Швецов М-11

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Авиационен двигател Швецов М-11

„М-11“ е бутален авиационен двигател с вътрешно горене, серийно произвеждан в СССР от 1929 до 1952 г.

Разработен е като оригинална съветска конструкция на двигател с номинална мощност до 100 hp за учебни самолети. Разработката е осъществена в рамките на обявен през 1923 г. конкурс, от конструкторското бюро на Държавния авиозавод № 4 "Мотор" (ГАЗ №4) с ръководител гл. инженер А. Д. Швецов. Без да притежава изключителни характеристики, разработеният мотор е надежден, технологичен за производство и може да използва гориво и масло с отклонение от заложените в проекта. Поради тези му качества става най-масовия и дълго произвеждан двигател.

История[редактиране | edit source]

След опитния образец на М-11 двигателят е претърпял много изменения и няколко модификации, целящи да намалят разхода на гориво и да увеличат надеждността и времето до основен ремонт. Доработките по двигателя са продължили почти 5 год. след опитния образец от конструкторското бюро на завод "Мотор" и производителя ГАЗ №9 в гр. Запорожие. Промените, отнасящи се до нова конструкция на цилиндровата глава, замяна на сачмените лагери с плъзгащи на коляновия вал, усилването на картера, смяната на маслената помпа и поставянето на нов тип съветски карбуратор тип К-11, налагат този двигател за серийно производство, като с това изпреварва работата върху 40 други проекта, достигнали до някаква степен на разработка.

Модификациите М-11А, М-11Б, М-11В доказват качествата на двигателя, а от редовното производство на М-11Г се произвеждат 15 000 броя. С този двигател е достигнат основен ресурс от 300 часа до основен преглед и ремонт.

Звездообразен авиационен двигател

Конструкция[редактиране | edit source]

М-11 е 5-цилиндров, звездообразен бутален двигател с вътрешно горене и въздушно охлаждане. Двигателят е произвеждан в различни модификации, в т.ч форсиран до 200 hp, доработван за нуждите на военното време. От всичките модификации са произведени повече от 100 000 броя. В СССР това е реализирано от пет завода, а този двигател е произвеждан в Полша и Китай.

Технически данни[редактиране | edit source]

  • Тип- петцилинддров, звездообразен, бензинов двигател с въздушно охлаждане
  • Работен обем - 8 590 cm3
  • Тегло - 165 kg
  • Мощност
    • М-11Г - 85 kw/115 hp
    • М-11Д - 85 kw/115 hp
    • М-11К - 85 kw/115 hp
    • М-11Е - 110 kw/150 hp
    • М-11Ф - 107 kw/145 hp
    • М-11ФМ - 107 kw/145 hp
    • М-11М - 107 kw/145 hp
    • М-11ФР - 118 kw/160 hp
    • М-11ФР-1 - 121 kw/165 hp
    • М-11ФН - 147 kw/200 hp

Използване[редактиране | edit source]

Двигателят е поставян на планерите на следните самолети:

  • У-2 - биплан конструкция на Н.Н.Поликарпов. Това е знаменития По-2, строен серийно от 1928 до 1953 година, като са произведени повече от 33 000 самолета.
  • УТ-2 - учебно-тренировъчен моноплан, конструкция на А.С. Яковлев, произвеждан от 1937 до 1948 година. Произведени са общо 7 323 самолета.
  • Ш-2 или (АШ-2)- съветски самолет амфибия, конструкция на В.Б. Шавров. Експлоатира се от 1932 до средата на 60 години. Произведени са повече от 700 самолета.
  • УТ-1 - конструкция на А.С. Яковлев.
  • Як-6 - конструкция ня А.С. Яковлев.
  • Як-12 - конструкция на А.С. Яковлев.
  • Як-18 - конструкция на А. Яковлев.
  • МиГ-8 - т.нар. "Утка" (Патица), конструкция на констр. бюро Микоян и Гуревич.
  • LWD Junak - Полско производство.
  • PZL S-4 Kania - Полско производство.
  • Лаз-7М - конструиран под ръководството на инж. Цветан Лазаров и произвеждан в Държавна самолетна фабрика - Ловеч. Произведени са 150 самолета от модификацията с двигател Щвецов М-11ФР.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • "Просто М-11" на aviaport.ru[1]

Галерия[редактиране | edit source]

Portal:Швецов М-11
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация