Шисти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шистова скала

Шистите са група метаморфни скали, отличаващи се с тънка слоеста структура с ориентирано разположение (шистозност) на минералите [1] и наличието на редица минерали като слюди, кварц, фелдшпат и други силикати, а същот така талк, графит, рудни минерали и други. По дефиниция шистите се състоят от повече от 50% слоести и иглести минерали, редуващи се с кварц или фелдшпат, като обикновено кварцът преобладава по количество над фелдшпата.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-често срещаната подялба на шистите е според техния минерален състав. В тези случаи най-често се използва доминиращият слоест скалообразуващ минерал. Примери са: мусковитов шист, биотитов шист, хлоритов шист и т.н. Понякога два или повече минерала могат да характеризират даден шист, а в други случаи определени минерали, индикативни за условият при които се е образувала метаморфната скала се използват (например: андалузитов шист, гранатов, или гранат-кианитов шист, и т.н.). Редица производни, целящи по-детайлно описание и подразделяне на описваните скали, са често срещани (гранат-съдържащ мусковит-биотитов шист).
  • Най-често срещаните в природата шисти са профукт на метаморфизъм наложен върху бивши седиментни скали, независимо от това, дали скалата е претърпяла неколкократен метаморфизъм (полиметаморфна скала). При специфични условия на деформация и метаморфизъм е възможно шисти да се образуват от магмени скали. Тези шисти се означават като ортошисти. Представката "орто" се използва за характеризирането на метаморфни скали, образувани при метаморфизъм на магмени скали.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Енциклопедия А-Я"