Шумадия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шумадия според сръбското разбиране за границите на областа
Типичен изглед от Шумадия - Рудник

Шумадия (на сръбски: Шумадија или Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Република Сърбия. Намира се в Централна Сърбия. Шумадия е "сърцето на Сърбия".

География[редактиране | edit source]

Граници[редактиране | edit source]

Шумадия представлява хълмистата и гористо-планинска местност, ограничена от равнините по реките Сава и Дунав на север, Велика Морава на изток-югоизток, Сръбска Морава или Западна Морава на юг и Дрина на запад.

Природа[редактиране | edit source]

Шумадия е живописна област. На юг от Авала, начеват бърда, които постепенно увеличават височината си. Следват зелени хълмове, които не са покрити както някога с гъсти гори, а са осеяни с млади горички и самотно разхвърляни стари дървета - дъб, ясен, орех, живописни остатъци от някогашните тихи гори, дали името на областта. Смята се, че името на областта произлиза от сръбската дума шума - гора. Хълмовете се редят един след друг и на пътуващите им се струва, че вървят по един безкраен зелен парк. Всред зелените гори могат да се видят пръснатите колиби и къщурки на шумадийци от едно време - изградени от камък, варосани и оградени от овощни градини със сливи, череши, вишни и гъсто посяти царевични ниви. [1]

В средата на Шумадия се издига най-високата точка на областта - планината Рудник.

Поминък[редактиране | edit source]

По сочните пасбища, между хълмовете, се отглежда едър рогат добитък. Скотовъдството е традиционен сръбски поминък. Най-големия град в областта, и средище на Шумадийски окръг, е бившата сръбска княжеска столица Крагуевац. Градът е както най-значимия промишлен и културен център на Шумадия, така и административен център на Шумадийски окръг.

Стопанство[редактиране | edit source]

В началото на 20 век, Шумадия осъществява половината от световния износ на сливи, а областта става популярна със сливовата си ракия, известна като сливовица.[1]

История[редактиране | edit source]

В античността днешна Шумадия е слабо заселена, бивайки граница между тракийските и илирийските племена - трибалите са населявали долината на Морава, а ауториатите са живели около река Тара. През средновековието областта влиза в границите на българската държава, като сръбското проникване датира към края на 12 век. Окончателно областта е овладяна от сърбите по време на Османската империя, при сръбските преселения на север към Военната граница. Природните дадености обуславят сръбските поселения в областта, поради традиционния сръбски бит, свързан най-вече със скотовъдството, а ѝ първоначалните сръбски поселения на Балканския полуостров са все в мъчнодостъпни и планински райони. [2] Голяма част от топонимията в областта е от български произход. [3]

Шумадия е люлка на сръбското възраждане през 19 век. Тук избухват двете сръбски въстания срещу Османската империя в началото на този век. Тук се намира и първата сръбска столица от това време - Топола. Крагуевац е столица на Сърбия до 7 май 1841 година. Ето какво пише през тази 1841 година Бланки за сръбските въстания в "сърцето на Сърбия" :

..., в самото сърце на страната непроходимите гори на местността Шумадия предоставят на участниците в съпротивителното движение сигурно укритие, а връх Рудник е последното им убежище в случай на пълно поражение. Именно тази конфигурация на страната е улеснила сърбите да отвоюват своята независимост и ги е превърнала днес в така обезпокоителни васали на турците. Ако сърбите на бяха господари на огромните дъбови и букови гори, в които са укривали семействата си по време на войната и са изхранвали добитъка си, те щяха да се превърнат в земеделци като българите, и като тях щяха да търпят поражения, докато от височината на централното плато, защитено от пограничните планини, те неотстъпно наблюдават и заплашват цяла Румелия.

[4]

Етнография[редактиране | edit source]

Йован Цвиич за произхода и етногенезата на населението в областта Шумадия на Кралство Сърбия в границите й след Берлинския конгрес до Балканската война.
  1. розово и светло червено - динарски тип   2. светло зелено - преселници от Косово, Метохия и Призренско   3. светло жълто - преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието   4. синьо - томошко-браничевско население   5. тъмно червено - шопско или торлашко население   6. черни точки - сръбски преселници оттатък Сава и Дунав - от Войводина   7. сиво - власи - виж и власи в Сърбия

Днес населението на Шумадия, с малки изключения, се брои за сръбско. По-голяма част от днешна Шумадия е била в границите на Първото и Второто българско царство. Това е видно от топонимията в областта.

След завоюване на тези земи от османските турци в края на 15 век, част от населението се изселва на север към военната граница. Този процес е постоянен и необратим, като постепенно към 17 и 18 век областта опустява.

По силата на пожаревския мир, Белградският пашалък (с малко по-различни граници от тези в началото на 19 век) попада под австрийска власт за период от 20 години - от 1718 до 1737 година. Австрийските власти през този период всячески насърчават заселването на християнско население от по-южните земи в Шумадия. Вследствие от тази политика областта в над 80 % e заселена от ново сръбско население от по-южните земи - основно от Херцеговина [5], Стари Влах, Стара Рашка, и в по-малка степен от Черна гора (през този период долината на Велика Морава е заселена с преселници от по-южните български земи).

През 1713 година е отбелязано първото споменаване на Шумадия с това ѝ име, като оконочателно областта придобива сръбски етнически характер през 18 век. Гаврил Занетов намира, че в Шумадия има 1/6 част, стара етническа подложка от времето на средновековната българска държава.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ковачева, Люба. България и нейните съседи. географска христоматия, 1921.
  2. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
  3. Спанчев, Емил. Корени. в-к "Македония", 28 април 1999 г., брой 17.
  4. Бланки, Жером-Адолф. Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2.
  5. Савов, Ганчо. Южнославянските страни. УИ "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново, ISBN 954-524-402-X, 2004.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

((sr)) * Кои са шумадийци ? (на стр.3 /Заселници от изток/ - за българската топонимия в областта) от Миле Неделкович.