Шингон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Шингон е една от основните Будистки школи в Япония и наред с Тибетските Будистки традиции е една от основните школи на Ваджраяна. Японската дума Шингон произлизаща от китайското Жънян буквално означава „истински думи”, което от своя страна е китайският превод на санскритската дума мантра.

История[редактиране | edit source]

Шингон възниква в Япония през периода Хеян (794 – 1185), когато монахът Кукай заминава в Китай през 804г. за да изучава тантрични практики в град Сиан при Худжио, откъдето се връща с множество текстове и произведения на изкуството. С времето той развива свой собствен синтез на езотеричните практики и учения, фокусирани върху Буда Вайрочана (или по-точно Махавайрочана Татхагата). Той създава манастира в планината Коя, който става главен манастир за школата Шингон. През периода Хеян Шингон добива огромна популярност и по-специално сред хеянските благородници и това в голяма степен дава своя дял в литературата и произведенията на изкуството на своето време, като силно повлиява и други общности като например тази на школата Тендай на планината Хией. [1] Ударението, което Шингон поставя върху ритуала намира подкрепата на благородниците в Киото и особено клана Фудживара. Заради тази заслуга на Шингон са отредени няколко храма в столицата, свързани с политическата власт и в тях редовно са провеждани ритуалите на императорското семейство и държавата. Много от тези храмове като Тоджи и Дайгоджи на юг от Киото, както и Джингоджи и Ниннаджи на североизток стават центрове развили свои собствени линии на ритуал.

Разделението[редактиране | edit source]

Подобно на школата Тендай, която се разклонява на Джодо и Ничирен, през периода Камакура Шингон също се разклонява на два главни клона: Коджи Шингон (Стар Шингон) и Шинги Шингон (Нов Шингон). Това деление първоначално възниква заради политическото противопоставяне между Кабукан и фракцията му от свещенослужители групирани около Дендо-ин от една страна и водачите на Конгобуджи от друга.

През началния етап на установяването си в Япония католическият мисионер Франциск Ксаверий е добре приет от монасите на Шингон, тъй като използвал думата Дайчини (японският еквивалент на санскритското име на Буда Вайрочана) за християнския Бог. Когато обаче Ксаверий научава повече за смисловите нюанси на думите той започва да използва думата „Деусу” от латинското „Деус” и едва тогава будистките монаси разбират, че мисионерът проповядва „конкурентна” религия.

Практики и особености[редактиране | edit source]

Една от отличителните черти на Шингон е обща и за другата достигнала до днес езотерична школа Тендай е използването на семенни срички (на санскрит биджа) заедно с съответните символични представяния на Буда аспектите с техните мандали. Използват се четири вида мандали: маха-мандала: антропоморфното представяне, мандала на семенните срички или дхарма-мандала, самая-мандала представяща обетите свързани със съответните Буда аспекти във формата на техните мудри и атрибути, и карма-мандала представяща активността на съответните аспекти като тримерни форми- статуи.

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Caiger, Mason. A History of Japan, Revised Ed.. с. 106–107.