Шумадийско-войводински говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Говори на територията на бивша Югославия

Шумадийско-войводинският говор е класифициран като сръбски т.нар. новощокавски диалект.

Географски обхват[редактиране | edit source]

Както е видно и от самото му обозначение, този говор обхваща териториите на Шумадия и Войводина (Срем и по-голямата част от Бачка и Банат) в Сърбия, включително простонародния говор в и около столицата Белград.

Този диалект според сръбските диалектолози се говори и от сърбите в Унгария и Румъния (виж и карашовени).

Основни характеристики[редактиране | edit source]

Характерно за този говор е четвъроакцентната система при която неакцентованите вокали може да паднат само след ударението и новата деклинация, т.е. променения родителен падеж в множествено число на "-а" и с една форма за дателен падеж, където инструменталът и локативът в множествено число завършват на "-има/-ама".

Някогашният "ят" е заменен с "йе" и "е" и добива форми като мудрий, новий, нисам, ниси, а не както е в книжовния сръбски по източнохерцеговинското наречие мудреји, новеји, несам, неси и т.н. Ятът се е преобразувал и отива във форми на "-и" и "-у", като жени, мени, овим, оним. Сепараторът "х" липсва в този диалект. Групата "-ао" се преобразува в "-о": пево, бено.

Този диалект се подразделя на следните подгрупи:

  1. северносърбиянски или шумадийски - виж и ужички говор;
  2. белградски, в който има обособени жаргони и
  3. войводински - виж и славяносръбски език.

Като цяло този диалект се вписва в сръбския книжовен език в своята цялост, но върху наречието има значително източно, т.е. българско влияние за разлика от взетото за стандартен сръбски от Вук Караджич източнохерцеговинско наречие.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]