Шимон Перес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Шимон Перес
израелски политик
 Шимон Перес 
Роден: 21 август 1923 г. (1923-08-21) (90 г.)
Вишнево, Полша

Шимон Перес (на иврит: שמעון פרס), фамилно име по рождение Перски, е виден израелски държавник и политик, лидер на Израелската партия на труда.

През 2007 година, на 83-годишна възраст, е избран за президент на Израел за 7-годишен мандат до 2014 г.[1] Той е 2 пъти министър-председател на Израел - през периодите 1984-1986 и 1995-1996 година. В началото на 2005 година става вицепремиер в коалиция с Ариел Шарон.

Заема също редица министерски постове: на външните работи (3 пъти: 1986-1988, 1992-1995, 2001-2002), на отбраната (2 пъти: 1974-1977, 1995-1996), на вътрешните работи (1984), на финансите (1988-1990), на развитието на Негев и Галилея (2005-2007), на регионалното развитие (1999-2001), на транспорта (1970-1974), на съобщенията (1970-1974), на информацията и диаспората (1974), на абсорбирането на имигрантите (1969-1970), на религията (1984).

През 1994 година получава Нобелова награда за мир, заедно с Ясер Арафат и Ицхак Рабин, за активния му принос в сключването на Договорите от Осло.

Биография[редактиране | edit source]

Шимон Перес е роден във Вишнев, Полша (днес в Беларус) на 21 август 1923 година. Семейството му се премества в Тел Авив през 1934 г. Перес се включва в Хагана (1947), а от 1952 година е в ръководството на военното министерство, където отговаря за снабдяването с оръжие на създаващата се израелска армия. Сред неговите успехи от оноова време са закупуването на модерни френски изтребители Dassault Mirage III, както и на ядрен реактор.

Шимон Перес е избран (1959) за депутат в Кнесета от партията Мапаи и е заместник-министър на отбраната до 1965 г. Във връзка с аферата Лавон напуска (заедно с Моше Даян и Давид Бен Гурион) Мапаи и образуват новата партия Рафи. През 1968 година партията Рафи (без Бен Гурион) се слива с Мапаи и е образувана днешната Израелска партия на труда.

От 1969 година Перес заема разни постове в правителствата на Партията на труда, а след оттеглянето на Голда Меир през 1974 година е основен съперник на Ицхак Рабин за лидерството в партията и страната. През 1977 година Рабин подава оставка след скандал с нарушение на банковите регулации от неговата съпруга. Перес застава начело на Партията на труда, която за пръв път в историята на Израел губи изборите. Едва през 1984 година Партията на труда печели най-много места в Кнесета и Перес застава начело на коалиция с Ликуд и други по-малки партии. От 1986 година е външен министър, а от 1988 - министър на финансите. През 1990 година, след неуспешен опит да състави правителство на малцинството, Партията на труда напуска кабинета.

Шимон Перес с американския военен министър Доналд Ръмсфелд, Вашингтон, 2001

В началото на 1992 Перес губи първите вътрешни избори в историята на Партията на труда от Ицхак Рабин, чието място е заел петнадесет години преди това. Въпреки това, той не напуска политическия живот и е външен министър в правителството на Рабин, а след неговото убийство през 1995 за кратко е отново министър-председател.

На първите преки избори за министър-председател през 1996 Перес е победен от Бенямин Нетаняху от Ликуд и на следващата година е сменен от Ехуд Барак начело на Партията на труда. При управлението на Барак (1999-2001) Шимон Перес заема второстепенни постове, но след неговото поражение се завръща на сцената. Той включва Партията на труда в правителство на националното единство, водено от Ариел Шарон от Ликуд и става външен министър в него, въпреки че официално не е начело на партията. Партията на труда напуска правителството през 2003, но отново се включва в него в края на 2004, за да подкрепи плановете на Шарон за изтегляне от Газа.

На 13 юни 2007 г., на 83-годишна възраст, е избран от Кнесета за президент на Израел[2].

Библиография[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • „The Next Step“ (1965)
  • „David's Sling“ (1970)
  • „And Now Tomorrow“ (1978)
  • „From These Men: seven founders of the State of Israel“ (1979)
  • „Entebbe Diary“ (1991)
  • „Yoman Entebeh“ (1991)
  • „The New Middle East“ (1993)
  • „Battling for Peace: a memoir“ (1995)
  • „For the Future of Israel“ (1998)
  • „The Imaginary Voyage : With Theodor Herzl in Israel“ (1999)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ветеранът Шимон Перес слезе от политическата сцена
  2. Peres elected Israel's president. // BBC News. 2007-06-13. Посетен на 2007-06-13.
Моше Кацав президент на Израел (15 юли 2007 – 24 юли 2014) Реувен Ривлин
Нелсън Мандела носител на Нобелова награда за мир
(1994 – заедно с Ясер Арафат и Ицхак Рабин)
Юзеф Ротблат