Широка лъка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Широка лъка | |
|---|---|
  Широка лъка
|
|
| Данни * | |
| Население: | 532 [1] |
| Надм. височина: | 1050 m |
| Пощ. код: | 4710 |
| Тел. код: | 03030 |
| МПС код: | СМ (См) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Смолян |
| Община: - кмет |
Смолян Дора Янкова |
| Кметство: - кмет |
Широка лъка Александър Каврошилов (БСП) |
| промяна на тази таблица | |
Широка лъка е село в Южна България. Намира в община Смолян (23 км северозападно), Област Смолян, на 16 км и на 5 км съответно от Пампорово и с. Стойките и на 22 км югоизточно от Девин. Обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка“, означаваща 'извивка, кривина, лъкатушене'.
Широка лъка е известна със своите автентични родопски къщи, като Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи.
Една от местните забележителности е построената (според преданието издигната само за 38 дена) през 1834 г. църква „Св. Богородица“. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г. Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда.
Широка Лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук. Доказателство за това е създаденото през 1972 г. Средно музикално училище за народни песни и инструменти.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Широка лъка се намира в планински район.Надморската височина е 1058м.
Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.
[редактиране] История
През последните години бяха публикувани две книги за Широка лъка: "Широка лъка и говорът на широколъчани" с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов Г. Радичев (2004) и "Широка лъка огнищена вяра просвета и култура в Родопите" с автор Р. Радичев (2006). И книгата на доайена в учителската дейност покоиният вече Никола Гьочев
[редактиране] Религии
Преобладаващата религия е християнството.
[редактиране] Обществени институции
В селото има две църкви: „Св. Богородица“[1] и „Св. Никола“. Първата е изградена през 1834 г. и е изографисана от Димитър Зограф и Захарий Зограф.
В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства-Широка лъка[2].
[редактиране] Културни и природни забележителности
Селото се отличава със своята архитектура и е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Печатът за обекта се намира в информационния център намиращ се зад паметника на Екзарх Стефан I.
[редактиране] Редовни събития
На всяка първа неделя от март се провежда кукерският празник Песпонеделник. Съборът на село Гела е на първата неделя от месец август Илинден.
[редактиране] Личности
- Калин Найденов (1865 - 1925), български военен деец, генерал-лейтенант
- Екзарх Стефан I (1878 - 1957)
- Петър Кушлев - дърворезбар, ученик на Владимир Димитров - Майстора
[редактиране] Бележки
- ↑ Вижте снимката на църква „Успение Богородично“ в Галерията.
- ↑ Вижте снимката „Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Галерията.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- Статията се основава на материали от shirokaluka.com, използвани с разрешение.
[редактиране] Галерия
 „Римски мост в Широка лъка“ |
 „Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ |
 „Етнографски музей в Широка лъка“ |
 Църква „Успение Богородично“ |
 Герб |
 Екзарх Стефан I |
