Шемница (дем Кукуш)
Тази статия е за селото. За реката вижте Шемница.
| Шемница Κεντρικό | |
| — село — | |
  Шемница  Шемница  Шемница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 391 m |
| Население | 320 души (2001) |
Шемница или Снефча (на гръцки: Κεντρικό, Кендрико, катаревуса: Κεντρικόν, Кендрикон, до 1927 Σνέφτσα, Снефца[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Шемница има население от 320 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в планината Круша.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Шемница е село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Щемица (Chtemitza) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза с 80 домакинства, с 85 жители мюсюлмани и 300 жители българи.[2]
През ноември 1880 година жителите на Шемница заедно с околните села Морарци и Деречифлик се опакват в Екзархията от гръцкия владика за вършените от него насилия.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шемница (Енфидже) има 160 жители българи християни, 300 турци и 80 цигани.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Щемница (Chtemnitza) има 560 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шемница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е променено на Кендрикон. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 98 семейства и 365 жители бежанци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Шемница
Иван Василев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[8]
Други[редактиране | редактиране на кода]
На Шемница е наречена улица в кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Красна поляна 3“ в София (Карта).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 357.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111 и 888.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
