Шипченска битка (август 1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.

Втора битка при Шипка
Конфликт: Руско-турска война (1877–1878)
The defeat of Shipka Peak, Bulgarian War of Independence.JPG
Защитата на „Орлово гнездо“. Художник Алексей Попов
Период 9-14 август / 21-26 август 1877
Място Шипченски проход, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Romanov Flag.svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Romanov Flag.svg генерал-майор Николай Столетов
Romanov Flag.svg генерал-майор Валериан Дерожински
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Виктор Кренке
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Фьодор Радецки (от 24 август)
Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Romanov Flag.svg
Шипченски отряд
в състав:
Тридесет и шести пехотен орловски полк, Тридесет и пети пехотен брянски полк
Samara flag.png
Българско опълчение
I, II, III, IV и V-та дружина.
Всичко 7 500 войници (на 21 август), 14 820 войници (от 24 август)
Ottoman flag.svg
Централна армия
27 000 войници
Жертви и загуби
108 офицери и 3348 войници, убити и ранени[1] 223 офицери и 6527 войници, убити и ранени[1]

Шипченската битка (август 1877) на 9-14 / 2126 август 1877 г. е решителна в борбата за Шипченския проход в хода на Руско-турската война (1877–1878).

Разположение на силите[редактиране | edit source]

След боевете при гр. Стара Загора, гр.Нова Загора и с. Джуранлии (дн. Калитиново), Централната османска армия (командир, Сюлейман паша) се насочва към преминаване на Стара планина. Целта е вероятно съединяване с частите при гр. Плевен и четириъгълника Русе - Шумен - Варна - Силистра. Състав на армията : 48 табура, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 войници. На 20 август, след съсредоточаване, се насочва към Шипченския проход. Разделена е на три колони: първа, командир Реджеб паша настъпва по линията с.Шипка - вр. Малък Бедек - вр. Свети Никола и нанася главния удар; втора, командир Шакир паша настъпва по линията с. Шипка - вр. Свети Никола , нанася спомагателен удар; третата е общ резерв. Планът за действие предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.

За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд - войскова формация с началник, командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 войници и 27 оръдия. Включва:

Отбраната е разделена на: предна позиция - южна (вр. Свети Никола - Орлово гнездо, командир полковник Михаил Толстой); главна позиция на три сектора — източен, западен и северен (полковник Вяземски и полковник Фьодор Де Прерадович); общ резерв в седловината между вр. Свети Никола и вр. Шипка. Артилерийската поддръжка е от четири батареи: от изток на запад - Централна, деветфунтова (Малката) и Стоманена батарея (пленена през м. юли при превземането на вр. Шипка); от север - Кръглата батарея.

На 19 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при гр. Казанлък и действия около гр. Елена. Силите на Южния Руски отряд (основно VIII-и Армейски корпус, командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки) са насочени за защита на Твърдишкия и Хайнкьойския проход, оценени като вероятни за преминаване на османските сили. На 20 август генерал-майор Столетов открива действителния турски замисъл и изпраща на генерал-лейтенат Радецки тревожна телеграма:

"Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими".

Към Шипченския проход с ускорен марш са насочени подкрепления. За тяхното пристигане са необходими три дни. На следващия ден 21 август започва героичната борба за Шипченския проход.

Боят на 21 август[редактиране | edit source]

Позиция на вр. Шипка
Самарското знаме на Българското опълчение

През нощта частите от колоната на Реджеб паша се предвижват към вр. Малък Бедек и около 7:00 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8:00 часа атакуват руските позиции на вр. Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.

Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (три роти орловци и осем опълченски роти). Около 9:00 часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевия щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части:

"Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо".

Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13:00 часа колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, XXXV-и Брянски Пехотен полк (командир, полковнин Александър Липински), който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага и камъни и дървета.

По този пръв повод генерал-лейтенант Радецки заявявя на военния кореспондент на френския вестник "L'Estafette", А. М. Млоховски дьо Белина:

"Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни".

Около 18:00 часа защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на следващия ден - връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.

Затишието на 22 август[редактиране | edit source]

Генерал-майор Николай Столетов
Генерал-майор Валериан Дерожински

На 22 август, Сюлейман паша отменя заповeдта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия. Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка. Затишието дава възможност да се спечели време за похода на руските подкрепления към Шипченския проход.

Решителният бой на 23 август[редактиране | edit source]

Отразяване на турска атака на вр. Шипка. Рисунка А. Балдингер, гравюра К. Крижановски

Турските атаки започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общия резерв връх Акри Джебел. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всичи атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войника спира отстъплението в района на къглата батарея, полковник Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, командир, генерал-майор Адам Цвецински). До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски Пехотен полк и превзема вр. Кючук Йешилтепе. Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна дивизия (командир генерал-майор Михаил Драгомиров). Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:

Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение“.

Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявявя:

Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек“.

След няколко дни настоява:

Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия“.

Боят на 24 август[редактиране | edit source]

Генерал-лейтенант Фьодор Радецки

Сутринта на 24 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 войници е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки (командир на Южния отряд). Възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово. XII-и Стрелкови батальон (майор Климович) отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. XXXVI-и Орловски Пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. XVI-и Стрелкови батальон (подполковник Ходяков) отстоява вр. Кючюк Йешилтепе. При връх Узункуш е ранен командирът на XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский. Около 14:00 часа подполковник Ходяков атакува без успех връх Йешилтепе. В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военния кореспондент на английския вестник „Daily News“, Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:

Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност“.

Към 22:00 часа боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.

Боевете на 25-26 август[редактиране | edit source]

Руски паметник до позициите на Стоманената батарея

На 25 август състава на Шипченския отряд е прегрупиран. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и Волински Пехотен полк руските сили достигат до 14 217 войници и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около 7:00 колоната на подполковник Липински (35-и Брянски, 56-и Житомирски и 54-и Подолски пехотен полк) овладява връх Йешилтепе. Атакува от движение връх Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша без успех контраатакува връх Йешилтепе. При престрелка на връх Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор Валериан Дерожински.

На 26 август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу връх Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.

На 5/17 септември Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода (вижте Шипка (битка, септември 1877)).

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, София,1978, с.143

Вижте също[редактиране | edit source]