Шуми Марица

Шуми Марица
	Картичка с мелодията на „Шуми Марица“
Национален химн на	България
Текст	Никола Живков
Музика	Иван Вазов, 1912
Приет	1886
Сменен	1944

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Шуми Марица е национален химн на България от 1886 до 1944 г. Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков, главен учител във Велес по време на турското робство. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г. Генералът, за който се пее в песента е руският генерал Михаил Черняев.

Безценен извор за историята на този марш е статията на д-р Ив.Шишманов, “Историята на Шуми Марица”, публикувана в 1891 г в бр.7-8 на сп. "Деница". От съществено значение са и публикациите на С. Чилингиров и Н. Кауфман.

Всичко започва преди Освобождението, когато в гр. Шумен, в средата на ХIХ в., се подвизавал оркестърът на унгарския емигрант Шафрани. Чрез многобройните си концерти, той спомогнал много за развитието на музикалния живот в града. Една от най-популярните песени , които изпълнявал била немската "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern" (Когато войниците маршируват през града). По своето съдържание тя е развлекателна или както я охарактеризира Ив. Шишманов - “кафешантанска арийка”, но мелодията напомня на марш. Мелодията се харесала и на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който учителствал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворение ("Слънце-зорница"), писано от самия него още през 1855-56 г. и така се появява песента която се счита за междинно звено между немският марш "Wenn die Soldaten" и "Шуми Марица".

Слънце-зорница

Слънце зорница, тук се разбира в младата възраст, който извира, Умната сила, крехката радост. На человека, драга до старост

Немската песен явно е била доста популярна в Шумен, тъй като в съобщение на Боян Пенев (“Из миналото на Шумен”) се казва, че с подобна мелодия е известна и друга шуменска песен “Ах, умирам”. През 1876 г. предизвикват Сърбия да обяви война на Турция. Под командването на руския генерал Черняев се създава българска доброволска бригада. Сред тях е и Никола Живков учител и поборник - в гр. Плоещ. Той съчинява песен - призив за борба срещу поробителите. В нея се рисува картината на кърваво потушеното Априлско въстание: "Шуми Марица окървавена, плаче вдовица, люто ранена..."