Шишман II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шишман II
претендент за цар на България
Лични данни
Управление претендент от 1341
Приел титла {{{Приел титла}}}
Роден  ?
Второ българско царство
Починал  ?

Шишман II е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар Михаил III Шишман Асен.

Родословие[редактиране | edit source]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Шишман I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цар Михаил III Шишман
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър (севастократор)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цар Иван Асен II
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Теодора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ирина Комнина
 
 
 
 
 
 
 
Шишман II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош I
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Милутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Матилда дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
Анна Неда
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян
 
 
 
 
 
 
 
Цар Георги I Тертер
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Тертер
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Деспот Яков Светослав
 
 
 
 
 
 
 
Мария Тертер
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
внучка на Иван Асен II
 
 
 
 
 
 

Предистория[редактиране | edit source]

Шишман е кръстен на своя дядо Шишман I. Роден е вероятно в Търново.

Баща му Михаил III Шишман Асен води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар Иван Асен II. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в Тракия. През 1330 г. баща му губи битката при Велбъжд, в която ѝ загива. След нея по време на т. нар. Среща в Мраката е решено на българския престол да седне Иван Стефан - синът на Михаил III.

8 мес. по-късно през 1331 г. след дворцов преврат начело на държавата застава Иван Александър - племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица Анна Неда и синовете ѝ бягат в Ниш, оттам в Дубровник и Неапол, под давление на Стефан Душан.

Управление в изгнание[редактиране | edit source]

Цар Иван Александър

Шишман II не последва семейството си, а бяга в Константинопол. Той веднага е пратен при регентството начело с Анна Савойска и Йоан Кантакузин, които признава титлата му "цар на България".

В Търновград това вбесява новия цар Иван Александър, който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до Видин, където можел да разчита на голямата "близост на рода" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.

Иван Александър вдига войската си при Сливен и тръгва на успешен в началото поход във Византия. Армията му е пресрещната край Одрин и вероятният резултат е победа за войските на Андроник III и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.

Повече сведения за Шишман II няма.

Иван Александър цар на България (1341 – ?) Иван Александър