Шелдън Глашоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шелдън Глашоу
Sheldon Glashow at Harvard.jpg
Роден 5 декември 1932
Бруклин, Масачузетс
Националност американец
Професия физик
Работил в Бостънски университет,
Харвардски университет
Алма матер Университет Корнел,
Харвардски университет
Известен с теория на електрослабото взаимодействие,
критика на теорията на суперструните
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1979)
Шелдън Глашоу в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Шелдън Лий Глашоу е американски физик, носител на Нобелова награда по физика от 1979. Понастоящем е професор по математика и физика в Бостънския университет.

През 1960 г. предлага първоначална теория на електрослабото взаимодействие, която по-късно Салам и Уайнбърг доразвиват в пълна теория[1], за което тримата споделят Нобеловата награда за 1979.

По-късно заедно с Джон Илиополус и Лучано Маяни предсказва теоретично чаровния кварк.

Завършва Природоматематическата гимназия в Бронкс, Ню Йорк, където са съученици с Уайнбърг, после получава бакалавърска степен от Корнелския университет, а докторска дисертация защитава през 1959 г. в Харвард.

Глашоу е отявлен критик на теорията на суперструните, главно поради липсата на каквито и да е нови наблюдаеми следствия от тази теория. Навлизането на суперструнната теория в Харвард е главната причина Глашоу да напусне университета.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Нобелова лекция на Шелдън Глашоу

Външни препратки[редактиране | edit source]