Шифърът на Леонардо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За филма със същото име вижте Шифърът на Леонардо (филм).
Шифърът на Леонардо
The Da Vinci Code
Оригинален език английски
Автор Дан Браун
Първо издание 2003 г.
САЩ
Издателство Бард
Жанр кримален
трилър
фикшън
религиозен
Вид роман
Предходна Шестото Клеймо
Следваща Изгубеният Символ
ISBN ISBN 9545854332
Шифърът на Леонардо в Общомедия

Шифърът на Леонардо (на английски: The Da Vinci Code) е роман от американския писател Дан Браун, публикуван през 2003 г. Книгата се превръща в световен бестселър с тираж от над 60 милиона (май 2006) и е преведена на 44 езика. Романът разглежда някои исторически теории за свещения Граал, отношенията между Мария Магдалина и Исус Христос и нейната роля в християнството.

Романът съчетава в себе си няколко жанра - детективски роман, трилър и теории на конспирацията и е вторият роман от трилогията, която Дан Браун започва през 2001 г. с Шестото клеймо. В нея за първи път се появява неговият герой Робърт Лангдън.

През ноември 2004 е издадено "специално илюстровано издание", в което са включени 160 илюстрации, вмъкнати в текста.

Историята в романа е разказ за конспирациите на католическата църква, за укриване на "истинската история" за Исус. Романът спомага за повдигане на обществения интерес в спекулациите, отнасящи се до легендата за свещения Граал и отношенията между Мария Магдалина и Исус Христос.

Романът започва с уводните думи на Дан Браун: "всички описания на произведения на изкуството, архитектурата, документи и тайни ритуали в романа са реални"; това, предизвиква негодувание сред отците на християнските Църкви, които са морално накърнени от книгата. Както много медии отбелязват, много читатели смятат, че книгата борави с научни факти. Публикувани са много научни трудове, които детайлно обясняват защо е трудно да се отдели литературната измислица от историческата истина.

"Шифърът на Леонардо" е втора част от трилогията на Дан Браун, в която Робърт Лангдън е главен герой. В първата книга, "Шестото клеймо", действието се развива в Рим и е свързано с Илюминатите. Въпреки че действието в романа "Шестото клеймо" също се развива около Лангдън, не е необходимо читателят да я е чел, за да разбере сюжета на Шифърът на Леонардо. Третата книга, планирана да бъде издадена през 2006 или 2007 е с работното заглавие "Ключът на Соломон".

Умберто Еко в романа си "Махалото на Фуко" пародира идеите, използвани по-късно от Дан Браун.

Сюжет[редактиране | edit source]

По време на командировка в Париж, харвардският професор по история на символите Робърт Лангдън е въвлечен в странна история засягаща убийството на възрастен уредник в Лувъра. Както се загатва и в заглавието на романа, тялото на Сониер е открито в Лувъра чисто голо в положение, наподобяващо известната скица на Леонардо да Винчи Витрувиански човек, заедно с криптирано съобщение, написано до трупа и пентаграм, нарисуван на стомаха му със собствената му кръв. Разгадаването на загадките се състои в откриването на скрити послания в най-известните творби на Леонардо, в това число Мона Лиза и Тайната вечеря.В търсене на ключа на загадката, Лангдън и внучката на уредника, Софи Нево, откриват, че Жак Сониер е бил член на Ордена на Сион - тайно общество, което пази тайната на Мария Магдалина.

Основният конфликт в романа се върти около разрешаването на две мистерии:

  • Каква тайна е пазил Сониер, която води до смъртта му?
  • Кой стои зад убийството?

Романът има няколко преплетени сюжетни линии и действащи лица. Всички сюжетни линии се събират и загадките се разрешават в края на книгата.

Разгадаването на загадката изисква решаването на редица главоблъсканици, включително анаграми и нареждането на пъзели. Самото решение е тясно свързано с възможното местонахождение на Свещения Граал и мистериозно общество, наречено Орден на Сион, както и на Рицарите-Тамплиери. Католическата организация "Opus Dei" (карикатурен образ на съвременната Opus Dei) също е застъпена в сюжета на книгата.

Главни герои[редактиране | edit source]

Тезите на Дан Браун[редактиране | edit source]

В романа "Шифърът на Леонардо" Дан Браун използва следните идеи:

  • В ранното християнство е съществувал култ към Богинята майка.
  • Мария Магдалена е била съпруга на Иисус и майка на децата му.
  • Тялото на Мария Магдалена, носило наследниците на Исус, е легендарният Свети Граал (което бива разкрито в световно известното произведение на Леонардо Да Винчи "Тайната Вечеря".
  • Иисус не бил възприеман от последователите си като божествен. Едва император Константин го обявява за божествен и свещен, преследвайки собствените си цели.
  • Вселенският събор в Никеа през четвърти век бил добър повод за Константин в желанието му за придобиване на повече власт. На този събор започва прикриването на връзката между Иисус и Мария Магдалена.
  • Мощите на Мария Магдалена, заедно с документи, разкриващи истинската история, са намерени на Храмовия хълм в Йерусалим при завземането на града по време на първия кръстоносен поход.
  • Истината за Исус и Мария Магдалена е запазена благодарение на тайно братство, наречено Орденът на Сион, управлявано от хора като Леонардо Да Винчи.
  • Браун вижда връзка между откритите в Наг Хамади през 1945 г. ръкописи и тази история.
  • Орденът на рицарите Тамплиери е основан от тайното братство с цел закрила на документите за Светия Граал.
  • Дори и в наши дни наследниците на Мария Магдалена и Исус живеят във Франция.
  • Леонардо Да Винчи е бил един от великите магистри на ордена.
  • Старофренското име на Светия Граал (San gréal) всъщност произлиза от израза Санг Реал (Sang réal), което означава "кралска кръв".

Съдебен процес[редактиране | edit source]

През февруари 2006 г. срещу Дан Браун е заведено дело по обвинение в плагиатство от авторите на излязлата през 1982 г. "Светата кръв и свещеният Граал". Страна по делото са двама от тримата автори - Майкъл Бейджънт и Ричард Лий, като 75-годишният Хенри Линкълн не участва единствено заради влошеното си здраве. Те настояват, че Дан Браун е взаимствал от тяхната книга основната идея на "Шифърът". На 7 април същата година, съдията Питър Смит отхвърля иска и отсъжда в полза на Дан Браун. (Пълният текст на съдебното решение може да бъде прочетен тук.)

Критика и пародии[редактиране | edit source]

Романът предизвиква и вълна на неодобрение в християнските среди. Пол Майер и Ханк Ханеграаф написват през 2006 г. книгата „Da Vinci Code: fact or Fiction?“, която оспорва фактологическата точност и достоверност на романа.

Книгата е преведена на български под заглавието "Дан Браун и Шифърът на Леонардо: Историческите факти". Издателите упрекват Дан Браун, че твърденията му, "дори при повърхностна проверка на историческите факти не отговарят на действителността". ISBN 978-954-8225-55-7

Ивайло Диманов издаде книга Шлиферът на Леонардо, която е първата от световната поредица "Вулгарен хумор" на издателство "Алтер Его". Ето откъс: "Два метра и половина встрани от останките на древен тракийски некропол блестеше малка глинена плочка с някакъв странен, едва различим надпис:

А ДОЛЕ КРАВА ГАСИ ПОЖАРА
С ТЕКИЛА И МЕЗЕ ОТ НОЩНО ЕХО

Какво ли можеше да означава този на пръв поглед глуповат текст?"[1]

Филм[редактиране | edit source]

Columbia Pictures адаптира романа във филм по сценарий, написан от Акива Голдсман и наема носителя на Оскар Рон Хауърд като режисьор. Филмът излезе на 19 май 2006, и е с участието на Том Ханкс в ролята на Робърт Лангдън, Одри Тоту в ролята на Софи Нево и сър Иън Маккелън в ролята на Лий Тибинг. Филмът представен на фестивала в Кан през 2006, е хладно приет от кинокритиците, които го определят за по-скоро посредствен.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Интернет издание "СЕГА" Реконтра - Шлиферът на Леонардо, Ивайло ДИМАНОВ