Шести македонски конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шести македонски конгрес
— конгрес —
МястоСофия, България
Дата1 - 5 май 1899 г.

Шестият македонски конгрес на Македонската организация се провежда в град София от 1 до 5 май 1899 година. На конгреса се дискутира подготовката и избухването на въстание в Македония.[1][2]

Делегати[редактиране | редактиране на кода]

На конгреса участват 42 делегати и 34 дружества.

Делегати
Дружество Делегати Бележка
Трън Димитър Ризов[3]
Шуменско македонско дружество Яков Янков[3]
Белоградчишко македонско дружество Иван Божинов[3]
Пловдивско македонско дружество Христо Танчев[3]
Димитър Благоев от II заседание[4]
Дупнишко македонско дружество Никола Малешевски[3]
Ломско македонско дружество Спиридон Шопов[3]
Силистренско македонско дружество Антон Бузуков[3]
Софийско македонско дружество Пантелей Урумов[3]
Тодор Матров[3]
Бобошево Д. Н. Кацаров[3]
Търново Сеймен Янаки Щерев[3]
Кюстендилско македонско дружество Атанас Раздолов[3]
Никола Зографов[3]
Рила Кочо Муструка[3]
Свищовско македоно-одринско дружество Любомир Милетич[3]
Балчишко македонско дружество Х. Димитров[3]
Нова Загора Хр. Илиев[3]
Станимашко македонско дружество Иван Йосифчев[3]
Пещера Коста Шахов[3]
Осоица-Саранци Н. Стоилов[3]
Враца Никола Мискинов[3]
Пазарджик Илия Гологанов[3]
Радомир Иван Неврокопски[3]
Брезник Георги Ив. Капчев[4]
Коста Сарафов от VI заседание[5]
Стара Загора Александър Чакъров отхвърлен[4]
Оряхово Яким Христов от II заседание[4]
Ловеч Иван Георгов отвод[6]
Димче Хаджикочов заместник[7]
Русе Наум Тюфекчиев от II заседание[4]
Георги Чавов от II заседание[4]
Силистра Константин Поменов от II заседание[4]
Варненско македонско дружество Дамян Перелингов от II заседание[4]
Петър Якович от II заседание[4]
Добричко македонско дружество Симеон Синивирски от II заседание[4]
Златица Драган Клисеровски[8] от II заседание[4]
Харманли Полихрон Нейчев от II заседание[4]
Хебибчево-Охланлии Георги А. Михайлов от II заседание[4]
Провадийско македонско дружество Григор Гърличков от III заседание[6]
Никополско македонско дружество Стойно Г. Черногорски от IV заседание[6]
Кочериново Михаил Ковачев от V заседание[7]
Самоков Георги Стрезов от V заседание[7]
Сливен Георче Петров отвод[4]
Димитър Цонев заместник от V заседание[7]

На второто заседание на 2 май за председател на бюрото на конгреса е избран Пантелей Урумов, за подпредседател – Наум Тюфекчиев, а за секретари – Иван Йосифчев и Хр. Илиев.[9]

На третото заседание на 2 май Андрей Ляпчев заявява, че приемането на Капчев за делегат би дало санкция на фиаското, което той претърпява в европейската си обиколка, но искането му за касиране на Капчев е отхвърлено.[6]

Разисквания[редактиране | редактиране на кода]

Отчетът на Върховния комитет е направен на третото заседание от председателя Александър Радев.

На четвъртото заседание на 3 май по време на дебатите по отчета Раздолов, Шахов, Божинов, Гологанов и Благоев се изказват негативно по дейността на Върховния комитет. Ризов, Капчев и Бузуков смятат, че Комитетът се е придържал към „Статутите“ и негативите в дейността са породени от обстоятелствата.[6]

На петото заседание на 4 май комитетът се занимава с раздора между Вътрешната организация и Българското тайно революционно братство, като обяснения дава Ризов, бивш търговски агент в Скопие. Конгресът решава да възложи на бъдещия комитет да посъветва тези организации час по-скоро да се слеят, с което ще се изпълни един свещен дълг, който се налага от интересите на самото дело. После Ризов прави дълго изказване, в което посочва, че трябва:

  • да се изостави проблема с повдигането на църковно-училищното дело в Македония;
  • да се въздейства на българското обществено мнение и на българското правителство и Русия;
  • да се подготви населението в Македония за революция, като се чака избухването ѝ до изтичането на 1901 година, тъй като Русия няма да допусне по-ранно въстание, поради Световното изложение в Париж и довършването на Сибирските железници;
  • съставът на бъдещия комитет да стане 6 души от МОО и 2 от Вътрешната, без което сливането на двете е невъзможно;
  • в бъдещия комитет да има военно отделение, състоящо се от специалисти;[10]
  • на предстоящата конференция в Хага да се изложат исканията на МОО или чрез въздействие на официалния български делегат или чрез изпращане на специален делегат на МОО;[11]
  • бъдещият комитет на не пренебрегва помощта и съветите на хора, които могат да са полезни на делото, в случай, че обстоятелствата се усложнят.

Бузуков е съгласен с първата точка на Ризов, но смята, че Македония може да се освободи и сама и желае от бъдещия комитет пълно въоръжаване на населението в Македония и разчитане на собствени сили. Смята вестникът на комитета за ненужен и иска да се изхвърли точка „д“ от член 2 на „Статутите“ - изобщо прилагане мероприятия, диктувани от силата на обстоятелствата. Когато всичко е готово за революция комитетът трябва да свика конгреса, за да се изкаже и той.

Капчев не е съгласен, че Македония може да се освободи със собствени сили, без интервенция - трябва чрез революцията да се засегнат най-жизнените интереси на чуждите държави в Турция. Организацията трябва да има достатъчно средства и да не иска от България никакви официални стъпки, а да стои настрана, защото е скъпа на организацията. Също смята вестника за ненужен и е за изхвърляне на буква „д“ от „Статутите“.

Шахов смята за ненужно да се определя в момента бъдещата дейност на комитета и подкрепя изпращането на делегат на конференцията в Хага. Изказва се за сливане на МОО и ВМОРО и смята, че в комитета трябва да попаднат лица, които ще постигнат това сливане.[12]

Перелингов в изказването си показва доволство, че у всички има съзнание, че само с революция ще се постигне целта и смята, че въстанието трябва да стане, когато е съвършено подготвено. За членовете на Комитета смята, че МОО трябва да избере 6 души според „Статутите“, а двамата от Вътрешната организация трябва да си ги избере тя. Мисли, че няма нужда от изпращане на делегат в Хага, а може конференцията да се уведоми писмено.

Тюфекчиев обявява, че е дошъл представител на Арменския комитет в Швейцария „Трошак“.

Зографов също смята, че в Комитета трябва да влязат 6 души от МОО, а от вътрешните да присъстват колкото има нужда.[13]

На последното шесто заседание на 5 май се изказва Димитър Благоев, който заявява, че принципно организацията не стои на добра нога. Според него балканските държави се стремят към постепенно разделение на полуострова и смята, че революционната МОО трябва да прегърне принципите на нашите революционери Каравелов, Ботев, Левски и други с основа освобождението от игото под идеята за основаване на полуострова на една република - едни Балкански съединени щати. По практическата страна заявява, че тъй като въпросът е предрешен и връх взима революцията, досегашните „Статути“ трябва да паднат, дружествата не трябва да съществуват, а трябва да има само дейци, които изцяло ще работят за делото на революционни начала. Предлага всичко да се преорганизира.[14]

Изказва се и Ризов, който по принципните въпроси се противопоставя на Благоев, смята, че организацията трябва да се надява на Русия и да остане в България и в Македония и Одринско същата. Отново настоява за изпращане на делегат в Хага, който да покаже, че дейността на комитета е не само революционна, а и дипломатическа и възразява на Бузуков, че не трябва да се правят 3-4 въстания, а едно зряло и обмислено. Смята, че ако не се изберат в комитета и двамата делегати на Вътрешната организация, двете организации няма да могат да се слеят.[15]

Ляпчев поддържа Ризов, но предложението им да се приемат делегатите на ВМОРО за членове е отхвърлено. Конгресът приема да се изпрати делегат в Хага (предложение на Ляпчев, Сарафов, Бузуков, Зографов), а не меморандум (Перелингов, Якович) или неучастие (Гърличков, Гологанов). За делегат е избран Александър Радев с 24 гласа, срещу Ризов с 10 и 3 бели бюлетини.

Нов Върховен комитет
Име Позиция
Борис Сарафов председател
Тома Давидов подпредседател
Владислав Ковачев секретар
Георги Петров касиер
Антон Бузуков член съветник
д-р Спиридон Шопов член съветник[16][17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр. 217.
  2. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131-140.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 132.
  5. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138.
  6. ↑ а б в г д Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 134.
  7. ↑ а б в г Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 135.
  8. ↑ Срещан в протоколите и като Драган Клисарски.
  9. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 133.
  10. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 136.
  11. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 136-137.
  12. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 137.
  13. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138.
  14. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138-139.
  15. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 139-140.
  16. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 140.
  17. ↑ Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр.217, 219-220
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шести_македонски_конгрес&oldid=12168709“.