Щръклево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щръклево
България
Red pog.png
Щръклево
Област Русе
Red pog.png
Щръклево
Общи данни
Население 2 546 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 86,652 km²
Надм. височина 172.3 m
Пощ. код 7078
Тел. код 08111
МПС код Р (Р)
ЕКАТТЕ 84049
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Иваново
Георги Миланов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Щръклево
Цветелина Михайлова
(ГЕРБ)

Щръклево е село в Северна България. То се намира в Община Иваново, Област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Щръклево се намира на 17 km. южно от гр. Русе. Летище Русе се намира на около километър южно от селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото, селото се е наричало Кадикьой, или седалище на съдията (кадията). Сегашното си име е получило след Освобождението.

Няколко са легендите за името на селото. Най-разпространената е, че многобройни ята щъркели обичали да гнездят в близката местност Никулчов кладенец.

Другата версия е, че до селото е имало горичка, където денем през летните горещини се криел пощръклелия добитък.

В землището на селото по поречието на река Бели Лом между с. Писанец и с. Нисово се намират останки на село наричано „Галица“. Според някои стари жители това е старото село, обезлюдено по време на чумата.

В непосредствена близост до селото са открити фрагменти от глинени съдове, които свидетелстват, че районът на селото е бил заселен още от римско време. Още през възраждането – 1841 г. е създадено първото килийно училище, а само десетина години след Освобождението е открита така наречената „Прогимназия”. Щръклево е едно от първите електрифицирани и водоснабдени села в страната – още през 1932 г. В началото на селото е имало и електрическа централа. Сградата на Първо основно училище, строена през 1914 г., е запазена и до днес, в нея сега се намира музейната сбирка „Светлоструй” .

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Щръклево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

От 1928 г. до 1941 г. от Д. Добрев в селото е издаван в. „Светлоструй“ - вестник за културни-просветни литературни въпроси. Популяризирало е и млади провинциални поети и писатели. Сътрудници са били Г. Караславов, Н. Хрелков, А.Златаров, Л. Стоянов, К. Калчев и др.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Възраждане 1906” - разполага с около 18000 тома.

Основно училище „Христо Ботев“ - с около 165 ученика

Музейна сбирка „Светлоструй“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в непосредствена близост до живописната долина на река Русенски Лом. Скалните манастири изградени по поречието и  са един от деветте български обекта, намиращи се под защитата на ЮНЕСКО като част от световното историческо наследство.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Щръклево
  • Димитър Добрев (1904-1985), български писател
  • Петър Димов Киряков  (1923 - 1943). Роден на 18 юли 1923 г., член на РМС. Обвинен, че е подпалил фабрика в София, произвеждаща кожуси за немската армия. Осъден на смърт и присъдата е изпълнена, след като Борис III e издал специален указ за изпълнението ѝ, поради това, че е малолетен. Обесен на 28 януари 1943 г.
  • Димитър Петров Стоянов (1930-2012), кбн, ст н с II ст, дългогодишен ръководител на лабораторията по патохистология на НИЕМ, сега НЗЦПБ
  • Георги Тодоров Стойчев (1942-2005), д-р, доцент, миколог, ръководител на Катедрата по ботаника към Аграрен университет - Пловдив
  • Иван Тодоров Манолов (1938-1997), к.и.н., застрахователен деятел, дългогодишен директор на ДЗИ-София, основател на ЖЗК „Феникс“.
  • Марийка Маринова Йоцова — псевдоним Мара Девия (писател), член на Съюза на Независимите Писатели. Родена 1952г в с. Щръклево. Автор на книгите „Мъдрост от небето“, „Земята плаче“, „Вой на ранена вълчица“, „Щръклево, Щръклево“ ,"Есенно листо", „Смелостта на съня“ и др. Нейни творби са издавани в Алманах „Мизия“ и в руско литературно списание.
Учители
  • Александър Дочев — основен учител в основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
  • Васил Гайдаржиев — основен учител в основно училище „Отец Паисий“
  • Димитър Александров Дочев — гимназиален учител в Русенската мъжка гимназия „Христо Ботев“, състезател по гимнастика
  • Мара Александрова Дочева — основен учител в училище „Св.св. Кирил и Методий“
  • Стефан Грънчаров — прогимназиален учител, директор на прогимназия „Христо Ботев“
  • Димитър Календжиев — прогимназиален учител в прогимназия „Христо Ботев“
  • Михаил Славов — прогимназиален учител в прогимназия „Христо Ботев“
  • Ганчо Велков Великов — прогимназиален учител в прогимназия „Христо Ботев“
  • Симеон Тороманов — основен учител
  • Миланка Гайдарджиева-Токусчиева — прогимназиален учител и дългогодишен директор на прогимназия „Христо Ботев“
  • Петър Костов Петров — гимназиален учител в столарското училище в гр. Русе
Военни чинове
  • Добри Димитров — опълченец, участвал в боевете при Шипка през 1877 г.
  • Васил Кутинчев — командир на I Българска армия през 1913 г., участвала в превземането на гр. Одрин
  • Лазар Даков — полковник, майстор на спорта по конна езда
  • Иван Данев Маринов — полковник, артилерист
  • Йордан Павлов Лазаров — полковник, снабдителни войски
  • Георги Костов Петров — полковник от специалните войски
Медицински кадри
  • Велико Борисов Токусчиев — лекар в окръжна болница гр. Русе
  • Емил Александров Данев-Казаков — ортопед в окръжна болница гр. Русе, представител на френски лекарствени фирми
  • Велико Данев Тороманов — зъболекар в с. Щръклево и здравните служби на гр. София
  • Върбинка Митева Мизена — зъблекар в III поликлиника гр. София, училищен зъболекар
  • Иван Александров Дочев — ветеринарен лекар в лечебницата гр. Русе, състезател по мотоциклетен спорт
  • Димитър Петров Стоянов — зав. ветеринарната лечебница в с.Щръклево 1953-1955 г.,аспирант във Висшия ветеринарно-медицински институт гр.София, старши научен сътрудник, зав. лаборатория по патоморфология и електронна микроскопия при Научния институт по заразни и паразитни болести на Министерството на здравеопазването през 1956 - 2004 г., кандидат на биологичните науки, секретар на Научното медицинско дружество на епидемиолози, микробиолози, имунолози, паразитолози и инфекционисти, организатор на национални, регионални и международни научни прояви по профилактична медицина, преподавател в Медицинския институт за лаборанти гр. София
  • Александър Данев Казаков — ветеринарен лекар, зав. ветеринарната лечебница в с.Вятово и службата за ветеринарно-санитарен контрол при митница Дунав мост в гр. Русе, преподавател в техникума в Образцов чифлик, край гр. Русе.
  • Данка Христова Трифонова-Календжиева — медицинска сестра в окръжна болница гр. Русе и Александровска болница гр. София
  • Върбинка Михайлова Златева-Дюлгерова — медицинска сестра в Александровска болница гр. София
Инженери и стопански дейци
  • Иван Киряков — инженер, участвал в проектирането и строежа на водопровода и електцентралата в с. Щръклево.
  • Жеко Жеков — инженер, участник в проектирането и строежа на водопровода, както и в дейността на народното читалище „Възраждане“ и издаването на литературния вестник „Светлоструй“
  • Кирил Керчев — агроном, научен сътрудник в аналитичната лаборатория при Българска академия на науките през 1953 -1965 г.
  • Стоян Михалев Циганаров — кмет на с. Щръклево 1926-1930 г., през което време се построява централния водоровод и електроцентралата с дизелово гориво
  • Йордан Тодоров — председател на ТКЗС „Победа“ с. Щръклево 1953-1960 г.
  • Тодор Тончев — председател на ТКЗС „Победа“ с. Щръклево 1950-1953 г.
  • Никола Ламбрев — председател на Селсъвета в с. Щръклево 1944 - 1948 г.
  • Илия Великов Токусчиев — председател на Селсъвета в с. Щръклево 1950 - 1959 г.
  • Тодор Пенев Кудусчиев — председател на ПК „Правда“ и бригадир в АПК.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.