Шуми Марица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шуми Марица
Kartichka Shumi Maricta.jpg
Картичка с мелодията на „Шуми Марица“

Национален химн на
България

Текст Никола Живков и Иван Вазов
Музика , 1912
Приет 1886
Сменен 1944
Шуми Марица (първите 3 куплета)

Шуми Марица е национален химн на България от 1879 (официално от 1886) до 1944 (официално до 1947) г. Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков, главен учител във Велес, Тулча, Свищов и др. по време на турското робство, когато българите са безправни роби, подобно на африканските роби продавани от англичаните на американските плантатори. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г.

В средата на 19-ти век в гр. Шумен оркестърът на унгарския емигрант Михай Шафран популяризира немската песен "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren" ("Когато войниците маршируват през града"). Мелодията се харесала на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който учителствал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворение ("Слънце-зорница"), писано от самия него още през 1855-56 г. и така се появява песента, която се счита за междинно звено между немския марш "Wenn die Soldaten" и "Шуми Марица".

Историко-текстови контекст[редактиране | edit source]

Текстът и мелодията на химна са типични за военен марш. Въпреки това, те са общоприети за национален химн в контекста на реакцията българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес. Те по никакъв начин не се свързват с монархията или държавното устройство на страната, но въпреки това след деветосептемврийския преврат от 1944 г. са заклеймени като монархофашистки и реакционни - от новата "народна власт" на Отечествения фронт и съответно "Шуми Марица" е заменен с нов химн по съветски образец.

В текста на химна се споменава "с генерала наш", което семантично се отнася както до генерал Михаил Черняев, който остро се противопоставя със славянофилите на руската външна политика на Александър Горчаков към Балканите след априлското въстание, така и до генерал Никола Жеков като командващ Българската армия в Първата световна война, който като почетен председател на Съюза на българските национални легиони на 23 юли 1940 г. по покана на Адолф Хитлер приема тържествено пред кметството на Ньой денонсирането на Ньойския договор.

С новата конституция на Република България, не е върнат стария български химн, въпреки че дори Русия с възстановяването на държавността ѝ отвърля изцяло предходния си съветски химн.

Произходът на българския национален химн "Шуми Марица"[редактиране | edit source]

Безценен извор за историята на този марш е статията на д-р Иван Шишманов, "Историята на Шуми Марица", публикувана в 1891 г. в бр. 7-8 на сп. "Денница". От съществено значение са и публикациите на Стилиян Чилингиров и проф. Николай Кауфман. Крайно любопитни са трансформациите, които музикалното произведение търпи в различни държави по различно време.

"Шуми Марица" е български национален химн в периода 1879 г. - 1944 г. В различни източници се датира и като 1878-1947 г. "Шуми Марица" е национален химн на България, а дворцов - Химнът на Негово Величество Царя.

Текст[редактиране | edit source]

ШУМИ МАРИЦА
текст Иван Вазов
музика народна

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена. (x2)

Припев:
Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим! (x2)

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим! (x2)

Припев:...

Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат. (x2)

Припев:...

Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем. (x2)

Припев:...

Ний сме народа
за чест, за свобода,
за мила родина
който знай да мре. (x2)

Припев:...


ЧЕРНЯЕВ МАРШ

юни 1876г.

текст Никола Живков

музика Никола Живков по немски марш''

1. Шуми Марица Окървавена,

Плаче вдовица Люто ранена. –

Припев:

Марш, марш, С генерала наш,

Раз, два, три. Марш, войници!

2. Напред да ходим, Войници мили,

Тимок да бродим. С всички сили. –

Припев:

3. Юнака донски Нам е водител,

С пряпорец левски Вожд победител. –

Припев:

4. Вижте, деспоти, Генерала наш,

Чуйте, запейте Черняева марш –

Припев:

5. Войници храбри След него летят,

Порят въздуха И громко викат –

Припев:

6. С кървав остър меч, Генерал напред

Възглася на сеч! Гръм, огън на вред –

Припев:

7. Тръба низ гора Зазвъни напред!

Хей, ура, ура! Ура на напред!

Припев:

Хипотеза за "пруска следа" в "Шуми Марица"[редактиране | edit source]

През 1839 г. във Вроцлав Александър Космар (1805-1842) създава сатиричния фарс "Пиратите". В Южна Германия е разпространен през 1880 г. По-късно този факт ще бъде определен като показателен за славянските влияния в новосъздаващата се българска музика (след Освобождението).

Заимстваната от нея песен в Германия се нарича "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren" ("Когато войниците маршируват през града") и е с развлекателен характер, но звучи като марш. Запазени са записи на немската песен от 1912 г., когато тя е включена в репертоара на кабаретната певица Claire Waldoff. В Германия песента се налага като военен химн, ползван и през двете Световни войни.

В изследването на Кауфман за българския химн (включено в издание на Института по славянски в Словашката академия на науките) се твърди, че "Шуми Марица" е възрожденска революционна песен, която има интонационна близост с популярни полски и чешки песни.

Произведението, след премиерата си във Вроцлав бива включено в следните песнопойки:
- Es braust ein Ruf
- Kriegsliederbuch für das Deutsche Heer (1914)
- Stolz ziehn wir in die Schlacht (1915)
- Sport-Liederbuch (1921)
- Weltkriegs-Liedersammlung (1926)

Датировката се документира и в литературата на 20-ти век:

"- Alexander Cosmar (1839): Die Seeräuber (›Posse‹)

Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren,
Öffnen die Mädchen die Fenster und die Türen.
Ei warum? Ei darum! Ei warum? Ei darum!
Ei blob wegen dem Schingderassa, Bumderassa, Schingdara!
Ei blob wegen dem Schingderassa, Bumderassa, Schingdara!"

Поредно потвърждение на гореспоменатото има илюстрирано с една любопитна картичка придружена от следният текст:

"Песента e произлязла от песен от сатирата "Пиратите" 1839; Текст на картичката: Строфа 1 Ред 1+2 на текста на песента. Текст: Alexander Cosmar (1805-1842). Композитор (музика): Vinzenz Kugler."

Посветени на песента са и тези немски произведения:
1. Картичка създадена през 1916.
2. Класика от 1942 г. - книжка с пропагандни цели. Съдържа стихове на Hermann Siegmann и илюстрации на Herbert Rothgängel.
3. Детски картички, като тази и тази.

Ето какво пише в издание на Института по славянски в Словашката академия на науките:
В края на 19-ти и първата половина на 20-ти век в музикалният живот на България (предимно големите градове) се включват активно чужденци (предимно славяни). Те участват в развлекателния музикален живот (по това време в границите на Османската империя), обикновено в хотели и кафенета.
Кафешантански трупи гастролират в българските увесилителни заведения. Техните песни и танци се определят от съвременниците си най-ниско в йерархията на музиката за развлечение. В нач. на 20-ти век се асоциират с маргинална аудитория, нощен живот, еротика, а самите изпълнителки чужденки имат репутацията на леки жени. По тази причина ранните грамофонни записи не ги включват. Показателен за славянските влияния в новосъздаващата се българска музика е фактът, че първият български химн "Шуми Марица" е възрожденска революционна песен, която има интонационна близост с популярни полски и чешки песни [Кауфман, Н., 2002:32, 79-82, 95-102].

Немският химн ползван за създаването на Шуми Марица[редактиране | edit source]

Предосвобожденската мелодия на националният ни химн "Шуми Марица" от 1879 г. до 1944 г. се счита, че е взаимствана от немския марш Когато войниците маршируват през града. Това е било известно още по времето когато се дискутира редно ли е да бъде приет за национален. Немският химн с текста:

Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern
("Когато войниците маршируват през града")

Wenn die Soldaten
durch die Stadt marschieren,
oeffnen die Maedchen
die Fenster und die Tueren.
Ei warum? Ei darum!
Ei warum? Ei darum!
Ei bloss wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa!
Ei bloss wegen dem
Schingderassa,
Bumderassasa!

Zweifarben Tuecher,
Schnauzbart und Sterne
herzen und kussen
die Maedchen so gerne.
Ei warum? Ei..........

Eine Flasche Rotwein
und ein Stueckchen Braten
schenken die Maedchen
ihren Soldaten
Ei warum? Ei...........

Wenn im felde blitzen
Bomben und Granaten,
weinen die Maedchen
um ihre Soldaten.
Ei warum? Ei...........

Kommen die Soldaten
wieder in die Heimat,
sind ihren Maedchen
alle schon verheirat.
Ei warum? Ei

В превод:

Когато войниците
маршируват през града
момичетата отварят
вратите и прозорците.
Защо ли ? Ето защо!
Защо ли ? Ето защо!
Всичко е заради
Шингдераса,
Бумдерасаса!
Всичко е заради
Шингдераса,
Бумдерасаса!

Двуцветното сукно,
рунтавите мустаци и звездите
разтуптявят сърцата и
момичетата целуват страстно.
Защо ли ? Ето................

Бутилка червено вино
и нарязано печено месо
подаряват момичетата
на своито войници.
Защо ли ? Ето................

Когато в полето блесне
Бомба или граната
момичетата плачат
за своите войници.
Защо ли ? Ето................

Войниците се връщат
отново в родината
Но всички техни момичета
са вече омъжени.
Защо ли ? Ето................

Среща се и шести куплет:

Liebst du mich denn garnicht mehr,
willst du mich verlassen,
willst du mich denn garnicht
mehr in treuer Lieb umfassen.
Ei warum? Ei...........

В превод:

Не ме ли обичаш вече,
искаш да ме напуснеш,
не искаш ли вече
да ме обгръщаш със вярна обич.

Отпадането на този спотайващ се шести куплет е оправдано от сатиричният смисъл заложен в изпълнението на песента. В швабска книга на военните песни Schwäbisches Soldaten-Liederbuch е отбелязан следващият (отпаднал) куплет:

Алелуя, Алелуя
хубави са момичетата на 17,18 години
Ах, защо? Tschinerassa бум

Първоначалният текст на "Шуми Марица" е написан от Никола Живков, главен учител във Велес по време на турското иго. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г. Интересно съвпадение е, че от същата година в репертоара на кабаретната певица Claire Waldoff от 1912 г. е включен немският химн! Сатиричният характер на произведение Soldatenmarschlied = Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren (J.F. Rollers) е подчертан с дрезгав глас на изпълнителката.

Навлизане на мелодията по българските земи[редактиране | edit source]

Всичко започва преди Освобождението, когато в гр. Шумен, в средата на XIX в., се подвизавал оркестърът на унгарския емигрант Шафрани. Чрез многобройните си концерти, той спомогнал много за развитието на музикалния живот в града. Една от най-популярните песени, които изпълнявал била немската "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern" ("Когато войниците маршируват през града"). По своето съдържание тя е развлекателна или както я охарактеризира Иван Шишманов - "кафешантанска арийка", но мелодията напомня на марш.
Мелодията се харесала и на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който учителствал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворение ("Слънце-зорница"), писано от самия него още през 1855-56 г. и така се появява песента която се счита за междинно звено между немският марш "Wenn die Soldaten" и "Шуми Марица".

Слънце-зорница

Слънце зорница,
тук се разбира
в младата възраст,
който извира,
Умната сила,
крехката радост.
На человека,
драга до старост

Немската песен явно е била доста популярна в Шумен, тъй като в съобщение на Боян Пенев ("Из миналото на Шумен") се казва, че с подобна мелодия е известна и друга шуменска песен "Ах, умирам".

Изборът на "Шуми Марица" за български национален химн[редактиране | edit source]

Както е добре известно от историята, Русия не приема Съединениено между Княжество България и Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г. Поради тази причина тя изтегля офицерите си, служещи в българската армия, което довежда до трайно влошаване на отношенията между двете страни за около десетина години. Спречкването с Русия прави непопоулярен нейния химн, а и чувството на патриотизъм, достигнало високи нива след първите победи, си казва своето. В избухналата на 2 ноември 1885 г. Сръбско-българска война, храбрата ни войска, командвана предимно от капитани, показва героизъм и само за броени седмици сломява врага. Сред най-популярните маршове, изпълнявани от войниците, е "Шуми Марица", който бива наложен още по време на самата война като първи български химн. Историята с българското опълчение е пропита с патос и патриотизъм, но се опира на исторически факти. Ето какво разказва тя:
На 9 август сутринта започва сражението, за което всички специалисти са единодушни, че донася свободата на България. Срещу над 40-хилядната армия на Сюлейман паша застават 4000 опълченци и 1500 руси от 36-и пехотен Орловски полк. Независимо с кого е щяла да се съедини анадолската армия на Сюлейман паша — с Осман паша в Плевен или с Мехмед Али паша в Добруджа, това означавало крах на руската кампания на Балканите.
Описание на тези драматични мигове дава в спомените си майорът от туркестански произход Чиляев, един от командирите на Българското опълчение. Чули сигнала за отстъпление на руските полкове, опълченците решават, че той се отнася и за тях и се втурват назад. Чиляев, който е получил заповедта да остане с българите като прикритие, се опитва да спре безредно бягащите. Напразно. Нямало сила, която да ги върне назад. И тогава той се решава на отчаяна постъпка — не е забравил как при отбраната на Стара Загора под разкъсаното и окървавено Самарско знаме паднали петима знаменосци, но други ръце веднага го подемали и с „Шуми Марица" го понасяли напред. Изкачил се на една скала и запял българската народна песен „Шуми Марица". Неподчиняващите се на никаква бойна дисциплина българи изведнъж се спрели. Обърнали се срещу турците и забравяйки, че държат пушки с щикове, с голи ръце се нахвърлили върху навлизащия в окопите аскер.
Уплашени от лудостта, която се четяла в очите на пеещите и нанизващите се на щиковете им българи, турците побягнали, обзети от религиозен страх.

Споменаването на руския генерал Михаил Черняев не е случайно. Под неговото командване се създава българска доброволска бригада включваща и Никола Живков — учител и поборник в гр. Плоещ. Той съчинява песен — призив за борба срещу поробителите. В нея се рисува картината на кърваво потушеното Априлско въстание: "Шуми Марица окървавена, плаче вдовица, люто ранена...". Генералът, за който се пее в песента е именно руският генерал Михаил Черняев.

Приемането на маршът за национален химн е съпътствано от полемики. Главния изтъкван недостатък е съдържанието на текста, звучащ непоетично, а и не винаги в хармония с мелодията. Поради тази причина редица интелектуалци често издигат глас за създаването на нов химн. Друг съществен момен, обаче, засяга първоизточника от който е взаимстван българският марш. Композиторът Добри Христов е краен в това отношение. Според него "Шуми Марица"отдавна е трябвало да мине към историческите военни маршове. Като главна причина за това той посочва, че музиката е взета от несериозна чужда песен, а текстът ѝ също не се харесвал. На едно място Христов директно обвинява Никола Живков, че за своя марш е използвал кабаретна немска песен. Разбира се, става въпрос за популярният немски марш Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren (Soldatenmarschlied) изпълняван с развлекателен и сатиричен смисъл в кабарета.

Окончателна редакция на текста под перото на Иван Вазов[редактиране | edit source]

Първоначалният текст на "Шуми Марица" е написан от Никола Живков, главен учител във Велес (днешна Македония) по време на османското иго. Последна редакция върху него извършва народния поет Иван Вазов (1912 г.) точно преди началото на балканските войни и участието на България в Първата световна война.

Вазовият текст стъпва както на старата текстова редакция още от 1886 г. от българския военнен химн "Шуми Марица" (водил войската ни в героични победи и приет за национален химн), така и на нова сюжетна линия. Споменатият в текста руски генерал Михаил Черняев е командващ доброволческата българска бригада в която участва Никола Живков - създателя на текста-призив за борба срещу поробителите. От друга страна окончателната редакция на текста е извършена въз основа на вазовия разказ "Шуми Марица окървавена", който от своя страна е с взаимстван сюжет от разказа на кюстендилския лекар и възрожденец Йосиф Любенов (син на Петър Любенов, фолклорист-етнограф и свещеник) - "Моето възпоминание от Йемен". Йосиф Любенов след като завършва Военномедицинското училище в Цариград, е лекар на османска служба към военна част дислоцирана от Ниш през Босна - в Йемен. Любенов бяга след Освобождението от семитската прародина, за да стане военен лекар на Кюстендилския гарнизон. В спомен от преживяванията си пише "Моето възпоминание от Йемен", което впечатлява Иван Вазов като сюжет в окончателната редакция на националния химн на Царство България. [1]

Още след победата над сърбите в сръбско-българската война, въпреки популярността на войнишкия марш, редица интелектуалци го критикуват за недодялания текст и недобре пригодената мелодия.

С началото на Балканската война, българският войник учудва света с чудеса от храброст и героизъм. Обхванат от патриотичен възторг след първите победи, народният поет Иван Вазов пише изцяло нов текст на песента, който е публикуван за пръв път на 4 декември 1912 г. във вестник “Мир” (бр.3733) със следната редакционна бележка:

Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от покойния Никола Живков. Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето на “Шуми Марица”. При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш.

През 1914 г. Иван Вазов прави последната, актуална редакция на текста на песента, поместена в стихосбирката “Под гърма на победите.”

Налагането на тази най-нова и последна редакция, поради силата на инерцията, върви трудно. Това кара народният поет да публикува текста повторно в стихосбирката си “Песни за Македония 1913-1916” отпечатана в разгара на участието на България в Първата световна война през 1916 г., със следната бележка:

За жалост, и днес, било по привичка, а може би по неизциримото наше безвкусие, “Шуми Марица” се пее, когато това стане нужно, повечето по стария глупав текст, за който се срамим пред чужденците, когато им се преведе. Ето защо с надежда да бъде от всички усвоена, аз препечатвам тук тая преработка на марша ни.

До края на 20-те години на XX век старият текст на песента е окончателно забравен и преминава в забвение.

Последващи неуспешни опити за редакция[редактиране | edit source]

В началото на 1925 г. е обявен конкурс за музикално хармонизиране на химна, въз основа на който са направени 15 проектопредложения, някои от които дори са анонимни, а други са на маестрото Георги Атанасов, капелмайстора Иван Касабов, Никола Йорданов, Добри Христов и други.

През 1935 г. е направен опит “Шуми Марица” да се слее с химна на царя по предложение на композиторите Панчо Владигеров и Менахем Бенсусан, но и този последен опит за корекция пропада, но въпреки това остава горчивия привкус за еврейската основа на химна.

„Шуми Марица” е български национален химн до 1947 г., когато е заменен с песента „България мила, страна на герои“ по музиката на съветския химн и със сходен на съветския текст.

Обобщение[редактиране | edit source]

През далечната 1839 г. във Вроцлав (Полша) Alexander Cosmar (1805-1842) създава фарса "Пиратите". По-късно този факт ще бъде определен като показателен за славянските влияния в новосъздаващата се българска музика (след Освобождението). Взаимстваната от нея песен в Германия се нарича "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren" ("Когато войниците маршируват през града") и е с развлекателен характер, но звучи като марш. За това свидетелства репертоара от 1912 г. на кабаретната певица Claire Waldoff. В Германия песента се налага като военен химн, ползван и през двете Световни войни.

Преди Освобождението, в гр. Шумен, в средата на XIX в., се подвизавал оркестърът на унгарския емигрант Шафрани. Една от най-популярните песни, които изпълнявал била немската "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern". Мелодията се харесала и на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който учителствал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворението "Слънце-зорница", писано от самия него (още през 1855-56 г.) и така се появява песента която се счита за междинно звено между немският марш "Wenn die Soldaten" и "Шуми Марица".

Първоначалният текст на "Шуми Марица" е написан от Никола Живков, главен учител във Велес (днешна Македония) по време на турското иго. Последна редакция върху него е извършена от Иван Вазов (1912 г.). Така през 1886 г. военният български химн "Шуми Марица", водил войската ни в героични победи, бива приет за национален химн. Споменатият в текста руски генерал Михаил Черняев е командващият доброволската бригада в която участва Никола Живков, създателя на текста-призив за борба срещу поробителите.

"Шуми Марица" е национален химн на България от 1886 г. до 1944 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 382. БАН., 1988.

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: