Шелдън Глашоу
| Шелдън Глашоу | |
 |
|
| Роден | 5 декември 1932 Бруклин, Масачузетс |
|---|---|
| Националност | американец |
| Професия | физик |
| Работил в | Бостънски университет, Харвардски университет |
| Алма матер | Университет Корнел, Харвардски университет |
| Известен с | теория на електрослабото взаимодействие, критика на теорията на суперструните |
| Награди |  Нобелова награда за физика (1979) |
Шелдън Лий Глашоу е американски физик, носител на Нобелова награда по физика от 1979. Понастоящем е професор по математика и физика в Бостънския университет.
През 1960, предлага първоначална теория на електрослабото взаимодействие, която по-късно Салам и Уайнбърг доразвиват в пълна теория[1], за което тримата споделят нобеловата награда за 1979.
По-късно, заедно с Джон Илиополус и Лучано Маяни предсказва теоретично чаровния кварк.
Завършва Природоматематическата гимназия в Бронкс, Ню Йорк, където са съученици с Уайнбърг, после получава бакалавърска степен от Корнелския университет, а докторска дисертация защитава през 1959 в Харвард.
Глашоу е отявлен критик на теорията на суперструните, главно поради липсата на каквито и да е нови наблюдаеми следствия от тази теория. Навлизането на суперструнната теория в Харвард е главната причина Глашоу да напусне университета.
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
||||||||||||||||||||
