. Според легендата, по време на първата Капелова война войниците от двете страни заедно пили млечна супа, вместо да водят сражения.

Договорът от Вестфалия през 1648 Швейцария най-накрая получава официална независимост от Свещената Римска империя. Страната обаче не остава стабилна. През 1653 г. избухва селско въстание заради проведена валутна девалвация. Правителството успява да потуши селските бунтове, като същевременно провежда данъчни облекчения и избягва налагането на абсолютистки режим, както се случва по-късно в повечето други европейски държави. Напрежението в обществото обаче се запазва, и нови опити за въстания са направени при двете Вилмергенски битки (1656 и 1712 година).

По време на Революционните войни Франция превзема Австрия, обграждайки напълно Швейцарската конфедерация. През 1798 г. французите я превземат и създават на нейно място единна Хелветска република. Уповаването на френски войници за териториална защита, както и премахването на кантоните правят това държавно формирование непопулярно сред швейцарците, и то остава нестабилно по време на краткото си съществуване. През 1803 г. Наполеон частично възстановява автономията на кантоните; към страната са присъединени дотогава съюзните територии Ааргау, Тургау, Граубюнден, Сен Гален, Во и Тичино като пълноправни кантони. Виенският конгрес през 1815 година възстановява независимостта на Швейцария, която бива призната от европейските държави. Тогава се състои и последното териториално разширение на страната с присъединяването на Нюшател, Вале и Женева.

Съвременна Швейцария (1848 – днес)[редактиране | edit source]

През 1847 година католическите кантони сформират собствен съюз вътре в конфедерацията, което довежда до кратка гражданска война с протестантите (т.нар. Зонербундска война), която трае един месец и взима по-малко от 100 жертви. Това е последният значителен конфликт на територията на страната. На следващата година е приета федерална конституция, към която са нанесени поправки през 1874 г. Оттогава започва период на стабилност и икономически подем.

През Първата световна война европейските държави не поставят под въпрос неутралитета на Швейцария. През Втората световна война Нацистка Германия разработва планове за инвазия, но се отказва.[6] Въпреки това страната се подготвя за нападение и създава добре организирана отбранителна мрежа. Швейцарската националсоциалистическа партия призовава за аншлус с Германия, но въпросът дори не бива поставен на дневен ред в политическите среди. По време на войната Швейцария е предпочитано място за стартиране на шпионски мисии и водене на преговори. Страната също си осигурява неутралитет и като снабдява Германия с висококачествени машини, оптически прибори за самолети, часовници, електроенергия и млечни продукти. Във военновременните години швейцарският франк остава единствената значима свободно конвертируема валута в света, вследствие на което Съюзниците и Оста продават големи количества злато на Швейцарската национална банка.

След края на Втората световна война и при нарастващата мощ на ядрените суперсили САЩ и СССР, Швейцария започва работа по своя програма за атомно оръжие. Мнозинството от населението подкрепя инициативата, а Федералният технологичен институт в Цюрих се заема със същинската работа по проекта. Сформираният през 1968 година Договор за неразпространение на ядрените оръжия обаче е видян като по-изгодна и мирна алтернатива, и ядрената програма за военни цели е прекратена.

През 1963 г. Швейцария става членка на Съвета на Европа. На жените е дадено право на глас едва през 1971 година, а участието на страната в ООН е официално ратифицирано през 2002 година, което я прави единствената държава, присъединила се към организацията чрез референдум. Швейцария не е член на Европейския съюз, но е част от Шенгенското пространство.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равноправни палати – Национален съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години, и Съвет на кантоните. Федералният съвет е органът на изпълнителната власт, избиран на всеки 4 години, но ако всеки един от седемте федерални съветника в него има желание, мандатът му може да бъде продължен. Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по принципа на старшинството, длъжност, която реално не дава особена власт над останалите, а е чисто протоколна. Щвейцария се слави още с полупряката си демокрация на управление. Поне няколко избора се провеждат в рамките на една година , под формата на допитване за приемане или отхвърляне на особено важни за страната позиции в национален или международен план.

Административно деление[редактиране | edit source]

Швейцария е разделена на 26 кантона, но централното правителство контролира армията, железниците, пощите и международните връзки. Седалищата на над 150 международни организации се намират в Швейцария, включително на Червения кръст, който е основан през 1863 г.

Кантонът представлява полунезависима малка държава в рамките на Конфедерацията Швейцария.

Всеки кантон има следните органи на властта:

  • „Grosser Rat“, „Kantonsrat“ или „Landesrat“ (името варира в различните кантони) – законодателен орган (местен парламент);
  • „Kantonsregierung“ – изпълнителен орган;
  • „Kantonsgericht“ – съдебна власт.

Кантоните Апенцел (Appenzell), Гларус (Glarus) и Унтервалден (Unterwalden) не провеждат избори и гласувания, а т. нар. „Landsgemeinde“ – събрание на открито на всички жители. Участниците в тях вдигат ръка, за да покажат съгласие или несъгласие със съответното предложение.

Отговорностите на кантоните са дефинирани в техните „Kantonsverfassung“ (кантонални конституции, и обхващат: образование, транспорт и транспортна инфраструктура, социални служби.

Природа[редактиране | edit source]

Територията на Швейцария, снимана от спътник
Изглед към Алпите в кантона Вале – връх Дом вляво, Матерхорн в средата и Вайсхорн вдясно

Швейцария е страна без излаз на море, и според различните дефиниции се намира в Западна или Централна Европа. Според статистическата служба на ООН и нейната регионова класификация на континента, Швейцария (заедно със съседна Австрия) е разположена в Западна Европа. Според CIA World Factbook и Енциклопедия Британика пък страната се намира в най-западната част на Централна Европа. Тя влиза и към културно-историческият регион Мителеуропа (Mitteleuropa), възприеман като област със силно влияние на немския език и култура. От географска гледна точка Швейцария се намира на 15 градуса дължина от най-западните точки на континента, и на 50 градуса дължина от Уралските планини, считани за източна граница на Европа.

Женевското езеро и околностите му

Страната граничи с 5 държави: Австрия и Лихтенщайн на изток, Франция на запад, Италия на юг и Германия на север. Държавните граници с всяка са съответно 165, 41, 572, 734 и 346 километра, което прави 1858 километра обща дължина на границите. Част от тази с Франция минава през Женевското езеро, а с Австрия и Германия – през Боденското езеро.

Територията на Швейцария включва три природни региона:

Платото се намира в низина, но по-голямата му част е разположена на повече от 500 m над морското равнище. Състоящите се от гористи хребети (до 1600 m) младонагънати планини Юра продължават и във Франция и Германия. Най-високият връх в Швейцария, а също и в западна Европа, е Дюфур (4634 m). Най-ниската точка са бреговете на Лаго Маджоре (193 метра над морското равнище).

Климатът е умерен, а в алпийските региони е планински. Валежните количества в платата са между 1000 и 1200 mm.

Около 30% от територията на Швейцария е покрита с гори. Дървесината е важна суровина и за промишлеността и за отопление.

Икономика[редактиране | edit source]

Часовникът Омега Спийдмастър, носен от американските астронавти на Луната. По отношение на стойността и продажбите Швейцария произвежда половината от ръчните часовници по света.[7]

Швейцария има пазарна икономика, една от най-развитите, стабилните и капиталистическите в света; през по-голямата част от 20 век това е най-богатата страна в Европа.[8] По отношение на икономическата свобода страната се нарежда на второ място в Европа за 2010 година.[9] Номиналният БВП на глава е по-висок от този на големите европейски икономики и Япония и в това отношение само Люксембург, Норвегия, Катар, Исландия и Ирландия имат по-добри показатели. Швейцарският франк е една от най-силните световни валути и има най-нисък процент на инфлация.[10] Според Световния икономически форум, швейцарската икономика е най-конкурентноспособната в света.[11]

Разпределението на работната ръка е характерно за страна от Първия свят – малък брой работници в първичния сектор (земеделие и селско стопанство), голям брой във вторичния сектор (производство и преработка) и най-голям брой работници (73,2%) в третичния сектор (услуги). Дори в условията на финансова криза, безработицата в страната остава по-ниска от тази в останалите европейски държави – под 4%.

Земеделие и селско стопанство[редактиране | edit source]

Крави в долината Зиме

Швейцария има протекционистки закони по отношение на селскостопанския си сектор въпреки икономическата си обвързаност с Европейския съюз. Почти 70% от земеделието в страната е субсидирано от държавата, в сравнение със средното за ЕС ниво от 35%. Така се стимулира вътрешното производство, дори да няма гаранция, че консумацията ще бъде осъществена вътре в страната. Между 90 и 100% от картофите, говеждото, свинското и млечните продукти се произвеждат в страната. Селскостопанският сектор задоволява 65% от търсенето на вътрешния пазар.[12] Субсидирането на земеделските работници обаче може да бъде отпуснато само ако се спазват определени екологични норми: „балансирана употреба на торове; поне 7% от обработваната територия да се използва за екологична компенсация; редовна оран; адекватни мерки за опазване на животните и почвата; ограничаване употребата на пестициди“, както е дефинирано по закон.[13]

Вследствие на това законодателство броят на фермите с органично и екологично производство се увеличава, като към 2004 г. производството на тези селски стопанства възлиза на $ 979 милиона.[14]

Седалището на Националната банка в Берн
Влак, прекосяващ Алпите. Швейцария има отлична инфраструктура.

Промишленост[редактиране | edit source]

Страната има добре развит промишлен сектор и компании с обширна дейност по целия свят, като Нестле, Новартис и Давидов. Основните промишлени сектори са машиностроенето, химическата промишленост, фармацевтиката, текстилната, хранително-вкусовата промишлености, металодобивът и производството на часовници.

Туризъм[редактиране | edit source]

В Швейцария се намират редица световноизвестни курорти като Санкт Мориц и Гринделвалд и др.

Банков сектор[редактиране | edit source]

Към 2003 година финансовият сектор генерира 11,6% от БВП, а в него работят 196 000 души (от които 136 000 в областта на банкирането) или 5,5% от общата работна ръка.[15] Към 2009 г. в швейцарски банки се намират активи на стойност 5,4 трилиона франка,[16] а през 2005 г. чуждите банки в страната държат 870 милиарда франка активи.[17]

В страната функционират около 4 000 финансови институции, включително много филиали на чуждестранни банки. Швейцарските банки държат 35-40% от световното управление на собствеността и имуществото на частните и юридическите лица. Те имат добра репутация сред клиентите си благодарение на стабилната вътрешнополитическа обстановка, твърдата швейцарска валута и стриктното спазване на банковата тайна. Като едър износител на капитали Швейцария заема четвърто място в света след САЩ, Япония и Германия. Преките инвестиции в чужбина са 29% от швейцарския БВП (при среден показател в света около 8%). Националната валута има златно покритие в размер на 130/100.

Население[редактиране | edit source]

Виж Списък на градовете в Швейцария по население

Момче с малък акордеон

Населението на Швейцария е около 7 782 900 души (2006 г.), а средната му гъстота – около 181 д./km2. Около 30% от населението е родено извън Швейцария, а почти една трета – в Италия. От началото на XX в. населението на Швейцария се е удвоило – от 3,3 милиона през 1900 г. до 7,59 милиона през 2007 г. Нарастването на населението достига своя пик през периода 1950-1970 г. След 1981 г. този процес става по-бавен и населението расте главно поради големия брой чужденци, които се заселват в страната. През 2005 г. очакванията за продължителността на живота на жените са за 82,8 години, а за мъжете – 77,2 години. Детската смъртност през 2005 г. е 0,44%.

Езици[редактиране | edit source]

Швейцария се намира на кръстопътя на няколко основни европейски култури, които оказват силно влияние върху езиците и културата на страната.

Швейцария има четири официални езика – немският е майчин език на 63,7% от населението, най-вече в северните и централни части, френският на 20,4% на запад, италианският на 6,5% на юг и ретороманският на 0,5% в югоизточния кантон Граубюнден. 9% от населението има друг майчин език. [18]

Немският език, който се говори в Швейцария е преобладаващо швейцарски диалект, известен като швейцарски немски, но вестниците и радиопредаванията използват книжовен немски език. Повечето швейцарци говорят два или повече езика. Чужденците (временнопребиваващи и местни) съставят около 20% от населението.

Религия[редактиране | edit source]

Най-разпространената религия в Швейцария е католицизма, чиито последователи са 43% от населението, 35% са протестантите. Има и имигранти, изповядващи исляма (около 4%), също и православни (2%). Останалата част от населението принадлежи на различни малцинствени религиозни групи или не принадлежат към никоя религия.

Стабилността и просперитета на Швейцария, комбинирани с разнообразното население в лингвистичен и религиозен аспект, са причина Швейцария да бъде описвана като единна или обединена страна.

Култура[редактиране | edit source]

Традиционна дървена къща

Характерна за Швейцария е липсата на хомогенна култура – френското, немското и италианското влияние са много силни. Ретороманската култура е с малко влияние и е ограничена само в югоизточната част на страната. Въпреки различията си, различните езикови и културни региони споделят обща история, възгледи и традиции. Национален герой на страната е Вилхелм Тел, и неговият образ оказва голямо влияние върху идеалите на швейцарците.[19] Характерно за страната е добре запазеният фолклор, който, за разлика от другите западноевропейски страни, е неизменна част от ежедневието и възгледите на хората.

Фолклорното изкуство е най-добре изразено в танците, музиката и дърводелството. Традиционен за страната музикален инструмент е алпийският рог или алпхорн, който е бил използван и от някои класически композитори, като Леополд Моцарт и Йоханес Брамс. Народните песни са различни според региона, като в по-равнинните местности на Швейцарското плато те са бавни, пасторални, но с широк тонов обем, докато в планинските региони песните са по-динамични и бързи като мелодия, но с по-малки тонови амплитуди. Основни сюжети в народните песни са родината, любовта, природата и ловът. Стереотипното за Швейцария йоделно пеене е ограничено само до няколко региона.

Различни видове шоколад в швейцарски магазин

Дърворезбата е традиционно швейцарско изкуство. Във всички части на страната майстори умело изработват дървени декорации и фигурки, които намират приложение от украса за столчета за доене до орнаментиране на цели фасади на дървени къщи.

Алпийските спортове се практикуват от много швейцарци. Страната редовно е домакин на световни и европейски първенства по ски-спортове, биатлон, сноуборд и др.

Швейцария е наричана страната на шоколада заради голямото количество и разнообразие от шоколад, който произвежда. Добре познати са шоколадите на Нестле, Сушард (Милка), Линдт и Тоблерон, познат със специфичната си форма.

Всеки кантон отбелязва свои празници. Единствените, който се отбелязват едновременно от всички кантони, са 1 август – Националният ден, Възнесение Господне, Нова година и Коледа.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Switzerland. // International Monetary Fund. Посетен на 2010-04-21.
  2. Human Development Report 2010. // United Nations, 2010. Посетен на 4 November 2010.
  3. Constitutional Patriotism and Exclusion: the Swiss Case[мъртъв линк] euroculturemaster.org. Retrieved on 2009-07-30
  4. In Search of Natural Identity: Alpine Landscape and the Reconstruction of the Swiss Nation. journals.cambridge.org. Retrieved on 2009-07-30
  5. Swiss and German cities dominate ranking of best cities in the world. // Citymayors.com, 2009-04-28. Посетен на 2010-04-29.
  6. Let's Swallow Switzerland от Клаус Урнер. (Lexington Books, 2002).
  7. Watches swissworld.org. Retrieved on 2009-07-20
  8. Taylor & Francis Group. Western Europe. Routledge, 2002. ISBN 1857431529. с. 645–646.
  9. 2010 Index of Economic Freedom: Switzerland heritage.org. Retrieved on 2010-04-22
  10. The world of work cp-pc.ca. Retrieved on 2009-12-14
  11. World Economic Forum – Global Competitiveness Report. // Weforum.org. Посетен на 2010-04-29.
  12. Organic Farming in Switzerland. By Urs Niggli.
  13. Swiss Environmental Statistics Office.
  14. U.S. trade with Switzerland. Government document.
  15. The economic significance of the Swiss financial centre (PDF). // Swiss Bankers Association. Посетен на 2010-05-20. [мъртъв линк]
  16. The economic signifance of the Swiss financial centre. // Swiss Bankers Association. Посетен на 2010-05-20. [мъртъв линк]
  17. Foreign Banks In Switzerland Manage CHF870 Billion In Assets. // Dow Jones, 2006-05-29. Посетен на 2006-06-15.
  18. Sprachen in der Schweiz, информация от официалния сайт на Швейцария, статистиката е от 2002 година
  19. The Legend of William Tell geschichte-schweiz.ch. Retrieved on 2009-06-24

Външни препратки[редактиране | edit source]


Multimedia[редактиране | edit source]