Шумер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Шумер е първата голяма човешка цивилизация (възникнала през IV хилядолетие пр.н.е.) на територията на Южна Месопотамия. Шумерите се считат за изобретатели на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарството, пивоварството и други.

Останки от древен Шумер

Шумери[редактиране | edit source]

Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Шумерите са народ, населяващ Южна Месопотамия, основно територията между реките Тигър и Ефрат, в южната част на съвременен Ирак.[1] Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна неолитна култура Убейд. В епоса на шумерите (Епос за Гилгамеш) се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество — остров Дилмун (днешен Бахрейн).

История[редактиране | edit source]

Статуя на Гудея, принц на Лагаш

Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил.г.пр.н.е. Постепенно по-големите от тях прерастват в независими градове-държави, воюващи по между си. Всеки град има свой управник — цар или жрец и свое божество. Най-големите такива градове-държави са Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума.

Шумерските градове представляват оживени търговски и занаячийски центрове. Освен търговията, която развиват помежду си, те търгуват и с Древен Египет и Индия. Поради своето богатство те често стават обект на нападения от страна на персийските и арабските племена. [1]

Около 2600 пр.н.е. Шумер бива обединен под властта на урукския цар Гилгамеш, от династията Ур. Следващият владетел — Лугаланемунду, цар на Адаба, прибавя към територията на Шумер земите от Средиземно море до югозападен Иран, а в края на XXIV в.пр.Хр. царят на Ума — Лугалзагеси, разширява тези владения до Персийския залив.

През 23 век пр.н.е. голяма част от Шумер e завладяна от акадския цар Саргон Велики (Шарумкен) - обединител на цяла Месопотамия и създател на първата империя в света.

В средата на II хил.пр.н.е.. Шумер e погълнат от разширяващата се Вавилонска империя. С движението и преселението на различни племена в тези територии, с времето шумерският език престава да бъде разговорен, но се съхранява през следващите столетия като литературен и културен език.

Архитектура[редактиране | edit source]

Модел на зикурат

Първоначално шумерите изграждат своите постройки от тръстика, като впоследствие я заменят с неизпечени глинени тухли (кирпич).

Градоустройтвото им не е особено сложно - в централната градска част е разположен дворецът, който е и религиозен храм, наречен зикурат. Там са разположени и другите обществени сгради.

Зикуратът представлява религиозен храм с квадратна форма, а по вид напомня стъпаловидна пирамида. Стените на храма се боядисват боядисани в бяло, червено и черно. Нерядко са украсени с цветна мозайка от глинени конусовидни елементи. Изграден от непечени глинени тухли, на върха му се намира храмът на бога - покровител на града, който се ползва от жреците и като астрономическа обсерватория, тъй като шумерите наред с природните сили почитат като богове и небесните тела.

Около храмът и другите големи обществени сгради са разположени пазарите, занаятчийските работилници и жилищните постройки. Обработваемите земи се намират извън града (т.нар. "землищe". [1]

С течение на времето храмовете и дворците се отделят в отделни сгради, което говори за отделяне на религиозната власт от царя и преминаването и в жреческото съсловие.

Писменост[редактиране | edit source]

Глинена табличка с клинообразно писмо

Шумерската писменост възниква през 4-тото хил.пр.н.е. и е най-раннaтa известнa формa на писменост след датираната към <a href="tel:5600-5300">5600-5300</a> г. пр. Хр. Дунавска протописменост. Шумерската клинопис е система на писане, при която всеки знак се издълбава с тъпа тръстикова пръчица върху глинена плочка или друга глинена повърхност. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна, каквато е в Древен Египет), а впоследствие е опростена в клинописна. Писмото е наречено клинописно, защото знаците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се разпространява по цялото Междуречие (Месопотамия) и става основната форма на писменост на древните народи от Близкия изток. [1]

Литература[редактиране | edit source]

За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита „Епосът за Гилгамеш“ - сборник от шумерски легенди, преведен и на акадски език. Табличките с епоса са открити в библиотеката на цар Ашурбанипал. В него се разказва за легендарният цар на Урук Гилгамеш, за свръхсилния див Енкиду и за търсенето на Гилгамеш на тайната на безсмъртието. Една от главите в епоса е историята на мъдреца Ут-напищи, спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег от Библията.

Много известен е и шумеро-акадския епос Енума Елиш - „Когато там горе“. Името идва от началния стих на епоса. Едно от копията на епоса се е съхранявало в библиотеката на акадския град Ниневия и е открито от археолозите в началото на XIX в. Съдържанието на „Енума Елиш“ е записано с клинопис на седем плочки, наречени „Седемте плочи на Сътворението“:

В началото на времената, когато нито горе имало небе, нито тук долу земя, във всемира се въртели само прастарите води: Апсу, сладката вода, и Тиамат, големия солен океан. Съзидателното божествено слово все още не било призовало нищо от безименността.

От единението на Апсу и Тиамат, древните хаоси от мъжки и женски пол, се родили Лахму и Лахаму. Те дали живот на висината и дълбината — на небето и земята Ансар и Кисар. Ансар и Кисар дали живот на владетеля на небето Ану. Ану създал силния, смелия и мъдрия Еа. И Еа бил по-могъщ от своите създатели, от предишните богове. [2]

Този разказ за сътворението предшества във времето митологичните легенди на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава "Битие" на Библията.

Астрономия и Астрология[редактиране | edit source]

Изображение на шумерската богиня Лилиту

Наред с писмеността, шумерите изобретяват и 60-тичната система на изчислението и отмерват времето с минути и часове по същия начин, както се отмерва и днес. Тяхната календарна година обаче се състои от 360 дни.

Шумерите са също и първите астрономи, наблюдаващи и именуващи небесните тела, макар и първоначално смятайки ги за астрални божества.

Религия[редактиране | edit source]

Някои от своите божества шумерите и акадците транспонират върху звездното небе — седемте познати за тях планети и част от неподвижните звезди. Слънцето според тяхната религия е еманация на бог Уту (ак. Шамаш). В планетата Меркурий своето астрално проявление има пък богът на писмеността и мъдростта - Набу. Във Венера - богинята на любовта и красотата Инана (ак. Ищар). В Марс - богът на войната Нергал. Юпитер пък е бог Мардук, а Сатурн олицетворява Нинурта - богът на постоянството, издръжливостта и победата. Наред с тези божества шумерите се кланят и на богове, властващи над различни природни стихии. Ану, богът на небето, както много от урановите божества, е deus otiōsus, отстъпил креативността и водещата роля в култа на своя син, атмосферния бог Енлил (вж. задължително съответните раздели при М. Елиаде, Трактат по история на религиите). Енки - бог на водите и мъдростта, покровител на заклинателите. Друга божествена фигура е и условно наричаната Богиня — Майка, позната в различни хипостази (Нинхурсанг, Нинмах; Аруру) и други.

Военно дело[редактиране | edit source]

Шумерите имат първоначално само пехотна войска, въоръжена с копия, щитове и шлемове. С времето армията става професионална. При изненадваща атака тази добре обучена войска цели да отблъсне нападателите по възможност преди да се стигне до мобилизиране на населението (и съответно нарушаване на стопанските дейности).

По-късно към въоръжението са добавени мечове, лъкове и бойни брадви. Съотнетно се формират и пехотни войски - стрелци. Въведена е и колесницата. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д ((de)) Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr. Hermann Meyer, Bertelsmann (Gütersloh), 1963
  2. МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ, Йожеф Роман, Български, превела от унгарски Марта Бур-Марковска, София, Наука и Изкуство 1975 (MITOSZOK KONYVE, ROMAN JOZSEF, Gondolat, Budapest 1963)