Шунгит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Образци шунгитови минерали

Шунгитът е рядка разновидност на графита. Той представлява стъкловидни черни маси, образувани при природно коксуване на въглища. Притежава топло- и електропроводимост, сходни с тези на графита. В състава му влизат още елементи като ванадий, никел, молибден, мед и други. Плътността на шунгита варира между 2,25 и 2,84 г/см³.

Находища[редактиране | редактиране на кода]

Към днешна дата шунгит е открит главно в Русия. Основните залежи се намират около Онежкото езеро в Карелия.[1] Намерени са и две по-малки находища в Русия – едно в Камчатка и едно до Челябинск.[2] Жилки от минерала са намерени в Австрия, Индия, ДР Конго и Казахстан.[3]

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват източници, които приписват силни лечебни свойства на шунгита, както и свойството да поема и пречиства отрови, подобно на свойствата на активния въглен.[4]

Разновидности[редактиране | редактиране на кода]

Различават се две разновидности:

  1. Блестяща:
    • С60 = 94 %
    • O, N = 1,9 %
    • H = 0,8 %
    • съдържание на пепел = до 2,2 %
  2. Матово-сива:
    • С60 = 64 %
    • O, N = 3,5 %
    • H = 6,7 %
    • съдържание на пепел = до 3,3 %

Химически състав на шунгита, използван в качеството на поглъщател (абсорбант)[редактиране | редактиране на кода]

№ Елемент, Съставка Формула на съставката Съдържание % тегло
1 Алуминиев окис Al2O3 4,05
2 Железен окис (III) Fe2O3 1,01
3 Железен окис (II) FeO 0,32
4 Калиев окис K2O 1,23
5 Калциев окис CaO 0,12
6 Силициев диоксид SiO2 36,46
7 Магнезиев окис MgO 0,56
8 Манганов окис MnO 0,12
9 Натриев окис Na2O 0,36
10 Титанов окис TiO2 0,24
11 Фосфорен окис P2O3 0,03
12 Барий Ba 0,32
13 Бор B 0,004
14 Ванадий V 0,015
15 Кобалт Co 0,00014
16 Мед Cu 0,0037
17 Молибден Mo 0,0031
18 Арсен As 0,00035
19 Никел Ni 0,0085
20 Олово Pb 0,0225
21 Сяра S 0,37
22 Стронций Sr 0,001
23 Въглерод C 26,26
24 Хром Cr 0,0072
25 Цинк Zn 0,0067
26 Вода H2O 2,18
27 Загуба при нагряване ППП 32,78

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Mindat.org. Shungite // Посетен на 3 юли 2012.
  2. ↑ Easthaugh, N. Pigment Compendium: A Dictionary and Optical Microscopy of Historic Pigments. Routledge, 2008. ISBN 9780750689809. с. 345. Посетен на 2 юли 2012.
  3. ↑ Efremova, S.V. Water treatment with a shungite sorbent and biosorbents on its base // Russian Journal of Applied Chemistry 79 (3). 2006. DOI:10.1134/s1070427206030128. с. 397 – 402. Посетен на 7 юли 2012.
  4. ↑ www.tihoplav.ru // Архивиран от оригинала на 2017-01-13. Посетен на 2017-01-12.

Източници на руски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Иностранцев А. А. Новый крайний член в ряду аморфного углерода//Горн. журн. 1879, Т.11, 5 – 6, с. 314 – 342.
  • П. А. Борисов. Карельские шунгиты. – Петрозаводск. 1956 г. 92 с.
  • Шунгиты Карелии и пути их комплексного исследования. Под ред. В. А. Соколова и Ю. К. Калинина. – Петрозаводск, 1975, 240 с.
  • Шунгиты – новое углеродистое сырьё. Под ред. В. А. Соколова, Ю. К. Калинина, Е. Ф. Дюккиева. – Петрозаводск, „Карелия“, 1984, 182 с.
  • Геология шунгитоносных, вулканогенно-осадочных образований протерозоя Карелии. – Петрозаводск. – Институт геологии КФАН СССР, – 1982. – 175с.
  • Филиппов М. М. Шунгитоносные породы Онежской структуры. Петрозаводск: Карельский научный центр РАН, 2002, с. 7 – 32.
  • Kovalevski V. V., Prikhodko A. V., Buseck P. R. Diamagnetism of natural fullerene-like carbon, Carbon 2005, Vol 43/2, pp. 401 – 405.
  • Соловов В. К. Радиоэкранирующие свойства композиционных материалов на основе шунгитовых пород и сооружений из этих материалов, Дисс. канд. техн. наук., – Петрозаводск, 1990, 155 с.
  • V. V. Kovalevski, P. R. Buseck and J. M. Cowley Comparison of carbon in shungite rocks to other natural carbons: An X-ray and TEM study. Carbon 2001, Vol. 39, No. 2, pp. 243 – 256.
  • N. N. Rozhkova, Role of Fullerene-like Structures in the Reactivity of Shungite Carbon as Used in New Materials with Advanced Properties. E. Osawa (ed.) in Perspectives of Fullerene Nanotechnology, —Dordrecht-Boston-London: Kluwer Academic Pub. 2002, 237.
  • Филиппов М. М. Шунгитоносные породы Карелии: черная олонецкая земля, аспидный сланец, антрацит, шунгит. – Петрозаводск, 2004. – 488 с.
  • А. В. Бархатов, В. А. Шеков. Основы стоимостной оценки минерально-сырьевых ресурсов Карелии. 2002, – Петрозаводск, 334 с.
  • Рафиенко В. А. Технология переработки шунгитовых пород. М.: ГЕОС, 2008. – 214 с.
Тази статия за минерал все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шунгит“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шунгит&oldid=11998361“.