Шишманово кале

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шишманово градище
Шишманово градище – „Петрова църква“
Шишманово градище – входът на крепостта при „Петрова църква“

Шишманово кале е унищожен от турците в края на XIV век античен и средновековен град, епископски център, наричан „старият Самоков“, намиращ на 3 км южно от днешния град, в подножието на Доспейската планина (Лакатишка Рила) при Шишмановия пролом на около 300 м източно от пътя за Бели Искър и Мала Църква на Шишманов връх – възвишение над село Доспей.

На хълма е поставен кръст, символ на българската вяра. Паметникът е обявен за археологически обект от национално значение. Мястото е почитано от населенето като полесражение на последната битка на цар Иван Шишман с турците и гроб на цар Иван Шишман[1]. Вероятно тук в 1388 г. в бой с турците всъщност загива, не царя, а неговият брат Иван Асен V Шишман. Шишманово кале е първият археологически обект, споменат в българската публицистика.

Градището е широко извистно сред околното население. Останките от главната църква в него са известни като „Петрова църква“ в долната част на средновековен комплекс. Освен Фотинов за „Шишманово кале“ пишат възрожденците Иван Богоров и Ефрем Каранов, споменава се и в други ръкописи от предосвобожденската епоха. Системни разкопки започват от средата на юли 2004 г. от Археологическия институт при БАН съвместно с Историческия музей в Самоков под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов. Според установеното от обследваните 50 декара обекта заема малко повече от половината (25 – 30 дка), от които за 3 години проучвания са разкопани около 10%.

Антично тракийско селище заема стратегическата височина с обзор върху цялото Самоковско поле и пътищата през планината е населявано от романизирани траки и известен брой готи, в късната античност е имало римски гарнизон, самостоятелна част или възможно от дислоцираната в Германея (Сапарева баня) 2-ра луценсийска кохорта (на латински: Cohors II Lucensium).

Градът се е състоял от подградие, същински град ограден с крепостни стени и цитадела. Открити са участъци от крепостните стени, една порта, в близост до нея – две сгради и две раннохристиянски базилики от 5-6век, на двата срещуположни хълма. Едната е част от манастирски комплекс долепен до крепостната стена. Другата е извън крепостната стена на северозападния хълм в апсидата си има синтрон-амфитеатрална каменна пейка, предназначена за епископ, в този храм е служил и вероятно е живял епископ. Открит е и трон. Базиликите са унищожени от варварските нашествия в 6 – 7 век. Установеното говори за силен религиозен живот в града и околността. При сондажите встрани от храмовете са намерени стопански помещения и работилници, керамична и грънчарска и остатъци от тяхната продукция. Разкрита е и работилница за железодобив с останки от пещ за топене на рудата, отпадъчни продукти-шлака и стопилки, множество заготовки от разтопеното желязо. Открити са, монети и тежести за везни, многобройни тежести за вертикален стан, а също стрели и части от оръжия. На най-високата тераса със запазени останки от стената, е установено допълнително ограждане. Частично запазените останки от кулата вероятно са жилището на кастрофилакса и средновековния замък на владетеля на крепостта.

Градът има три хоризонта на обитаване. Първият от средата на 1 в. до началото на 3 в., установен с находки на монети, керамика, една забележителна бронзова апликация на медуза горгона. Втори период от края на 4 в. През него са изградени крепостните стени, той се характеризира като най-активният период на обитаване. Третия период от 5 до края на 6 в. От него също са открити монети опожарявания през варварските нашествия в 6 – 7 в. След това крепостта се ползва през 7 – 8 век, ранното Средновековие, но няма трайни следи от населението. През 789 – 809 г. прабългарите превземат крепостите в района. Постепенно по-голяма част от населението слиза в по-равните части на Източния бряг на р. Искър. Крепостта продължава живота си и в 12 в. към който се датира откритата керамика в повърхностните пластове на почвата. От средновековието 12 – 14 век има останки от крепост – две крепостни стени, части от други сгради, кула-цитадела и подградие – на практика цял град от Второто българско царство. Локализирана и частично е разкрита в долната част на средновековния комплекс голяма българска църква от 12 – 14 в., известна с фолклорно-книжовния топоним „Петрова църква" – култов паметник от тази епоха показващ високата християнска религиозна практика в Самоковски регион. Общо са намерени и приети в Самоковския музей 900 нови инвентарни единици – монети, стрели, накити, инструменти, керамика и архитектура.

В проведените етноложки проучвания от асоциацията „Онгъл“ ръководени от д-р Константин Рангочев са събрани разкази, легенди и предания за Шишманово кале.

Шишманово кале е един от първите археологически обекти, споменавани в родните вестници и списания още през 19 в. Константин Фотинов в своето „Землеописание“ говори за калето. Повечето извори, местности, проходи, и върхове в този район, дори селцето потъналото в язовир Искър и манастирът край него носят имена, произлизащи от цар Шишман. Легендите свързват това място с последната битка на цар Иван Шишман и падането под османска власт, със смъртта и гроба му, с неговата хазна и корона скрити в пещера някъде наоколо. Според преданията тук цар Шишман се е изправил за последна битка с турците. В сражението главата му била отрязана, но той, изключително здрав и силен, дори обезглавен продължил да се движи напред, като размахвал меча и сечал турците[2], а отсечената му на хълма глава, след като паднала се претъркулила седем пъти, така се появили седем извора, наречени Цареви кладенци. Също се изработвала керамика оформяна като жена без облекло.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Йеросхимонах Спиридон; Рилска преправка на „История славянобългарска“
  2. ↑ „Когато ударил и поразил Узун Османа през главата и лично го посякъл през половината на Благовец...“ (Славейков 1979б: 313 – 314)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шишманово_кале&oldid=11693335“.